Злоупотребата с алкохол е свързана със смъртоносни мозъчни кръвоизливи

Отдавна е известно, че прекомерната употреба на алкохол повишава кръвното налягане и уврежда черния дроб. Но нови данни показват, че тя може да нанесе и опустошителен удар върху мозъка, причинявайки животозастрашаващи хеморагични инсулти.

Изследването, публикувано в Neurology, установява, че хората, които консумират по три или повече алкохолни напитки дневно, получават кръвоизливи в мозъка средно 11 години по-рано от тези, които пият малко или изобщо не пият – и имат по-лоши последствия като по-големи кръвоизливи, по-големи увреждания на мозъка и по-висока смъртност.

„Злоупотребата с алкохол може не само да увеличи риска от мозъчен кръвоизлив в по-млада възраст, но и да влоши уврежданията, когато такъв настъпи“, казва Едип Гурол, водещ автор на изследването и директор на Клиниката за превенция на хеморагичен инсулт в Масачузетската обща болница.

Изследването е наблюдателно, което означава, че не доказва причинно-следствена връзка – и се основава на самостоятелно докладвана употреба на алкохол, което може да подцени реалните нива на пиене. Въпреки това резултатите помагат на учените да запълнят липсващи досега празнини. „Това е много ценно изследване, което допълва знанията ни за влиянието на алкохола върху мозъка“, казва Фей Бегети, невролог в болниците на Оксфордския университет, която не е участвала в проучването.

Ето как изследването се вписва в по-широките данни за въздействието на алкохола върху мозъка и тялото.

Хеморагичните инсулти, известни още като вътремозъчни кръвоизливи (ICH), се случват, когато отслабен кръвоносен съд се спука и кръвта се излее в околната мозъчна тъкан. Те представляват само 10–20% от всички инсулти годишно, но са много по-смъртоносни и увреждащи от по-често срещания исхемичен тип.

„Около 30–40% от хората с вътремозъчен кръвоизлив умират, а много от оцелелите живеят с трайни увреждания“, казва Кевин Шет, директор на Центъра за здраве на мозъка и ума към Йейл и председател на групата за хеморагичен инсулт на Американската сърдечна асоциация.

Прекомерната употреба на алкохол увеличава риска от ICH чрез няколко механизма. Един от тях е, че „алкохолът ускорява атрофията на мозъка, което означава, че мозъкът леко се свива, докато черепът остава със същия размер, което разтяга деликатните вени и ги прави по-склонни да се спукат дори при леко нараняване“, обяснява Бегети.

(Когато останете трезви дори за един месец, тялото ви ще се промени. Ето как)

Алкохолът също така дестабилизира кръвното налягане, нарушава функцията на тромбоцитите (кръвните клетки, които помагат за съсирването) и уврежда черния дроб, което нарушава нормалното съсирване. С течение на времето може директно да увреди малките мозъчни съдове, водейки до микроскопични течове или микрокръвоизливи, които отслабват стените на съдовете. „Крайният ефект е по-голяма склонност към кръвоизлив и по-тежко кървене, когато започне“, казва Шет.

Проучването анализира над 1600 пациенти, приети в Масачузетската обща болница между 2003 и 2019 г. за спонтанни, нетравматични мозъчни кръвоизливи. Около 7% са класифицирани като злоупотребяващи с алкохол – тези, които редовно консумират три или повече алкохолни напитки дневно.

Доказано е, че тези хора, които пият много алкохол, изпитват кръвоизливи около 11 години по-рано от тези, които пият по-малко – средно на 60 срещу 71 години. Изследователите смятат, че този ускорен период е свързан с ефектите на алкохола върху стареенето на кръвоносните съдове и чупливостта на кръвоносните съдове.

Например, в сравнение с хората, които пият малко алкохол или изобщо не пият, тези пациенти са имали по-високо кръвно налягане и по-нисък брой тромбоцити. „Важно е, че сканирането на мозъка също така показва повече увреждания и заболявания на малките съдове“, добавя Бегети.

Образната диагностика допълнително разкрива, че хората, които пият много алкохол, имат по-големи кръвоизливи и по-често интравентрикуларно (нетравматично) разширение – кървене, което се разпространява в пространствата, пълни с течности в мозъка, което е маркер, свързан с по-висока смъртност. „Заедно тези открития подчертават, че употребата на много алкохол изглежда ускорява стареенето на съдовете в мозъка“, казва Бегети.

Докато предишни изследвания са намеквали за връзката между употребата на много алкохол и стареенето на съдовете в мозъка, Гурол отбелязва, че повечето по-ранни проучвания не са имали подробни изображения, за да разкрият биологичните механизми, които стоят зад това. „Това е най-голямото проучване, което включва компютърна томография (КТ) на мозъка при всички пациенти и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) при около 75% от пациентите“, казва Гурол. Това позволи на екипа да идентифицира структурни промени в мозъка и да разбере по-добре начините, по които алкохолът допринася за риска от кървене.

Клифърд Сегил, невролог в здравния център „Провидънс Сейнт Джонс“ в Санта Моника, който не е участвал в изследването, казва, че резултатите показват ясно, че хората, употребяващи алкохол с тежки кръвоизливи, „ще получат по-големи кръвоизливи и потенциалът им за възстановяване ще бъде намален поради ефектите на алкохола върху кръвното налягане и нивата на тромбоцитите“.

Такива открития, добавя Шет, „са навременни и клинично значими“.

Както при всички наблюдателни изследвания, това проучване не може да докаже причинно-следствена връзка. „Рандомизираните контролирани проучвания – златният стандарт за доказване на причинност – не са възможни, когато става дума за тежко пиене, защото очевидно не можем да накараме хората да пият прекомерно, за да видим как им вреди“, обяснява Гурол.

Екипът разчитал и на самоотчет за употребата на алкохол, което може да е ненадеждно. „Възможно е някои хора, които пият много алкохол – или техните семейства – да са занижили данните за употребата на алкохол, което означава, че някои може да са били погрешно класифицирани като нетежки пиячи“, казва Гурол. „Такова занижаване вероятно би намалило реалния ефект, така че истинското въздействие може да е дори по-силно от наблюдаваното.“

За да се засили бъдещата работа, Гурол предлага допълнителни изследвания „с по-големи групи пациенти, комбинирани с висококачествена образна диагностика, както в нашето проучване, но с по-точни, проспективно събрани данни за навиците на пиене“.

Дотогава изводът е ясен: „Това изследване добавя към нарастващите доказателства, че употребата на алкохол не носи медицински ползи и подчертава колко тревожна може да бъде хроничната употреба на алкохол“, казва Сегил.

(Алкохолът убива повече жени от всякога)

Освен мозъчните кръвоизливи, „тежкото пиене уврежда почти всеки орган в тялото“, отбелязва Гурол, увеличавайки риска от инциденти, високо кръвно налягане, предсърдно мъждене, чернодробни заболявания, сърдечни заболявания, няколко вида рак и когнитивен спад.

Обратно, намаляването на употребата носи измерими ползи като понижаване на кръвното налягане (често в рамките на седмици), подобряване на здравето на черния дроб и сърцето и намаляване на риска от инсулт и микро-съдови увреждания на мозъка с течение на времето.

Това е особено важно, защото възможностите за лечение на някои видове инсулт остават ограничени. „Все още нямаме доказани остри терапии, които да подобрят резултатите, след като настъпи хеморагичен инсулт“, подчертава Гурол. „Това прави превенцията абсолютно критична.“