Златната суперлуна през ноември ще бъде най-голямата и най-ярката за годината

На 4 ноември луната ще представи най-яркото и най-голямото си шоу за 2025 г. Това е втората от три поредни суперлуни, които бележат края на годината.

Понякога наричана „ Боброва луна“, това пълнолуние носи име, използвано традиционно от различни коренни народи в Северна Америка. То отбелязва сезона, когато бобрите строят зимните си хилища, а ловците са потегляли преди реките да замръзнат.

Разликата в размера ѝ може да е едва забележима с просто око, но допълнителната яркост ще бъде очевидна, достатъчно силна, за да освети нощта от здрач до зори и да хвърля слаби сенки.

Тази седмица пълнолунието не само ще бъде близо, то ще се намира на около 27 359 км по-близо до Земята от обичайното. Това я прави около 7% по-голяма и до 16% по-ярка от типичното пълнолуние.

Суперлуна се случва, когато луната е в пълна фаза и едновременно близо до перигей, най-близката точка в орбитата ѝ около Земята. Техническият термин за това е пълнолуние в перигей.

Но не всички суперлуни са еднакви. Някои се случват близо до перигея, но не съвпадат точно с пълната фаза, което намалява видимия размер и яркост. Когато Луната е в апогей, най-далечната точка от Земята, се получава по-малко и по-бледо „микро пълнолуние“.

Ноемврийската луна обаче достига пълната си фаза почти едновременно с най-близкия си подход към Земята, създавайки идеалната комбинация за впечатляващ спектакъл. Яркостта ѝ ще бъде достатъчна, за да засенчи по-слабите звезди и да хвърля сенки, ефект, който се вижда само при най-интензивните суперлуни. Луната няма да изглежда толкова голяма и ярка отново до 24 ноември 2026 г., когато следващата „Боброва луна“ ще достигне подобна близост.

Наблюдението на тази суперлуна не изисква специално оборудване, но тези съвети ще ви помогнат да се насладите максимално. Макар че Луната достига пълната си фаза на 5 ноември в 13:19 UTC (15:19 ч. българско време), най-магичният момент за наблюдение е първият час след изгрева ѝ на 4 ноември, когато тя се появява ниско над източния хоризонт и изглежда по-голяма и златиста.

Под този нисък ъгъл „ лунната илюзия“, я прави да изглежда по-голяма, отколкото е в действителност – оптична странност, която възниква, когато мозъкът ни сравнява луната с близки забележителности като дървета или сгради. Ниската ѝ позиция ѝ придава златисто-оранжев оттенък, причинен от разсейването на сините светлинни вълни в атмосферата и доминирането на топлите тонове.

За фотографите изгревът на Луната предлага отлична възможност за заснемане на драматични лунни портрети, рамкирани от осветени от нея земни пейзажи. Дори само със смартфон, си струва да експериментирате със силуети на дървета, покриви или хора на преден план, всички от които добавят мащаб и драматизъм към вашите снимки.

През нощта Луната ще се намира в яркото зодиакално съзвездие Телец. Нейната светлина може да засенчи близките звезди, но ако я закриете с палец или използвате бинокъл, потърсете оранжевата звезда Алдебаран, червен гигант на около 65 светлинни години, който маркира „окото“ на бика.

Между Луната и Алдебаран се намира един от най-известните обекти в небето — Плеядите или „Квачката с пилетата“, блестящ звезден куп на около 330 светлинни години от Земята. Тези три обекта, Луната, Алдебаран и Плеядите, образуват впечатляващ небесен триъгълник, видим през по-голямата част от нощта.

„И така, когато погледнем към спътника на Земята, висящ в нощното небе, е смиряващо да осъзнаем как природните цикли ни свързват както с науката, така и с древните ритми на Вселената.“