Живот с лъвове

Природа • •

Когато хората и лъвовете се сблъскат, и двата вида страдат.

Юсуфу Шабани Дифика губи ръцете си при нападение на лъв в резервата Селъс в Танзания. Бедните селяни обработват изолирана земя покрай границите на рез...

Юсуфу Шабани Дифика губи ръцете си при нападение на лъв в резервата Селъс в Танзания. Бедните селяни обработват изолирана земя покрай границите на резервата, където прасетата нападат посевите, а лъвовете хората. Тук чичото на Дифика - баща на две деца, го къпе.

© Брент Стъртън

Лъвовете са сложни същества, великолепни от разстояние, но ужасяващо неудобни за селските народи, чиято съдба е да живеят сред тях. Те са господари на дивата савана, но са враждебни към скотовъдството и несъвместими със земеделието. Така че не е чудно, че състоянието на вида върви надолу от толкова отдавна, колкото човешката цивилизация се издига нагоре.

Галерия | Живот с лъвове

Вижте 10 снимки

Има доказателства на поне три континента за славните дни на лъвовете, както и за техния упадък. Пещерата Шове в Южна Франция, изпълнена с ярки рисунки на дивата природа от палеолита, ни показва, че лъвовете са обитавали Европа заедно с хората преди 30 хилядолетия; Книга на пророк Даниила предполага, че лъвове са дебнели в покрайнините на Вавилон през VI век пр.н.е.; и има съобщения за оцелели лъвове в Сирия, Турция, Ирак и Иран до XIX или дори XX век. По време на този дълъг отлив Африка единствена остава надежден ареал.

Но и това се променя. Нови проучвания и оценки показват, че лъвът е изчезнал от около 80% от африканското си местообитание. Никой не знае колко лъвове оцеляват днес на континента - може би около 35 000 - тъй като дивите лъвове са трудни за преброяване. Експертите обаче са съгласни, че само през последните десетилетия общата им численост е намаляла значително. Причините са многобройни и включват загуба и фрагментация на местообитания; бракониерство на плячката им за месо; примки на бракониери, които погрешка улавят лъвове; изтласкване на плячката на лъвове от добитък; болести; пробождане с копие или отравяне на лъвове като отмъщение за загуби на добитък и нападения срещу хора; ритуално убиване на лъвове (по-специално в традицията на масаите); неустойчив трофеен лов на лъвове, главно от платежоспособни американци.

Новите оценки, съставени от учени от Panthera (международна група за опазване на котките), Университета “Дюк”, проекта за големи котки на Националното географско дружество и други показват, че днес африканските лъвове живеят в близо 70 различни области, най-големите и сигурни от които могат да се считат за крепости на вида. Но в най-малките живеят малки популации, изолирани, генетично ограничени и лишени от жизнеспособност в дългосрочен план. С други думи, африканският лъв обитава архипелаг от островни убежища и някои от тези изолирани популации може скоро да изчезнат.

Какво може да се направи, за да се спрат загубите и да се обърне тенденцията? Някои експерти казват, че трябва да съсредоточим усилията си върху крепостите, като екосистемата Серенгети (обхващаща Танзания до Кения), екосистемата Селъс (Югоизточна Танзания), Руаха (Ruaha-Rungwe) в Западна Танзания, Окаванго (Okavango-Hwange) в Ботсвана и Зимбабве, и Лимпопо (Greater Limpopo) в общите райони на Мозамбик, Зимбабве и Южна Африка, включително Национален парк “Крюгер”. Само в тези пет екосистеми живеят приблизително половината от лъвовете в Африка и всяка има генетично жизнеспособна популация. Крейг Пакър има радикално предложение за допълнителна защита на някои от крепостите: Оградете ги или поне част от територията им. Инвестирането в опазването, включително чрез патрулиране, твърди той, е най-добрият начин да се ограничи незаконното навлизане в защитени зони от пастири, техния добитък и бракониери, както и излизането на лъвовете от тези зони.

Други експерти категорично не са съгласни. Всъщност тази идея за ограждане противоречи на три десетилетия теория за опазване, която подчертава важността на свързаността между отделните местообитания. Но помислете например за западната граница на екосистемата Серенгети, където резерватът “Масва” (Maswa Game Reserve) среща земеделските земи Сукума (Sukuma). Ако прелетите над тази област на ниска надморска височина, ще видите границата като ясен ръб, очертан от червен глинен път. На изток от него се намира хълмистия зелен терен на “Масва”, покрит с акациеви гори и буйна савана. Западно от пътя, в Сукума, ще гледате километър след километър памукови ниви, ниви с царевица, впрягове от волове, които орат гола пръст, оризища и кафяво-бели крави, стоящи в кошари. Една ограда по протежение на тази граница, както твърди Пакър, не би могла да причини никаква вреда, но може би някаква полза. Тои случай поражда разгорещена дискусия.

Трофейният лов също е спорен. Допринася ли за намаляването на популацията? Или внася пари в местните и националните икономики, предоставяйки стимул за защита на местообитанията и устойчиво дългосрочно управление? Отговорът зависи от особеностите на мястото, от това към кои лъвове е насочен (стари мъжки или млади) и от почтеността на управата, както от ловния оператор, така и от конкретната национална служба за дивата природа. Със сигурност има злоупотреби – държави, в които концесиите за лов се дават корумпирано, ситуации, при които малко или никакви приходи от лов достигат до местните хора, които плащат реалните разходи за живот сред лъвове, концесии, при които твърде много лъвове биват убивани.

Ловът на отгледани в плен лъвове, пуснати в оградени зони на частни ферми, както сега се практикува широко в Южна Африка, повдига съвсем различни въпроси. През последната година в страната функционират 174 такива ферми за развъждане на лъвове, с общо над 3500 лъва. Поддръжниците твърдят, че тази индустрия може да допринесе за опазването на лъвовете чрез отклоняване на натиска от лов на трофеи от дивите популации и чрез поддържане на генетично разнообразие, което може да е необходимо по-късно. Други се страхуват, че това може да подкопае икономиката, да речем, в Танзания, като предлага по-евтини и по-лесни начини да поставите глава на лъв на стената на вашия хол.

И тогава идва въпросът какво се случва с останалата част от лъва. Износът на лъвски кости от Южна Африка за Азия, където те се продават като алтернатива на тигровите кости, представлява опасна тенденция, която със сигурност увеличава търсенето.

В крайна сметка опазването на лъвовете е сложно начинание, което сега трябва да премине през граници, океани и различни дисциплини, за да се изправи срещу глобалния пазар в мечтите за дивата природа.

Но опазването започва у дома, сред хора, за които величието и ужасяваща страна на дивия лъв не е мечта. Една група от такива хора са масаите, които обитават общи ферми, граничещи с Национален парк “Амбосели” в Южна Кения. От 2007 г. програма, наречена “Пазители на лъвове” (Lion Guardians), набира масайски воини - млади мъже, за които убиването на лъвове е част от ритуал на посвещение, известен като olamayio – които вместо това да служат като защитници на лъвове. Тези мъже на заплати, обучени за използване на радиотелеметрия и GPS, ежедневно проследяват лъвове и предотвратяват нападенията на лъвове над добитък. Програмата, малка, но работеща, изглежда успява: убийствата на лъвове са намалели и работата на пазителя на лъва е вече престижна в тези общности.

Наскоро прекарах един ден с пазител на лъва на име Камуну, около 30-годишен, сериозен и непоклатим, чиито очи изглеждаха постоянно присвити срещу чувства и заблуди. Носеше огърлица с мъниста, обеци с мъниста и червена шука, увита около него; масайска кама беше прикрепена към колана му от едната страна, мобилен телефон от другата. Камуну лично беше убил пет лъва, каза ми той, всички за olamayio, но не възнамеряваше да убива повече. Беше научил, че лъвовете могат да бъдат по-ценни живи — чрез парите от туризма, заплатите от “Пазители на лъвове” и храната и образованието, които тези пари могат да купят за семейството на човек.

Вървяхме дълго в онзи много горещ ден, криволичейки през акациевия храсталак и пресичайки пресъхнало речно корито, Камуну следваше лъвска група в прахта, а аз следвах него. Вероятно изминахме около 25 км. Сутринта проследихме самотен възрастен, разпознат от Камуну като проблемен мъжкар. Когато срещнахме дълга върволица от крави, тръгнали за вода, придружени от няколко момчета масаи, Камуну предупреди момчетата да стоят далеч от този лъв.

В Турция откриха слонова кост, гравирана със сфинкс, лъв и дървото на живота

Вижте повече

В Турция откриха слонова кост, гравирана със сфинкс, лъв и дървото на живота

Слоновата кост е датирана на 2800 години, от желязната епоха, но е намерена в археологически пласт над много по-стар град - изоставената столица на древната Хетска...

Дивите лъвове са живели в Европа не толкова отдавна, установяват учени

Вижте повече

Дивите лъвове са живели в Европа не толкова отдавна, установяват учени

Царят на животните е живял в Югоизточна Европа, дълго преди Римската империя да започне да ги внася от Африка.

Имбредни ли са лъвовете в плен на Южна Африка?

Вижте повече

Имбредни ли са лъвовете в плен на Южна Африка?

Ново генно изследване поставя под съмнение широко разпространеното вярване, че хилядите лъвове, живеещи във ферми в цялата страна, отглеждани за туризъм, лов на трофеи и използване...

Около обяд той хвана друга следа, съвсем прясна, оставена от женска с две малки. Видяхме сплесканото ѝ легло в тревата под един храст. Проследихме криволичещия ѝ път в храсталака от мирнови дървета, които ставаха все по-гъсти, докато вървяхме. Камуну се движеше тихо. Накрая спряхме. Не видях нищо освен растителност и мръсотия.

Те са много близо, обясни той. Това е добро място за тях. Няма добитък наблизо. Не искаме да се приближаваме. Не искаме да ги безпокоим. Не, няма, съгласих се.

„Смятаме, че тук са в безопасност“, каза ми той. Това е повече, отколкото може да се каже за много африкански лъвове.

Проектът за големи котки на National Geographic е посветен на спирането на упадъка на лъвовете и другите големи котки по света. За да научите повече за проектите, които подкрепяме, посетете causeanuproar.org.