Женските тела са уникално гъвкави – и именно това ги прави силни. Ето защо

По склоновете на Килиманджаро въздухът се разрежда до едва доловим полъх, а Дебора Клег, метаболитен физиолог с новопридобита страст към големите височини, изглеждаше напълно необезпокоена от надморската височина. Стъпката ѝ беше уверена, енергията ѝ неизчерпаема. За разлика от нея, партньорът ѝ в изкачването, Биф Палмър, опитен нефролог и алпинист, покорил Еверест и още шест от най-високите върхове в света, намираше изкачването далеч по-предизвикателно.

След първото си изкачване на Килиманджаро през 2013 г. двамата продължиха да покоряват върхове заедно и забелязаха закономерност. Планина след планина Клег постоянно превъзхождаше Палмър, не поради самохвалство или по-добра обща форма, а сякаш заради нещо по-дълбоко. Изглеждаше, че друг фактор е в играта. Разговорите им постепенно се превърнаха от приятелско съревнование в научно любопитство: защо тялото ѝ изглежда толкова добре пригодено към разреден въздух и продължителни натоварвания?

В лабораторията те решиха да открият отговора.

До 2014 г. откриха, че естрогенът вероятно предпазва организма от физическия стрес на височината, като намалява нивата на хипоксия-индуцируем фактор (HIF). Това е протеин, който помага на тялото да се адаптира към ниските нива на кислород, но също така причинява възпаление и дискомфорт. Повече естроген, доминантният хормон в женските тела, означава по-малко HIF и по-лесно понасяне на надморската височина. Това не е единственото предимство, което естрогенът дава на Клег, той също така играе ключова роля и в това, което е известно като метаболитна гъвкавост: способността на тялото да превключва между различни източници на енергия, особено от глюкоза към мазнини.

Откритието на Клег и Палмър се вписва в нарастващия набор научни доказателства, които оспорват дългогодишното предположение, че женските тела са по-слаби от мъжките.

Все повече изследвания показват, че гъвкавостта, способността да се адаптираш, променяш и възстановяваш през целия живот, е една от основните сили, които правят женските тела изключително устойчиви. А има три ключови начина, по които тази черта ги прави уникално силни.

Клег, днес професор по вътрешни болести в Тексаския технологичен университет, изучава как естрогенът и метаболизмът на мазнините оформят издръжливостта.

Проучвания показват, че мъжките тела обикновено разчитат повече на въглехидрати за бързо зареждане с енергия, което им дава предимство в експлозивната сила. Женските тела обаче се справят изключително добре при дълготрайни натоварвания. Те предпочитат да изгарят мазнини, което е по-бавен, но стабилен източник на енергия. Този тип гориво е помагал на жените от древността да преживяват дълги периоди на бременност и кърмене, докато същевременно ловуват, събират и изминават по 14–16 км на ден.

Днес, въпреки че жените обикновено имат по-високи нива на телесни мазнини, те са по-малко податливи на метаболитни заболявания и това не е случайно.

„Жените съхраняват мазнини основно в бедрата и ханша, много безопасно място, защото се намира извън коремната кухина“, обяснява Клег. „Мъжете съхраняват мазнините вътрешно, около органите.“ А висцералните мазнини в коремната област са много по-вредни за здравето от подкожните мазнини, типични за женските тела. Различни са и самите мастни клетки.

„Нашето изследване показа, че женската мастна клетка е напълно различна от мъжката“, казва Клег. „Тя е като еластан, може да се разтяга, поемайки излишните мастни киселини и калории, и да ги съхранява по здравословен начин.“

Мъжките мастни клетки нямат тази еластичност и това не е просто естетическа разлика.

Когато мастните клетки се претоварят, те се възпаляват и втвърдяват, което повишава риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания. Женските мастни клетки пък по-лесно се разширяват и свиват в отговор на нуждите на организма, като бременност, колебания в теглото, тренировки за издръжливост. Тази разтегливост е „пряко свързана“ с половите хормони, казва Клег.

Когато става въпрос за поддържане на енергия за дълги периоди, „по-изгодно е да си жена“, посочва тя. „Способността да превключваш между глюкоза и мастни киселини е предимство за издръжливостта, оцеляването и здравето.“

Това предимство не важи само за планините: метаболитната гъвкавост на женските тела намалява риска от рак, диабет и метаболитен синдром поне до настъпването на менопаузата, когато тази гъвкавост постепенно отслабва.

Ако метаболизмът показва невидимата страна на адаптивността, то движението разкрива видимата.

Човешкото тяло има три вида физическа гъвкавост, обяснява Михо Танака, лекар, който работи със спортисти от футболния отбор New England Revolution и Бостънския балет, както и хирург по спортна медицина в Mass General Brigham. Първата е функционална гъвкавост, „като способността на танцьорите да направят шпагат“. Втората е мускулната гъвкавост, зависеща от еластичността на определени мускули. Третата е гъвкавостта на ставите, която специалистите наричат отпуснатост.

Тази гъвкавост е свързана с по-ефективна работа на мускулите и по-голяма сила, независимо от пола. Затова спортистите я включват в тренировките си. „Гъвкавостта и способността да използваш пълния обхват на движение в ставите е ключова за оптимална биомеханика. Тя пряко влияе върху това как спортистът генерира сила“, казва Танака.

От друга страна, „сковаността често е реакция на загуба на сила в крайните диапазони на движение“, обяснява София Нимфиус, заместник-ректор в Университета Edith Cowan в Австралия. По принцип женските тела имат по-голяма мускулна еластичност и по-широк обхват на движение в ставите, вероятно заради по-високите нива на естроген, който увеличава колагена в съединителните тъкани. Това естествено предимство все още не е достатъчно изследвано.

Физическата гъвкавост също защитава тялото при силови натоварвания.

„Проучвания показват, че колкото по-гъвкави са мускулите, толкова по-малък е рискът от мускулни травми или разтежения“, казва Танака. Но балансът е деликатен. „Твърде голямата отпуснатост повишава риска от наранявания на ставите. Границата между достатъчна гъвкавост и прекомерна отпуснатост е много тънка.“

Тази тънка граница е една от теориите защо жените са четири до осем пъти по-склонни да получат безконтактни травми на коляното. „Асиметриите в гъвкавостта и мускулните дисбаланси могат да увеличат риска.“

Друга теория обаче предлага различно обяснение: жените се контузват по-често, защото имат по-малко специализирана подготовка и подкрепа. „Ако отпуснатостта беше основно биологичен фактор, основан на пола, щяхме да виждаме еднакви различия във всички спортове, но това не е така“, казва Нимфиус.

Изследвания показват, че в алпийските ски, спорт, в който подготовката започва рано и е силно индивидуализирана, няма разлика в честотата на травмите при мъже и жени.

Затова специфичните за женското тяло изследвания и тренировъчни програми са толкова важни. Само 6% от научните публикации в спортната медицина се фокусират изцяло върху жени, а в науката за спорта отдавна е известно, че жените твърде често са били тренирани като „по-дребни мъже“, а не според собствената си физиология.

Бъдещите тренировъчни режими, адаптирани към индивидуалните нужди на спортистите, имат потенциал да намалят травмите (както някои проучвания вече показват). Танака подчертава потенциала на изкуствения интелект и машинното обучение да анализират огромни количества данни, което ще позволи на специалисти като нея да „предсказват травми и да персонализират тренировките“.

Отвъд метаболизма и движението стои може би най-забележителната гъвкавост: способността на женското тяло да претърпява драматични промени.

От първия цикъл до менопаузата, през бременността, раждането и възстановяването, женските системи постоянно се преконфигурират. Кръвоносната, имунната, мускулно-скелетната – всички те претърпяват значителни промени, без тялото да се „разпада“.

Тези физиологични трансформации дори носят предимства. Нови изследвания показват, че кърменето намалява риска от рак на гърдата, тъй като активира имунни клетки в тъканта на гърдите. Има доказателства, че някои спортистки се завръщат по-силни след бременност, достигайки или надминавайки предишната си форма.

В основата стои адаптацията. На всички нива, от митохондриите до мускулните влакна и хормоналните цикли, силата на женското тяло е в способността му да се огъва, без да се пречупва.

За Клег прозрението идва по средата на планината: тя е по-силна заради, а не въпреки женското си тяло.

Черти, дълго смятани за недостатъци, като складиране на мазнини, хормонални колебания и чувствителност, всъщност може да са в основата на човешкото оцеляване.

Старе Вартан е автор на The Stronger Sex: What Science Tells Us About the Power of the Female Body.