Земята на прицел

Малко след 9 вечерта на 18 юни 2004 г., когато здрачът над националната обсерватория „Кит Пийк" в Аризона угасвал, Дейвид Толън сканирал за астероиди една астрономическа сляпа зона - непосредствено отсам земната орбита около Слънцето, където блясъкът му може да надвие телескопите. Толън, който е астроном от Хавайския университет, знаел, че понякога спотайващи се в тази област обекти могат да се отклонят към Земята. За помощници бил привлякъл своя приятел инженера Рой Тъкър и Фабрицио Бернарди, млад колега от Хавай. Докато се взирали в компютърния монитор, на него се появили последователно три кадъра на един и същ участък от небето, заснети през няколко минути. „Ето го нашия човек" - казал Тъкър и посочил струпване на бели пиксели, които се местели от кадър на кадър.

Толън съобщил за забелязания обект на Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз - централата за изучаване на астероиди и комети. Двамата с Тъкър се надявали да погледнат отново по-късно през седмицата, но първо времето било дъждовно, а след това астероидът изчезнал от полезрението им.

Когато астрономите отново го засекли през декември същата година се оказало, че имат проблем. На всеки няколко години въпросната скала, по-голяма от стадион, профучава в опасна близост до нашата планета. С получаването на нови наблюдения в Центъра за малки планети астероидът - кръстен Апофис на древноегипетския бог на злото - добивал все по-зловещ вид. „Опасността от сблъсък ставаше все по-голяма и по-голяма" - казва Толън. По Коледа моделите предвиждали вероятност 1 към 40 Апофис да се вреже в Земята на 13 април 2029 г. Тревожна тръпка преминала през широката публика.

След това, на 26 декември 2004 г., връхлетя истинска катастрофа - вълната цунами в Индийския океан. Обществеността забрави за Апофис. Междувременно астрономите изровиха и по-стари снимки на астероида. Допълнителните данни позволиха на учените да изчислят орбитата му и да установят, че през 2029 г. Апофис всъщност ще профучи на безопасно разстояние от Земята. Само че не могат да изключат слабата вероятност да има сблъсък с катастрофални последствия при следващото му преминаване - навръх Великден 2036 г.