Земя на каньони

В отдалечения район на Колорадското плато времето почти е спряло. Година след година ерозията полека заравнява малките плата, наречени меси, и дълбае каньоните; през влажните периоди оскъдната трева избуява, а през сухите повяхва. Но морето от ярки скали, покриващо огромни пространства в Юта, Аризона, Ню Мексико и Колорадо, е почти същото, каквото е било преди пионерите, преди испанските конкистадори, преди първите чужди заселници в Новия свят.

Ако обаче сменим човешките времеви мащаби с геологически, историята на тези нагънати скални пейзажи се състои не от малки, а от огромни промени, които са се извършвали в продължение на стотици милиони години. Геолозите често говорят за „далечно време" - огромен период, през който и най-неуловимите въздействия могат изцяло да преобразят ландшафта. Земята на каньоните е учебник за далечното време.

Епоха след епоха Колорадското плато се е оформило от натрупването на пластове пясъчници, варовици, аргилити и шисти. Тези пластове - пресованите от времето отлагания на океаните, реките и ветровете, се издигали, потъвали и деформирали под интензивното действие на тектоничните сили. Вулканите ги засипвали с лава, вятърът и водата ги рушели - и така се оформил един от най-ясните нагледни уроци по геология в света.