Зеленоокото „афганистанско момиче“ на National Geographic е евакуирано в Италия

Цивилизация

След превземането на Афганистан от талибаните, Шарбат Гула напусна страната.

Младото афганистанско момиче-бежанец, което гледа от корицата на National Geographic през юни 1985 г. Съдбата ѝ е енигма в продължение на 17 години. Д...

Младото афганистанско момиче-бежанец, което гледа от корицата на National Geographic през юни 1985 г. Съдбата ѝ е енигма в продължение на 17 години. Дали е оцеляла? През 2002 г. фотографът се присъединява към екип от NG, за да я потърсят. След няколко фалшиви следи, мъж, живял в същия лагер като дете, я разпозна. Да, тя е жива.

© Фотограф: Стив Маккъри

Италия е организирала евакуацията на Шарбат Гула, прочутото зеленооко „афганистанско момиче“ на National Geographic, след като тя е поискала помощ да напусне страната си. “Италианското правителство ще ѝ помогне да се интегрира в живота в Италия”, казва в изявление министър-председателят Марио Драги. По-късно обаче италианското външно министерство допълва, че все още не е ясно дали тя ще остане в Италия или ще отиде другаде.

Шарбат Гула произхожда от етническата група на пущуните в Афганистан (най-войнствено от афганистанските племена). Очите ѝ пленяват света, когато тя се появява на корицата на списанието през 1985 г. Снимката ѝ, направена от военния фотограф Стив Маккъри, става символ на конфликта в Афганистан.

През 2002 г. Маккъри отново открива Шарбат, след като нейната съдба е енигма през изминалите 17 години и не е известно дали е оцеляла.

Но тя успява да напусне бежанския лагер и заживява в планинския район Тора Бора в Афганистан. Щом се свързва с нея, Гула разказва на Маккъри невероятната си житейска история - историята на жената, в която се превръща “зеленоокото момиче на National Geographic”.

Тя си спомня първата им среща. Спомня си гнева. Фотографът също помни срещата им и морско-зелените очи, в които се чете трагедията на една земя, разсипана от войната.

Времето и трудностите са заличили младостта ѝ. Но очите още блестят. „Тя е имала труден живот. Само помислете за числата: 23 години война, 1,5 милиона убити, 3,5 милиона бежанци. Това е историята на Афганистан през последния четвърт век”, казва Маккъри през 2002 г.

Гула е на шест, когато съветски бомбардировки убиват родителите ѝ. През деня небето кърви от ужас, през нощта погребват мъртвите. Звукът от самолетите никога не заглъхва и пронизва малкото дете.

„Напуснахме Афганистан заради сраженията“, допълва разказа ѝ нейният брат Кашар Хан. Той и четирите му сестри тръгват пеша към Пакистан, водени от баба им. В продължение на седмици се движат през планини, покрити със сняг, молейки за одеяла, за да се стоплят.

„Никога не знаеш кога ще дойдат самолетите“, спомня си той. "Криехме се в пещери."

Пътуването, започнало със загубата на родителите им, завършва в палатка в бежански лагер, пълен с непознати.

В средата на 90-те години на XX век, по време на затишие в бойните действия, Шарбат Гула се прибира в родното си село в подножието на планини, забулени от сняг. Тук няма училище, болница, пътища или течаща вода. Има тераси, засадени с царевица, пшеница и ориз, няколко орехови дървета и поток, който се разлива по планинските склонове.

Шарбат става преди изгрев за молитвата. Взема вода от потока, готви, чисти, пера. Грижи се за децата си. Робина е на 13. Захида е на три. Алия е на една. Четвъртото ѝ момиченце загива в ранна възраст. Шарбат никога не е имала щастлив ден, казва брат ѝ, освен може би денят, в който се омъжва.

Гюл, нейният съпруг, работи в пекарна в град Пешавар. Шарбат не понася горещината, а мръсният въздух през лятото влошава астмата ѝ. Затова тя е с Гюл в града само през зимата. Останалата част от годината живее в планината.

На улицата “зеленоокото момиче” носи лилава бурка, която я скрива от света и от очите на всеки мъж, освен нейния съпруг. „Това е красиво нещо за носене, а не проклятие“, казва тя. Под заливащите я въпроси, в очите ѝ светва гняв.

Чувствала ли се е някога в безопасност? “Не.” Виждала ли е някога прочутата си снимка? "Не." Тя не може да разбере как снимката ѝ е докоснала толкова много хора. Тя не знае силата на тези очи. Как е оцеляла? „Това беше волята на Бога.”

Образованието е светлината. За нея такава светлина няма. Вероятно е твърде късно и за 13-годишната ѝ дъщеря, но двете по-малки момиченца още имат шанс, казва Шарбат през 2002 г.

През 2014 г. тя се намира в Пакистан, но се укрива, след като властите я обвиняват, че е купила фалшива пакистанска лична карта. В резултат, Гула е депортирана. В Кабул президентът организира прием в нейна чест в президентския дворец и ѝ връчва ключовете за нов апартамент.

Днес Италия е сред няколкото западни страни, които “върнаха” обратно стотици афганистанци след превземането на страната от талибаните през август и оттегленето на американските сили.

До победата на талибаните, правата на афганистанските жени се увеличават. Афганистанските момичета ходят на училище и получават дипломи за завършване на колеж. Но през първите месеци от режима на талибаните жените се изправят пред нови ограничения.

Кой е отговорен за хаоса в Афганистан

Вижте повече

Кой е отговорен за хаоса в Афганистан

Просто е шеметна скоростта, с която се развиват събитията – по-рано миналата седмица американските представители предупреждаваха, че ще минат месеци, преди Кабул да падне. Оказаха се...