Захари Зограф - основоположникът на българската светска живопис

• България • •

На 14 юни 1853 г. умира Захари Зограф, български живописец, иконописец и писар от Самоковската художествена школа.

Захари Зограф, Автопортрет, преди 1853 г.

Захари Зограф, Автопортрет, преди 1853 г.

 © Wikimedia Commons

Захарий Христович Зограф е син на зографа Христо Димитров. Учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в Самоков за Катерина Хаджигюрова.

Най-ранната подписана икона на Захари Зограф е от 1829 г., когато той е едва на 19 години.

Рисува икони за черквите:

  • „Св. Николай“ в село Катуница (1834 – 1835);
  • „Св. Константин и Елена“ (1836) и „Св. Петка“ (1837) в Пловдив;
  • „Св. Богородица“ в Копривщица (1837 и 1838).

За манастирите:

  • Мулдавски (1837);
  • Горноводенски (1838);
  • Плаковски (1845);
  • Долнобешовишки (1845);
  • Преображенски (1851);
  • Соколски и др.

Негови са стенописите в:

  • аязмото на църквата „Св. Богородица Рибна“ в Асеновград (1838);
  • Белащинския манастир (1839);
  • църквите на Бачковския манастир „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841);
  • част от главната църква на Рилския манастир (1844);
  • църквите на Троянския (1847 – 1848) и Преображенския (1849) манастир.

През 1851 – 1852 г. прекарва 17 месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853).

Захари Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В Националната галерия се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.

Оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, които не са превърнати в завършени произведения.

Националната галерия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН и музеят в Самоков притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад“, „Бряст“, „Аязмото при Кукленския манастир“, „Романтичен пейзаж“).

Св. Богородица с Младенеца, църква „Св. Архангели“, Бачковски манастир.
Свети Кирил и Методий (1848), Троянски манастир.
Портрет на Неофит Рилски (1838).
Портрет на Християния Зографска (ок. 1840).

В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий изразява желание да следва в Художествената академия в Санкт Петербург (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от „двамина майсторе француски зографе“ (1841).

Умира на 43-годишна възраст от тиф. 1810 - 1853