Завръщането на лешоядите

Природа България

Зловещ символ или сигурен знак за биологичен баланс.
© от Любомир Кюмюрджиев; снимки: Иво Данчев

Галерия | Завръщането на лешоядите

Вижте 13 снимки

„Един овчар от съседното село пасял стадото си, когато от небето се спуснал лешояд, грабнал най-тлъстото агне и отлетял. Овчарят решил да накаже хищника. Заклал грамаден овен, скрил се под трупа му и зачакал с нож в ръка. Лешоядът долетял, сграбчил овена и го вдигнал във въздуха заедно с човека."

Емилиян Стойнов се смее, докато разказва тази нелепа история, но до неотдавна мнозина я смятали за достоверна. „Такива измислици се разпространяват и след изчезването на лешоядите" - допълва той, докато погледът му обхожда Кресненското дефиле. Над един от хълмовете се реят два величествени силуета. Това са белоглави лешояди - част от птиците, които Стойнов мечтае да засели отново в долината на Струма и околните планини.

Само допреди няколко десетилетия представители на четирите вида лешояди - белоглав (Gyps fulvus), египетски (Neophron percnopterus), черен (Aegypius monachus) и брадат (Gypaetus barbatus) - се срещали из цяла България. Масовите кампании за изтравяне на „вредния дивеч", поголовният отстрел на хищни птици и драстичното намаляване на хранителната им база заличили тяхната популация. Емилиян е председател на Фонд за дивата флора и фауна (ФДФФ) - една от природозащитните организации, работещи за завръщането на лешоядите у нас. Разказва с вдъхновение за особеностите и навиците на тези птици. Най-едрият вид - черният лешояд, или карталът - тежи от 6 до 12 кг, а размахът на крилете му варира между 265 и 300 см. Малко по-дребен е брадатият, чиито криле достигат размах 280 см, докато тези на белоглавия са с около 20 см по-къси. При такива размери не е чудно, че хората са вярвали на истории за отвлечени агнета, овни и дори овчари! „Колкото и големи да са лешоядите, краката им не са пригодени да сграбчват - пояснява Стойнов. - Тези великани се хранят само с мърша. Е, може да излапат и някой охлюв или гущер, но не нападат нито овце, нито кокошки! Лешоядите са напълно безопасни за домашните животни и птици, а също и за дивеча. Същевременно са чудесно решение на проблема с унищожаването на животински трупове. Белоглавият изяжда меките тъкани, карталът предпочита кожа и сухожилия, египетският лешояд обича най-много месото около ставите, а брадатият яде дори и костите. Няма нужда от екарисажи и скъпо струващ транспорт; намалява и рискът от разпространение на зарази."

Въпреки тези факти в България, както и в повечето европейски страни пернатите гиганти били изтребени. У нас се е запазил техният по-дребен роднина, египетският лешояд. Той е прелетна птица, през част от годината е в странство - затова отровителските кампании не го засегнали така драстично, а и бил отстрелван по-рядко. Напоследък обаче популацията на египетския лешояд намалява. „Не е съвсем ясно защо се случва това - признава Емилиян. - Сериозна роля играе тровенето на лъвове, хиени и други хищници в Африка, където зимуват голяма част от птиците. Защитата на редките видове е международна задача. Много от богатите страни вече са осъзнали защо са изгубили голяма част от природата си, докато хората от по-бедните държави, където все още има запазена природа, обикновено нямат екологично мислене..."

През 70-те години на миналия век в Източните Родопи е открита последната в България жизнена колония от белоглави лешояди, гнездяща в скалите край Маджарово. В района долитат да търсят храна и картали от Гърция. Маджарово се превръща в център на дейността по опазването на лешоядите у нас. Натам се насочил и Стойнов: „Заминах за Източните Родопи, за да сътруднича на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), видях там последните диви лешояди... и буквално се посветих на тези великолепни птици! Останах дълго в Маджарово, за да разбера как конкретно се работи по опазването на лешоядите. По-късно прегърнах идеята за тяхната реинтродукция по местата, където вече са изчезнали. Свързах се със „Зелени Балкани" (ЗБ) и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП), които тогава правеха първите стъпки в тази насока."  

Септември 2010

Вижте повече

Септември 2010