Защо повторно въведените в Индия африкански гепарди продължават да умират?

Гепардите се завръщат в Индия след 70-годишно изчезване, благодарение на ръководен от правителството план за повторно въвеждане, наречен Project Cheetah. Експертите по големи котки все още са разделени по отношение на усилията, които имат смесени резултати от пристигането на първите гепарди миналия септември.

От първоначалните 20 животни, донесени от Намибия и Южна Африка в Националния парк “Куно” в щата Мадхя Прадеш, пет са умрели, включително две само миналата седмица. Женска на име Сияя, която ражда през март, губи повечето от малките си поради недохранване, дехидратация и топлинен удар два месеца след раждането им.

Освен това Ядвендрадев Джала, водещият учен на Project Cheetah от 2011 до 2023 г., казва, че е бил принуден да се пенсионира по-рано тази година, без да се посочва причина. „Това беше мой проект, аз го проектирах, така че се чувствам предаден“, казва той.

Критиците казват, че това развитие не предвещава нищо добро за бъдещето на Project Cheetah или останалите 15 африкански животни, живеещи в националния парк. Само около 7100 гепарда остават в дивата природа днес, поради което Международният съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN) изброява вида като уязвим на изчезване. (Азиатските гепарди, подвидът, който преди се е срещал в Индия, оцеляват само в малка популация в Иран.)

Повторното въвеждане на вид в дивата природа винаги е рисковано, но „е много по-лошо, отколкото си мислех, че ще стане – абсолютна катастрофа“, казва Улас Карант, почетен директор на Центъра за изследване на дивата природа в Бенгалуру, който се противопоставя от самото начало на преместването на африкански животни в Индия при сегашните обстоятелства. „Идеята, че това ще доведе до самоподдържаща се популация, е напълно абсурдна.“

И все пак ръководителите на Project Cheetah казват, че нещата вървят по план.

„Гепардите са се адаптирали много добре към индийското местообитание“, казва С. П. Ядав, директор на Националния орган за опазване на тигрите, който ръководи проекта Cheetah. Животните, които са пуснати в парка, „изследват местообитанието“ и „оцеляват в пустинята с други хищници“, казва той.

Смъртта и нараняването са присъщи рискове за всяко диво животно, което е заловено и преместено от хора. „Повторното въвеждане на вид, който е изчезнал, със сигурност няма да бъде лесен процес“, казва Лори Маркър, основател и изпълнителен директор на Фонда за опазване на гепардите в Намибия и част от екипа за преместване на гепарди от Намибия.

Дори в Южна Африка, където експертите преместват гепарди от десетилетия, шест до седем процента от големите котки, преместени в оградени резервати, умират, казва Винсент ван дер Мерве, южноафрикански природозащитник на гепарди и изследовател на National Geographic. Ван дер Мерве, който управлява организацията с нестопанска цел Metapopulation Initiative, е помогнал за откриването на южноафриканските животни и все още участва в проекта.

На 27 март Саша, женска от Намибия с предшестващи здравословни проблеми, почива от бъбречна недостатъчност – отбелязвайки първата загуба в рамките на проекта. Около месец по-късно Удай, мъжки от Южна Африка, загива по неизвестни причини ден след като е преместен извън карантината във временното си заграждение от 120 акра.

През май друг гепард умира, когато служители позволяват на двама южноафрикански мъжки да влязат в заграждението на южноафриканска женска на име Дакша. Два дни по-късно Дакша е смъртно ранена от мъжките.

В средата на юли са открити мъртви още два мъжки гепарда, Теджас и Сурадж, и двамата от Южна Африка. Ветеринарите откриват, че под нашийниците за радиопроследяване на гепардите са се развили заразени с личинки рани, причинявайки септицемия (отравяне на кръвта). Два други гепарда, Пауан и Гуарав, също са открити с подобни рани по врата, вероятно причинени от горещия и влажен климат.

Нашийникът на Пауан е свален и той получава медицинска помощ, казва Адриан Тордиф, ветеринарен лекар за диви животни в Университета на Претория, който съветва екипа от Южна Африка. Рейнджърите все още се опитват да уловят намибийската коалиция от мъжки, за да видят дали страдат от същия проблем и нуждаят ли се от лечение. „Ако бъдат заловени и лекувани навреме, прогнозата за бързо възстановяване трябва да е добра“, казва Тордиф.

Четвъртото и единствено оцеляло малко на Сияя е отнето от нейните грижи и се отглежда в плен.

От самото начало ван дер Мерве и колегите му са очаквали, че половината от формиращата се популация на гепарди ще загине в рамките на първата година от повторното въвеждане.

Той обаче подчертава, че „всичко все още върви по план, като наблюдаваната смъртност е в рамките на нормалните параметри за повторно въвеждане на диви гепарди“.

Индийските служители изчисляват, че Националният парк “Куно” може да поддържа максимум 21 гепарда, но някои експерти казват, че това не е реалистично за териториалните котки, чиито територии са големи.

„Донесохме твърде много гепарди твърде рано и нямаме място за тях“, казва Арджун Гопаласвами, независим природозащитник с опит с големите котки в Африка и Индия. „Виждаме доказателства за това, които нарастват с всеки изминал ден.“

Например, откакто гепардите са пуснати в “Куно”, рейнджърите е трябвало да се намесят в битка между коалиция от намибийски мъжки и южноафрикански мъжки. „Това, което имат в “Куно”, е турнир по смесени бойни изкуства с гепарди, натъпкани с голяма плътност, и горски рейнджъри като рефери“, казва Карант.

Също така рейнджърите трябва да преследват скитащи котки, за да ги връщат обратно в границите на парка, включително намибийски мъжки и женска, които пътуват на повече от 160 км.

Според Карант това не е реалистичен план за повторно въвеждане на вида. Ако Индия наистина иска да върне гепардите, тогава трябва да им бъде позволено да се разпръснат естествено из пейзажа. „Истинската цел на проекта не е да бъде хоспис за гепарди, а да създаде популация“, казва той.

Ван дер Мерве обаче твърди, че „това не е рационален аргумент“, тъй като животните, на които е разрешено да отиват надалеч, няма да имат консервационна стойност: „Как гепардите ще намерят партньори за размножаване, ако се скитат [на повече от 160 км] от всички останали гепарди?“

„В бъдеще, след като популацията се установи и се увеличи, това поведение може да бъде толерирано и дори насърчавано.“

За Карант обаче „това показва пълно екологично невежество. Те казват, че гепардите сега трябва да се превърнат екологично в леопарди и след като официалните цели бъдат изпълнени, те трябва да се превърнат отново в гепарди.“

Следващата стъпка, казва ван дер Мерве, е разширяването на Project Cheetah с още едно място за гепарди в Индия. Най-очевидният избор е Национален парк “Мукундара Хилс” в щата Раджастан, местообитание, което има удобни за гепарди характеристики като ограда и по-сухи условия.

Но Раджастан в момента се контролира от политическа партия, различна от тази на министър-председателя Нарендра Моди, така че засега е твърде сложно да се разглежда “Мукундара Хилс”, казва Карант. „Политиката се прокрадва в цялата работа.“

Карант добавя, че милионите долари, похарчени за проекта, биха могли да отидат за опазване на дивата природа в Индия, вместо това. „Платих своя дял от данъците си за тази глупава схема.”

Следващото място за повторно въвеждане вероятно ще бъде резерватът за диви животни Ghandi Sagar в щата Мадхя Прадеш, по-малка защитена зона, която може да поддържа само четири възрастни гепарда.

Наблюдавайки развитието на проекта отстрани, Джала казва, че би взел различни решения.

„Част от смъртността можеше да бъде избегната, ако имаше подходяща експертиза“, казва той.

Но като цяло остава оптимист. „Не виждам причина проектът да не бъде успешна, ако се следват дългосрочните планове, разработени и публикувани от правителството, написани от мен“, казва той. „В Индия трябва да дойдат повече гепарди и трябва да се създадат повече места за тях.“