Защо толкова много деца са диагностицирани с късогледство?

Броят на децата, които се нуждаят от очила, за да виждат далечни обекти, състояние, известно като късогледство (миопия), се увеличава и настоящите прогнози показват, че до 2050 г. 50% от населението на света ще бъде засегнато от него.

През 70-те години 25% от американците са имали късогледство; но само три десетилетия по-късно този процент нараства до 42. Въпреки че генетиката е отговорна за някои случаи на късогледство, учените смятат, че околната среда също играе важна роля. Сега изследователите започват да разплитат причините за рязко покачващите се нива и да измислят начини за забавяне и обръщане на влошаващото се зрение на детето - което е важно за цялостното им качество на живот и риска от загуба на зрение по-късно в живота.

„Децата стават късогледи с по-бързи темпове от всякога“, казва Ник Онкън, оптометрист в Университета на Алабама в Бирмингам (най-големият град в щата Алабама).

„От десетилетия знаем, че колкото по-късоглед е човек“, казва Онкън, „толкова по-голяма е вероятността да загуби зрението си, когато остарее, поради състояния като отлепване на ретината, глаукома, дегенерация на макулата и катаракта.“

Миопията често започва в детството поради несъответствие между това колко бързо расте окото и къде светлината се фокусира върху ретината.

„Състоянието на миопия или късогледство се причинява от факта, че окото е твърде дълго“, казва Каролин Ледерман, офталмолог от Ню Йорк. Когато цялата очна ябълка стане по-дълга, отколкото трябва, това създава ситуация, при която фокусиращите компоненти на окото – роговицата и лещата – насочват светлината точно пред ретината, а не върху ретината, което кара далечните обекти да изглеждат замъглени.

Както се оказва, възрастта, на която детето за първи път става късоглед, често предсказва колко лошо ще бъде зрението му.

„Най-големият показател за това колко късоглед ще бъдете е, кога ставате късоглед“, казва Джефри Уолайн, оптометрист и декан в Държавния университет на Охайо. Както обяснява Уолайн, колкото по-малко е едно дете, когато за първи път стане късогледо, толкова по-лошо ще стане, поради времето, през което очната ябълка ще расте повече, отколкото трябва. При повечето деца зрението ще се стабилизира през късните им тийнейджърски години, въпреки че за малка част от хората този процес ще продължи до средата на 20-те им години.

Освен че се нуждаят от коригиращи очила или контактни лещи, за да виждат правилно, хората с късогледство са изложени на много по-висок риск от развитие на проблеми със зрението по-късно в живота. Както Ан Шу, офталмолог от Станфордския университет, обяснява, когато окото е малко по-голямо, отколкото трябва, това го разтяга, подобно на тестото за пица, което може да засегне много деликатните нерви и кръвоносни съдове на ретината, които са прикрепени към задната част на окото. „С напредването на възрастта това може да издърпа ретината“, причинявайки проблеми като глаукома, отлепване на ретината или макулна дегенерация на окото, казва Шу.

Въпреки че причините за нарастващите проценти са сложни и вероятно има редица фактори, които допринасят за това, редица проучвания посочват липсата на време на открито като един от основните рискови фактори за развитие на късогледство.

Една теория за връзката между липсата на време на открито и повишения риск от развитие на късогледство е ефектът на външната светлина върху стимулирането на освобождаването на допамин, което действа като сигнал за забавяне на растежа на очите. „По-ярката светлина освобождава повече инхибиране на растежа на окото“, което не позволява на окото да стане твърде дълго, казва Иън Морган, професор в Австралийския национален университет, чиито изследвания се фокусират върху късогледството.

Това, което е по-малко ясно, е ефектът от времето пред екрана и близки дейности, като например четене, върху риска от развитие на късогледство. „Тези темпове на нарастване на късогледството започват преди представянето на първия iPhone“, казва Дейвид Бърнстен, оптометрист в Университета в Хюстън, чиито изследвания се фокусират върху късогледството. Някои проучвания предполагат, че времето пред екрана и близките дейности са свързани с по-голям риск от развитие на късогледство, докато други проучвания не показват връзка.

За да проучат дали има интервенции, които биха могли да забавят промените в зрението, изследователите стартират проучването BLINK, в което 294 деца на възраст между 7 и 11 години получават контактни лещи - някои обикновени контактни лещи (контактни лещи или за близко, или за далечно виждане), други бифокални (контактни лещи с различни зони за близко и далечно виждане, предназначени за забавяне на прогресията на миопията). (Бернстен и Уолайн участват в проучването BLINK.)

Тези специални бифокални контактни лещи, които обикновено се предписват на по-възрастни пациенти, фокусират по-голямата част от светлината върху ретината, давайки на притежателя ясно централно зрение, като същевременно карат малко количество светлина в периферното зрение да се фокусира точно отпред на ретината. Това леко замъгляване на периферното зрение изглежда действа като сигнал за окото да забави растежа си. „Не забелязах нищо много по-различно [в моето зрение]“, докато нося тези контактни лещи, казва Кейти Крюгер от Университета “Лий” в Кливланд, Тенеси, която е участник в проучването BLINK. Фактът, че тя не е открила разлика, показва, че зрението ѝ е било напълно функционално с контактните лещи.

За Крюгер, въпреки че зрението ѝ се влошава малко през следващите няколко години, то в крайна сметка се стабилизира, оставяйки я с леко късогледство.

В други проучвания е доказано, че ежедневната употреба на специални капки за очи, наречени атропин с ниска концентрация, също забавя прогресията на миопията. При редовни концентрации от около 1% атропинът се използва за разширяване на зеницата при очни прегледи. Но при много ниски концентрации, обикновено между 0,01 до 0,05% разтвор, е доказано, че капките атропин, прилагани точно преди лягане, забавят растежа на очната ябълка. Понастоящем обаче все още има въпроси коя доза е най-ефективна и дали ефективността варира при различните деца. Въпреки че детайлите все още се уточняват, това е обещаващо лечение.

„Използването на някое от тези лечения изглежда забавя скоростта на растеж на окото с около 50 до 60%“, казва Онкън. „Не можем да спрем влака, но можем да го забавим.“

Изследователите започват да измислят начини да спрат прогресията на късогледството, още преди да е започнала. За да направят това, те се опитват да предскажат кои деца ще развият късогледство. „Най-бързият растеж на очите всъщност е точно преди да станете късоглед“, казва Уолайн.

Уолайн, заедно със сътрудниците си, работят върху провеждането на клинични изпитвания за предотвратяване или забавяне на появата на късогледство при деца, като използват капки за очи с ниска доза атропин. След това, ако детето развие късогледство, лечението за забавяне на прогресията му е същото като за предотвратяване на появата му.

Целта е един ден да можем да предложим тези възможности на всички деца, които са изложени на риск от развитие на късогледство. „Това има огромни ползи както по отношение на практичния живот, така и по отношение на потенциалните дългосрочни последици“, казва Морган. „Мисля, че през следващите 10 години ще видим как това става стандартна оптометрична практика.“