Защо понякога можем да видим Луната през деня?

Природа

Понякога виждаме Луната през деня поради същата причина, поради която я виждаме през нощта – защото тя отразява светлината на Слънцето, а близостта ѝ до Земята я прави по-ярка от дневното или нощното небе. След Слънцето, Луната е най-яркият небесен обект, който можем да видим.

Ако нашата планета нямаше атмосфера, Луната щеше да се вижда от Земята през цялото време.

Ако нашата планета нямаше атмосфера, Луната щеше да се вижда от Земята през цялото време.

© Източник: iStock

Но Луната не винаги се вижда през деня. Това се дължи на земната атмосфера и орбиталния цикъл на естествения ни спътник. Ако нашата планета нямаше атмосфера, Луната щеше да се вижда от Земята през цялото време. Междувременно, фазите на Луната означават, че когато тя се движи между Земята и Слънцето, например по време на новолуние, обърнатата към Земята ѝ страна не е осветена от звездата ни, което на практика я прави невидима за наблюдателите на небето от Земята.

Луна посред бял ден

Частиците газ в нашата атмосфера, главно азот и кислород, разпръскват светлина с къса дължина на вълната, като синята и виолетовата. Това разсейване, което включва поглъщане и повторно излъчване на светлина в различни посоки, дава на Земята синьото небе.

За да е видима през деня, Луната трябва да преодолее разсеяната светлина от Слънцето, казва Едуард Гуинан, професор по астрономия и астрофизика в Университета “Виланова” в Пенсилвания, за Live Science. В продължение на два или три дни около новолунието тя е невидима за наблюдателите на Земята, тъй като положението ѝ в небето означава, че разсеяната слънчева светлина я засенчва. Но, както обикновено се случва, относителната близост на Луната до Земята (средно 384 400 км) означава, че светлината, която отразява, изглежда по-ярка за нас от по-далечните обекти, като звезди или други планети, излъчващи или отразяващи светлина.

Според Гуинан светлината на видимите от Земята звезди е милиони милиарди пъти по-слаба от светлината на Слънцето и милиони пъти по-слаба от тази на Луната. Разсеяната светлина от Слънцето е толкова ярка в нашето небе, че често заглушава светлината на тези звезди през деня, но не винаги заглушава отразената светлина на Луната.

Астрономите използват повърхностната яркост като начин за количествено определяне на видимата яркост на обекти в небето, наблюдавани от Земята. Тъй като Луната е по-близо до Земята, нейната повърхностна яркост е по-голяма от повърхностната яркост на звездите, обясни Гуинан. Това означава, че можем лесно да я видим да свети през деня.

Въпреки това, видимостта на Луната през деня се влияе и от други фактори, включително сезоните, текущата ѝфаза и колко ясно е небето в даден ден.

Луната е видима през деня средно 25 дни от месеца целогодишно. Останалите пет дни се случват около фазата на новолуние и пълнолуние. Когато е близо до пълнолуние, тя се вижда само през нощта, защото изгрява при залез слънце и залязва при изгрев. „Единственият ден, в който Луната не е в небето със Слънцето за известно време, е пълнолунието“, каза Гуинан.

Луната е над хоризонта в продължение на 12 часа на ден, но появата ѝ не винаги съвпада със светлите часове. През зимата, когато дните са по-къси в средните географски ширини например, има по-малко време, през което Луната да бъде видима през деня.

Според Гуинан най-доброто време да се види Луната на дневна светлина, е една седмица след новолунието, когато може да се види на източния хоризонт, и една седмица след пълнолунието, когато може да се види сутрин, залязвайки на западния хоризонт. Тези фази са най-дългите периоди, през които Луната е видима едновременно със Слънцето в небето, средно пет до шест часа на ден, каза Гуинан.

Друго явление, което влияе върху това кога Луната е видима, е земното сияние. Когато тя е близо до Слънцето, можем да видим нейната тъмна част, която обикновено не е видима. Но тогава тази тъмна част „получава отразена светлина от Земята“, казва Гуинан. Най-доброто време за наблюдение на това явление е три или четири дни след новолуние.