Защо обезлесяването има значение и какво можем да направим, за да го спрем

Обезлесяването вреди на планетата и хората по много начини. Дърветата играят основна роля в глобалните усилия за забавяне на темпа на климатичните промени, опазването на дивата природа и изхранването на повече от осем милиарда души. И все пак обезлесяването продължава, заплашвайки тези цели и намалявайки биоразнообразието.

(Колко хора може да поддържа Земята?)

Обезлесяването е целенасочено разчистване на залесени територии, водещо до трайна промяна в начина на използване на земята. Според изследвания на Световния институт за ресурси (WRI), основните причини за обезлесяване — трайна загуба на гори — са земеделие, отглеждане на добитък, минна дейност, сондиране и заселване.

Обезлесяването се случва по целия свят, като Латинска Америка, Югоизточна Азия и Африка показват най-големи загуби на гори заради земеделие. Според Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO), между 2015 и 2020 г. регионите с най-високи годишни нива на обезлесяване са били Африка (главно Източна и Южна Африка), Южна Америка и Азия (главно Южна и Югоизточна Азия).

Превръщането на гори в земеделски и пасищни площи е основният двигател на обезлесяването в световен мащаб. Минната дейност, изграждането на инфраструктура и заселването също допринасят. Стоките, произвеждани върху бивши горски територии, се различават според местната или регионалната икономика.

Производството на месо нараства в световен мащаб, което допринася за разчистване на земя не само за добитък, но и за отглеждане на фураж като соя. Гори се изсичат и в резултат на разрастването на градовете, когато земята се използва за жилищно строителство.

Други загуби на гори, причинени от дърводобив или горски пожари, може да не са постоянни. Дърводобивните дейности, които осигуряват дървесина и хартиени продукти за света, изсичат безброй дървета всяка година. Освен това дървосекачи, някои от които действат незаконно, изграждат пътища за заселване и достъп до по-отдалечени гори, което води до допълнително обезлесяване.

Главно в Малайзия и Индонезия горите се изсичат, за да се освободи място за производство на палмово масло, което се съдържа във всичко — от шампоан до солени бисквити. Палмовите дървета, отглеждани заради маслото им, са причина за 7% от глобалното обезлесяване от 2000 до 2018 г. Според данни на FAO, повече от половината от разширението на палмовите насаждения в Малайзия и Индонезия между 1990 и 2005 г. е станало за сметка на горите.

В Южна Америка (дом на Амазонската джунгла) говедовъдството и соевите плантации са основните виновници, а променящите се политики създават несигурност относно това колко от дъждовната гора ще бъде защитена от разчистване за земеделие. Около 17% е унищожена през последните 50 години, като загубите се увеличават през последните години.

През 2022 г. Амазония отбеляза рекордни темпове на обезлесяване, като се оценява, че са изсечените 1,98 милиона хектара гори. През 2025 г. Колумбия съобщи, че е загубила 113 608 хектара гора през 2024 г., което е с 43% повече в сравнение с предходната година.

Обезлесяването унищожава местообитанията, което създава ефект на домино за хората, които зависят от тези екосистеми. 80% от сухоземните животни и растения на Земята живеят в гори, а обезлесяването застрашава редица видове, включително орангутана, суматранския тигър и много видове птици.

Премахването на дървета лишава гората от части от нейния покрив, който блокира слънчевите лъчи през деня и задържа топлината през нощта. Това нарушаване води до по-екстремни температурни колебания, които могат да бъдат вредни за растенията и животните.

Горите осигуряват на местните хора храна и препитание. По оценки на FAO, 5.8 милиарда души по света използват недървесни горски продукти. Тези продукти включват дивечово месо, мед, пчелен восък и диви видове, събирани за медицински, енергийни и други цели. В Индия местните общности и коренното население получават до 40% от доходите си от недървесни продукти.

Обезлесяването е и основна причина за ерозия на почвата, което от своя страна води до деградация на земята, запушване на водни пътища, допринася за наводнения и намалява земеделската продуктивност.

Нуждаем се от дървета по много причини, включително защото те абсорбират въглеродния диоксид, който издишваме, както и парниковите газове, отделяни от човешката дейност. Когато тези газове навлизат в атмосферата, те ускоряват климатичните промени.

Изсичането на дървета едновременно добавя въглероден диоксид във въздуха и премахва горите като въглероден резервоар — естествени абсорбатори на съществуващ въглероден диоксид. Ако тропическото обезлесяване беше държава, според Световния институт за ресурси, то би се наредило на трето място по еквивалентни въглеродни емисии след Китай и САЩ.

Последиците от обезлесяването се простират далеч отвъд хората и животните в засегнатите райони. Например, южноамериканската дъждовна гора влияе върху регионалните, а може би и върху глобалните водни цикли. Тя е от решаващо значение и за водоснабдяването на бразилските градове и съседни държави.

Едно изследване установява, че обезлесяването е причина за 74% от намаляването на валежите и за 16.5% от повишаването на температурите в Бразилска Амазония за период от 35 години. Загубата на чиста вода и биологично разнообразие от всички гори може да има много други непредвидими последици, дори върху сутрешното ви кафе.

Цифрите са тревожни, но много природозащитници виждат причини за надежда. В ход е движение за борба с незаконния добив и дърводобив, за опазване на съществуващите горски екосистеми и за възстановяване на загубеното дървесно покритие — първо чрез залесяване (засаждане на дървета), а в крайна сметка чрез възстановяване на дивата природа (по-цялостна мисия за възстановяване на цели екосистеми).

В Танзания жителите на Кокота са засадили над 2 милиона дървета на малкия си остров за десетилетие, с цел да поправят предишни щети. В Южна Америка около 360 организации си сътрудничат, за да защитят и възстановят Атлантическата гора на Бразилия, Парагвай и Аржентина.

Група фермери в Северозападна Бразилия показват, че земеделието може да се извършва по начин, който защитава тропическите гори и тяхното биоразнообразие. А компаниите си партнират, за да финансират продукти за възстановяване на горите, като продават въглеродни кредити.

Спирането на обезлесяването преди да достигне критична точка ще играе ключова роля в предотвратяването на зоонозни заболявания. През 2014 г., например, вирусът Ебола отне живота на над 11 000 души в Западна Африка, след като плодови прилепи предават болестта на дете, играещо близо до дървета, където прилепите са се укривали.

Изследване от ноември 2022 г. показва, че когато прилепите трудно намират подходящо местообитание, те се приближават до човешки общности, където е по-вероятно да се случи прехвърляне на болести. Когато обаче естествените им местообитания останат непокътнати, те стоят далеч от хората. Изследването от 2022 г. показва, че можем да предвидим и предотвратим подобни прехвърляния, като наблюдаваме и поддържаме местообитанията в дивата природа.

Потребителите могат да помогнат, като пазаруват устойчиво произведени продукти, когато това е възможно. Организации с нестопанска цел като Forest Stewardship Council и Rainforest Alliance сертифицират продукти, които смятат за устойчиви, с цел да повишат обществената осведоменост и да насърчат бизнес практики, които не допринасят за обезлесяването.