Защо Ноевият ковчег никога няма да бъде открит?

Разказът за Ноевия ковчег е сред най-известните и най-завладяващите от всички истории в Стария завет. След като създава хората, Бог се разочарова толкова много от тях, че залива Земята с всеобхватен потоп, за да ги унищожи - с едно забележително (и годно за мореплаване) изключение: библейският патриарх и семейството му, придружени от двойки от всеки вид животни на планетата, които преживяват потопа в огромен дървен кораб.

За хората, които приемат библейския текст като исторически точен разказ за действителни събития, търсенето на археологически доказателства за Ковчега е толкова завладяващо, че вдъхновява някои безстрашни вярващи да претърсват склоновете на връх Арарат и на други места в Източна Турция за следи от дървения плавателен съд сред скалните образувания.

През 1876 г. например британският адвокат и политик Джеймс Брайс се изкачва на планината, където според библейските разкази е спрял Ноевият ковчег, и твърди, че парче дърво, което „отговаря на всички изисквания на случая“, всъщност е част от съда. По-съвременни „открития“ на Ковчега се случват редовно. Съвсем наскоро група, наречена Noah’s Ark Scans, водена от Андрю Джоунс, твърди, че почвени проби, взети от обекта Дурупинар в Източна Турция, съдържат органична материя, която се различава от околния район. Мнозина обаче твърдят, че обектът с форма на лодка е естествена геоложка формация.

Във всеки случай, търсенията на Ковчега предизвикват всичко - от раздразнение до презрение - сред професионалните археолози и изследователите на Библията. „Никой легитимен археолог не прави това“, казва изследователят на National Geographic Джоди Магнес, археолог от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, относно съвременните търсения на доказателства за Ной.

„Археологията не е търсене на съкровища“, добавя тя. „Не става въпрос за намиране на конкретен обект. Това е наука, в която формулираме изследователски въпроси, на които се надяваме да отговорим чрез разкопки.“

Различни истории за разрушителни наводнения и тези, които са ги преживели, предшестват старозаветните писания (най-стари части от които се отнасят до VIII век пр.н.е.). Легенди за потоп, който унищожава цивилизацията по заповед на свръхестествено божество, могат да бъдат намерени в множество месопотамски текстове - от Епоса за Гилгамеш, който е написан около началото на II хилядолетие пр.н.е., до наскоро дешифрирана вавилонска клинописна плоча от около 1750 г. пр.н.е., описваща как е построен ковчегът.

Възможно ли е тези митове за потоп да се основават на действителността? „Изглежда има геоложки доказателства, че е имало голямо наводнение в региона на Черно море преди около 7500 години“, казва изследователят на National Geographic Ерик Клайн, археолог от Университета „Джордж Вашингтон“.

Но учените не са съгласни относно мащаба на това събитие, точно както мненията на историците, изследващи епохата, се различават по въпроса дали писанията за потоп са били вдъхновени от реални събития. По-вероятно изглежда наводненията да са били изживени на различни места и по различно време, и тези събития съвсем естествено да са си проправили път в устните и писмените предания на света, като разказа за потопа в "Битие".

Усложнявайки още повече въпроса, мненията на учените се различават и по отношение на точното местоположение на Ноевия ковчег според Библията. В Книгата “Битие” ковчегът спира „върху планините Арарат“, разположени в древното царство Урарту - област, която сега включва Армения и части от Източна Турция и Иран, а не емблематичният връх, който носи това име днес.

„Няма начин да определим къде точно в Древния Близък изток се е случило това“, казва Магнес.

И Клайн, и Магнес казват, че дори артефакти от Ковчега да са били или да бъдат намерени, те никога не биха могли да бъдат окончателно свързани с исторически събития.

„Нямаме начин да поставим Ной, ако наистина е съществувал, и потопа, ако наистина е имало такъв, във времето и пространството“, казва Магнес. „Единственият начин да определите това, е ако имате автентичен древен надпис“ – и дори тогава, посочва тя, такъв надпис може да се отнася за друг Ной или друг потоп.

Това обаче не спира разпространението на псевдоархеологията, която възприема Библията като буквална истина. Безплодните търсения често са свързани с привържениците на „креационизма на младата земя“, вярването, че въпреки доказателствата за противното, Земята е само на няколко хиляди години.

Тези групи използват археологически доказателства, за да подкрепят своето буквално тълкуване на Писанието, пренебрегвайки или опитвайки да опровергаят доказателствата за противното. Но не всички споделят една и съща тактика. Answers In Genesis - апологетична служба, която се фокусира върху научни въпроси и дори управлява тематичен за Ноевия ковчег увеселителен парк в Кентъки, признава вездесъщността на свързаните с потопа митове отвъд старозаветната история за Ной, но също и че ковчегът никога не може да бъде намерен.

„Не очакваме Ковчегът да е оцелял и да бъде достъпен за намиране след 4350 години“, казва Андрю А. Снелинг, геолог и изследовател на Битие в Answers In Genesis, прекарал десетилетия в опити да докаже младостта на Земята.

Снелинг обаче е на различно мнение от археолозите по въпроса защо останките на кораба никога няма да бъдат намерени. „Тъй като няма налични дървета, които Ной и семейството му да използват за построяването на убежища, след като слизат от Ковчега, има всички основания да очакваме, че са го разглобили (тъй като вече не се нуждаят), за да използват дървения материал”, казва той.

За Магнес, която в момента ръководи разкопки в късноримска синагога в Галилея. търсенето на Ноевия ковчег не само обърква обществеността, но намалява вълнението от действителните археологически находки, дори такива, които подкрепят донякъде части от Библията като съществуването на Дома на Давид например.

„Ние знаем много за библейския свят и това е много интересно“, казва тя.

Част от проблема, казва Клайн, е, че обществеността има нереалистични очаквания от дисциплината “археология”. Освен това популярните медии подчертават тръпката от преследването вместо бавното натрупване на археологическо познание. „Ние не сме като Индиана Джоунс“, казва той. „Това е научна процедура. И това, което ни вълнува, не е задължително да вълнува и другите хора.“

В по-младите си години Клайн прекарва значително време в опити да опровергае предполагаемите библейски доказателства, които омагьосват обществеността година след година. В крайна сметка обаче той се отказва и посвещава времето си на своите експедиции и превод на изследванията си за онези, които желаят да приемат резултатите от научния процес. „Хората ще вярват в това, което искат“, въздъхва той.

В момента той се е съсредоточил върху разкриването на Ханаански дворец в Тел Кабри от XVIII век пр.н.е. в днешен Северен Израел. След пауза, свързана с пандемията, той очаква да се върне там следващото лято, за да продължи разкопките на боядисан гипсов под от епохата на Стария завет. „За нас [подът] е невероятно важен, защото показва международни отношения и контакти отпреди почти 4000 години“, казва той.

„Това не е Ноевият ковчег, но е боядисан под“, казва археологът, „и това е достатъчно добро за мен.“

Тази статия е публикувана първоначално на 28 ноември 2022 г. Тя е актуализирана.