Защо нисковъглехидратните диети могат да повишат риска от сърдечни заболявания

Ако се опитвате да подобрите здравето на сърцето си, вероятно сте попадали на препоръки за нисковъглехидратни или нискомаслени диети. Но според ново проучване, публикувано в Journal of the American College of Cardiology, ограничаването на въглехидратите и мазнините може да не е универсално решение за намаляване на риска от сърдечни заболявания.

Изследователи от Харвард анализират данни от хранителни проучвания и здравни резултати на около 200 000 медицински специалисти в продължение на 30 години. Те сравняват участници, които са спазвали нисковъглехидратна диета, и установяват, че рискът от сърдечни заболявания може да се увеличи с 14%, ако хората редовно приемат нездравословни или рафинирани въглехидрати. Но когато нисковъглехидратният режим включва качествени въглехидрати, като пълнозърнести храни, рискът намалява с 15%.

„Здравето не се изчерпва само с намаляване на въглехидратите или мазнините“, казва Джиюан Ву, постдокторант в Катедрата по хранене на Харвард и съавтор на изследването. „Основното ни послание е, че най-важно е качеството на храната.“

(Средиземноморската диета е издържала изпитанието на времето с причина: работи)

Тъй като това е наблюдателно проучване, то не може да докаже пряко, че определен тип хранене е причинил сърдечни заболявания. Но фактът, че то проследява толкова голяма група хора в продължение на три десетилетия, е „впечатляващ“, казва Камила Далби Хансен, изследовател в Университета на Южна Дания, която не е участвала в работата.

Екипът от Харвард стига още по-далеч, като събира биологични данни, за да компенсира потенциални неточности в самоотчитането на здравните въпросници, казва Ву. Кръвни проби, взети от над 11 000 участници, позволяват измерване на метаболомиката, малки молекули в клетките и тъканите, които потвърждават първоначалните резултати.

„Това е изключително сложна методология, която са успели да приложат“, казва Хансен. „А добавянето на метаболомични данни е нещо супер ново и много вълнуващо.“

Организмът има нужда от макронутриенти – или въглехидрати, протеини и мазнини – за енергия и добро общо здраве. А източниците им са разнообразни: месо, плодове, овесени ядки, бърза храна, сладолед, зеленчуци и много други.

Но качеството на храните, които приемаме, може да бъде коренно различно. В проучването например учените ясно разграничават рафинираните, нискокачествени въглехидрати от пълнозърнестите, висококачествени въглехидрати.

Същото важи и за мазнините. Нискокачествените, нездравословни мазнини, като трансмазнини и наситени мазнини, намиращи се в храни като червено месо, тежка сметана и масло — се метаболизират трудно. Такива мазнини често се свързват с повишен риск от заболявания като диабет тип 2 и сърдечни заболявания.

Обратно, висококачествените, полезни мазнини, като тези в авокадото и ядките, се разграждат лесно от организма и служат като ефективен източник на енергия, а в същото време поддържат усещане за ситост. „Мазнините са най-невероятните макронутриенти“, казва Хансен. „Те защитават мозъка, хормоналната функция, кожата. Също така имат кардиозащитен ефект, като буквално прочистват артериите от натрупани отпадъци.“

(Учените откриват изненадващи връзки между диетата и психичното здраве))

Когато провеждат изследването, учените създават отделни категории за здравословни и нездравословни диети. За здравословна е определена тази, която включва повече растителни протеини и мазнини или висококачествени протеини и мазнини, както и висококачествени въглехидрати. За нездравословна – диета, богата на рафинирани въглехидрати и животински протеини и мазнини, които в изследването се считат за източници с по-ниско качество.

Резултатите ясно показват, че разликата в качеството на мазнините и въглехидратите може значително да намали риска от заболяване, дори ако участниците приемат по-малко въглехидрати или мазнини като цяло. По-конкретно, хората, които са консумирали висококачествени въглехидрати и повече растителни протеини и мазнини, са имали по-нисък риск от сърдечни заболявания в сравнение с участниците, чиято диета е била по-богата на рафинирани въглехидрати, животински мазнини и протеини.

Освен това участниците, които набавят протеините и мазнините си основно от животински източници, показват по-висок прием на наситени мазнини и трансмазнини – фактори, които също могат да повишат риска от сърдечно-съдови заболявания.

Хансен отбелязва като ограничение факта, че изследването опростява категорията „здравословно–нездравословно“, като автоматично причислява животинските мазнини и протеини към нездравословните. „По мое мнение не всички животински протеини и мазнини са нездравословни“, казва тя.

Ву е съгласна, че някои животински продукти с ниско съдържание на мазнини, като киселото мляко, могат да бъдат полезни. Но други експерти подчертават, че изследването ясно демонстрира допълнителните здравни ползи от пълнозърнестите храни и растителните мазнини и протеини.

„Това не означава да изключите животинските протеини, а да поставите много по-силен акцент върху пълнозърнестите храни и растителните източници на протеини и мазнини, като бобовите и фасула“, казва Дженифър Сачек, професор-ректор в Училището по обществено здраве към Университета "Браун". „Исторически храненето, базирано основно на растителни продукти, последователно показва по-големи ползи за здравето.“

Кръвните проби, взети по време на изследването, дават допълнителна представа за реалното здравословно състояние на участниците. Тези, които са спазвали по-здравословни версии на нисковъглехидратна или нискомаслена диета, са имали по-високи нива на добър холестерол (HDL) и по-ниски нива на триглицериди, мазнини, които се повишават, когато организмът достигне или надвиши калорийния си лимит. Повишеният HDL може да предпазва тялото от сърдечни заболявания, като подпомага изчистването на лошия LDL холестерол от артериите.

Учените анализират и метаболитите – молекулите, които остават след като организмът преработи храната. „Ако твърдите, че ядете определени неща, метаболомът ви може да покаже дали това е вярно“, обяснява Сачек.

Един от метаболитите, хипуровата киселина, е по-силно свързан с участници, които следват по-здравословни варианти на нисковъглехидратни и нискомаслени диети. Хипуровата киселина често е показател за хранене, богато на плодове и зеленчуци. Това откритие потвърждава моделирането на риска и подсказва, че по-здравословните диети водят до по-благоприятни биологични резултати.

Интересното е, че Ву отбелязва как хората, които спазват здравословни нисковъглехидратни и нискомаслени режими, показват сходни маркери на добро здраве. Според нея това подчертава, че имаме по-голям избор по отношение на предпочитания хранителен режим, стига той да е фокусиран върху пълноценни храни и висококачествени източници на мазнини и въглехидрати.

„Мисля, че това дава повече свобода на личните предпочитания, като същевременно осигурява силна защита за сърдечно-съдовото здраве“, казва Ву.