Защо колоезденето може да поддържа психичното здраве?

Деветгодишното дете на Шанън Брешър Шей се разсейва и среща трудности в това да следва указанията у дома и в училище. Но след като покара колелото си - независимо дали в парка или до училище - той се чувства по-спокоен.

„Нарекохме го медитация в движение“, казва Ший, която е застъпник на семейното колоездене и автор в Мериленд.. „Видяхме колко невероятно полезно беше за фокуса, емоционална регулация и способността му да следва указания.“

Опитът на Ший не е уникален. Науката многократно е доказала, че физическата активност допринася за подобряване на психичното здраве. „Упражненията, независимо от възрастта ви, са най-доброто нещо, което можете да направите за всеки орган в тялото си, включително за мозъка си“, казва Алън Райс, професор по психиатрия и педиатрия в Училището по медицина на Станфордския университет.

И макар всяко упражнение да помага, все повече изследвания показват, че колоезденето е сред дейностите, които могат да осигурят още по-голям тласък на психичното здраве. „Нашето изследване показва, че децата, които излизат да карат колело поне веднъж седмично, съобщават за по-високи нива на психично благополучие“, казва когнитивният учен Естер Уокър, мениджър на изследователска програма в Outride, организация с нестопанска цел, която провежда изследвания в областта на колоезденето.

Във време, когато психичното здраве на младите хора е в криза, колоезденето е един от пътищата, които семействата може да не са използвали напълно. Ако имате велосипед или достъп до такъв, ето какво трябва да знаете, за да се възползвате от предимствата на карането на колело.

Скорошни изследвания показват, че аеробните упражнения са свързани с подобрено когнитивно функциониране като внимание и академични постижения. Но някои експерти смятат, че когато се качим на колело, ползите може да са още по-изразени.

Учените все още не са сигурни защо, но може да има нещо общо с всички умения, които велосипедистите използват. „Трябва да поддържате баланса си и да обработвате много информация от вашата среда, като например да преценявате дали можете да преминете покрай дърво и колко силно да натиснете спирачките“, казва Райс. „Трябва да координирате, усещате, обработвате и непрекъснато да вземате решения.“

За всички, но особено за децата, усъвършенстването на тези умения е от ключово значение. Като провежда научни изследвания Outride започва да проучва как колоезденето може да осигури този тласък на мозъка. Според Уокър, „изследванията показват, че физическата активност като колоезденето вероятно насърчава растежа на нови клетки в области на мозъка, свързани с паметта и решаването на проблеми, и може да поддържа по-силни връзки между невроните, което в крайна сметка оказва влияние върху паметта и ученето.“

Междувременно Рейс и неговият екип в Станфорд работят по ново проучване за измерване на промените в мозъка, които настъпват по време на колоездене.

Това ще позволи на екипа да разбере, наред с други неща, как колоезденето променя фокусирането на вниманието, дали някой има известен проблем с това, като Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD) или не. Това е важно, казва той, защото способността за съсредоточаване, получена от нещо толкова просто като карането на колело, има потенциала да помогне у дома, в отношенията с приятели, в училище и на работното място.

Ето няколко идеи за това как вашето семейство може да се възползва от този мощен суперзаряд за психично здраве.

Дайте юздите на децата. Как точно да направим това при колоезденето? „Ние напътстваме децата, но им даваме свобода на избор да вземат решения“, казва Томас Клантън, асистент по спорт и развлечения в колежа Young Harris.

Така например родителите могат да предложат карта на града, да подчертаят 10 подходящи за деца дестинации и да оставят детето да реши къде да отиде и как да стигне до там с велосипеда. Вашата роля е да изберете безопасни маршрути спрямо възрастта и възможностите на вашия велосипедист.

Предложете им и работа. Разпределянето на роли по време на колоезденето също може да осигури усещане за контрол. Например, ако ще карате заедно с членовете на семейството си, определете водач на групата, чиято задача е да провери дали всеки е сложим защитната си каска, работят ли светлините на всички велосипеди и напълнени ли са бутилките с вода на всички? По време на карането водачът може да предупреждава за неща, за които останали да внимават, като големи локви или знак стоп. Ако някой е твърде уморен, водачът решава дали да спрете за почивка или да продължите.

„Разрешаването на младежите да ръководят действията на групата изгражда чувство на отговорност“, казва Аджоа Аброкуа, основател на She Is Focused, ориентирана към колоезденето тренировка във Филаделфия. „Чрез колоезденето се развиват способности за планиране, изпълняване, лидерство и оказване на подкрепа.“

Фокусирайте се върху забавлението. За да сте сигурни, че велосипедистите няма да се изморят твърде бързо (или да се отегчат), създайте забавни моменти на почивки, вместо да превръщате карането в единствен фокус. „Самостоятелното изследване и приключението са ключови при карането на колело“, казва Чарлз Чансълър, доцент в Колежа по поведенчески, социални и здравни науки на Университета “Клемсън”.

Приключенията също могат да бъдат градски или селски. Ако живеете в град с достъп до велосипедни паркове или алеи, присъединете се към забавлението. За селски пейзажи или такива с достъп до велосипедни пътеки, обръщайте внимание на местната флора и фауна, докато карате.

Започнете с малко. Някои велосипедисти може да са по-колебливи, особено когато става въпрос за неща като бързо спускане по хълм или преминаване по неравна пътека. Превърнете това в забавно състезание: Кой може да кара най-бавно, без да се преобърне, от точка А до точка Б?

Включете посещение на екоферма. Независимо дали вашият велосипедист се наслаждава на гладката настилка на градските улици или покрити с кал и корени пътеки, пътуването предоставя възможност да говорите за грижата за Земята. Докато сте на велосипеда може да обсъждате теми като грижите, от които се нуждаят градските улици и горските пътеки, за да останат безопасни за велосипедистите. „Развиваме по-голяма осведоменост и се грижим за пътеките и пътищата по естествен начин, докато сме на велосипеда“, казва Аброкуа.

Доведете приятели. Райс казва, че ползите от колоезденето могат да се умножат, когато то се превърне в социално начинание: „Нашите мозъци са еволюирали, за да бъдат социално ангажирани, а упражненията в групи често са по-мотивиращи за хората.“

В квартали, където има велосипедни алеи или други безопасни за каране пътеки, организирането на групово каране с приятели може да бъде отлична възможност за възпитаване на по-малко стресирани, по-спокойни хора.