Защо има витамин К, но няма витамин F?

Витамин С при настинка? Хубава доза витамин D в слънчев ден? Всички знаем, че витамините са критични за нашето здраве, но как са получили имената си и, което е по-важно, кога са били открити?

Макар хората винаги да са разбирали, че има връзка между диетата и здравето, били са необходими хиляди години, за да се появят модерни изследвания в областта на храненето, подкрепени от напредъка в химията, физиката и биологията. Ранните експерименти с храненето се фокусират върху елемента азот, открит за първи път през 1772 г., и дали неговото присъствие или отсъствие в храните има връзка с това дали животните или хората ще бъдат здрави или болни.

Тогава, през 1839 г., холандският химик Герард Мълдър предлага съществуването на молекула, която той нарича протеин, „животинска субстанция“, която смята за необходима за човешкото хранене. В продължение на десетилетия, пише историкът Кенет Карпентър, протеинът се смята за единственото хранително вещество за човешкото здраве, въпреки новопоявилите се знания, че плодовете, зеленчуците и млякото облекчават състояния като скорбут и рахит. Въпреки че тези страдания са често срещани сред хора с ограничена диета, изследователите все още посочват други фактори като причина за тях, като инфекции, замърсена храна или дори морски въздух.

Междувременно при продължителни плавания моряците отдавна страдат от друго заболяване: бери-бери, (beriberi), което може да причини сърдечна недостатъчност и загуба на усещане в краката и краката.

Японският военноморски лекар Канехиро Такаки има теория. През 1880 г. той забеляза, че бедните цивилни са по-склонни да развият бери-бери от по-богатите и подозира, че диетата им и липсата на протеини може да играят роля.

Междувременно холандският военен лекар Кристиан Ейкман разработва своя собствена теория за бери-бери след експерименти с пилета. Пилетата, които са били хранени с бял ориз, често срещан на японските военноморски кораби, проявяват подобни симптоми. От друга страна, домашните птици, които са хранени с кафяв ориз, осигурен от готвач, който отказва „да даде „военен ориз“ на цивилни пилета“, остават здрави.

Ейкман продължава тази линия на изследване, откривайки, че затворниците, хранени с бял ориз, също са засегнати от бери-бери.

Полският химик Казимир Функ взима люспите, останали от обработения ориз, и започва собствени експерименти с гълъби в началото на XX век. Гълъбите, хранени само с бял ориз, се разболяват, но се подобряват, когато са хранени с оризови люспи и квас. Откритието потвърждава теорията на Такаки, че диетата и бери-бери са свързани, но виновникът не е липсата на протеин. Това е липса на друго вещество, предполага Функ през 1912 г.: азотсъдържащо съединение, което той нарича „витамин“, съчетавайки латинската дума за „живот“ с „амин“, име за съединение, което съдържа азот.

Откриването на витамините предизвика шок в научната общност, предполагайки, че болестите могат да бъдат причинени от хранителни дефицити и да бъдат излекувани с адекватни количества от новооткритите съединения. „Монотонната диета трябва да се избягва“, заявява Функ.

Изследователите се втурват да изолират други микроелементи, свързани със заболявания като рахит, скорбут, гуша и други. По времето, когато Функ измисля термина „витамин“, американският учен по хранене Елмър Макколъм провежда различни експерименти с фуражи с различни животински популации и открива, че „допълнителна“ субстанция, съдържаща се в някои мазнини, е от съществено значение за растежа на плъховете. Това мастноразтворимо вещество става известно като витамин „А“ за „допълнителен“ (accessory).

Макколъм и други изследователи провеждат допълнителни експерименти с хранителното вещество на Функ, извлечено от оризови люспи, като го наричат витамин "B" от бери-бери. В крайна сметка се оказа, че веществото, известно като витамин В, е комплекс от осем водоразтворими витамина, на всеки от които са дадени отделни имена, като тиамин, и са номерирани по реда на откриването им.

„E“, използвано в новия термин на Функ, в крайна сметка е премахнато, след като учените признават, че не всички съединения са азотсъдържащи амини. Но обичаят витамините да се именуват по азбучен ред по реда на откриването продължава. Днес четири мастноразтворими витамина (A, D, E и K) и девет водоразтворими витамина (витамин С и осемте витамина от група B—B1 [тиамин], B2 [рибофлавин], B3 [ниацин], B5 [пантотенова киселина], B6 [пиридоксин], B7 [биотин], B9 [фолат] и B12 [кобаламин]—се считат за основни за човешкия растеж и здраве.

Само един витамин се противопоставя на тази толкова логична система на именуване: витамин К, открит от датския изследовател Карл Петер Хенрик Дам през 1929 г. Веществото е трябвало да бъде наречено витамин F предвид реда на откриването му. Но изследванията на Дам разкриват, че витаминът е от съществено значение за коагулацията на кръвта и съкращението “К” за витамина някак си остава.

Изминават десетилетия, откакто последният основен витамин – витамин B12 – е открит през 1948 г. Оттогава изследователите се съсредоточават върху ползите за здравето на веществата, научавайки повече за връзките между недостига на витамини и болестите, и ги използват за лечение на състояния като пелагра и анемия. Към момента изглежда малко вероятно учените да открият нов основен витамин.

Но дори и да няма витамин F или G в бъдеще, това не означава, че хранителните открития са спрели. Всъщност изследванията в областта на храненето са по-напреднали от всякога, позволявайки на учените да се ровят в тайните дори на малки следи от микроелементи, които влияят на човешкото здраве. Ако златният век на откриването на витамини е нещо като ордьовър, сега учените се стремят към основното ястие – разбирането на начините, по които храната, всяка малка частица от нея, оформя живота ни.