Защо гръмотевичните бури засилват алергиите към полени

Климатологът Кори Дейвис добре знае какво означава да живееш с алергии. „Събуждам се всяка сутрин със запушен нос. Чувствам се сякаш съм настинал и после си напомням: не, просто е пролет“, казва Дейвис, който работи в Държавната служба за климата на Северна Каролина.

Основният виновник е поленът. И не само че поленовият сезон става все по-дълъг – увеличава се и концентрацията на полените във въздуха, тоест броят на алергенните частици, които циркулират около нас във всеки един момент. С покачването на температурите присъствието на полените в ежедневието ни най-вероятно ще продължи да се засилва. Но и типичният пролетен метеорологичен модел допринася за проблема. Гръмотевичните бури, които носят силни ветрове, интензивни валежи, резки температурни промени и градушка, могат буквално да взривят отделните поленови зърна на още по-дребни частици.

Ето какво се случва с полена по време на буря, как това може да доведе до „гръмотевична астма“ и как можем да се подготвим за по-дълги и по-интензивни алергични сезони.

Пролетните гръмотевични бури не са нещо ново, но затоплянето на климата увеличава както честотата, така и силата им. Повишената влажност, проливните дъждове и усилващите се ветрове създават още по-благоприятни условия полените да се разпространяват и да се раздробяват на микроскопични частици.

„Ветровете по време на гръмотевични бури разхвърлят отломки навсякъде“, обяснява метеорологът Данте Ричи от WCHS в Западна Вирджиния. „Всеки цветен прашец, всеки прах и всичко, което се намира на земята, бива подето и разнесено върху автомобилите, във въздуха, който циркулира около нас, вероятно и в домовете, ако прозорците са отворени, както и върху всеки, който е навън и има лошия късмет да попадне в бурята.“

Най-същественият ефект от тези силни ветрове, в комбинация с повишената влажност и дъжда, е, че те карат отделните поленови зърна да се разпадат на още по-малки частици, известни като субполен.

Макар че дъждът отмива част от полена, тези микроскопични фрагменти могат да останат във въздуха с часове след края на бурята. Освен това пролетните валежи могат да стимулират растенията да произвеждат още повече алергени.

„Размерът на частиците е от решаващо значение“, казва професор Уилям Андерег от Училището по биологични науки към Университета на Юта. „Голяма част от поленовите зърна са с диаметър около 10 микрона или по-голям, което ги прави по-малко опасни за белите дробове. Проблемът започва, когато поленът се раздроби на значително по-малки частици.“ Когато размерът му достигне 2,5 микрона или по-малко, той се превръща в сериозен риск за здравето.

Обикновените поленови зърна са твърде големи, за да достигнат дълбоко в белите дробове, обяснява детският пулмолог Ерика Стивънс. Вместо това те предизвикват типични симптоми на сенна хрема, като запушен нос, дразнене в гърлото и сълзене на очите.

Когато обаче бурите раздробят алергените на стотици микроскопични частици, „хората са изложени на значително по-висок риск от тежки астматични пристъпи“, казва Стивънс. Това включва и потенциално животозастрашаващо състояние, известно като гръмотевична астма.

„Организмът реагира прекалено силно – белите дробове започват да произвеждат големи количества слуз, която често е изключително трудно да бъде изкашляна“, обяснява тя.

Това може да доведе до бронхоспазъм – стягане на мускулите около дихателните пътища, което силно затруднява дишането и в тежки случаи може да прерасне в дихателна недостатъчност. Бронхоспазмът е често срещан при астма, но може да се появи и в резултат на силна алергична реакция или друго белодробно заболяване.

Най-тежкият документиран случай на гръмотевична астма се случва през ноември 2016 г. в Мелбърн, Австралия. Повече от 3400 души със симптоми на астма заливат спешните отделения, а 10 души загиват. Оттогава случаи на гръмотевична астма са регистрирани и в Азия, Италия, Близкия изток, Северна Америка и Великобритания.

Стивънс съветва редовно да следите приложенията за прогноза за времето, които предоставят информация за качеството на въздуха и нивата на полените.

Поленовите нива обикновено са най-високи от изгрев слънце до ранния следобед, отбелязва метеорологът Данте Ричи. Затова е добре излизанията да се планират за по-късните вечерни часове. Използването на климатик у дома също може да помогне за филтрирането на дразнители като полени и прах.

Ако вече страдате от алергии или астма, приемайте предписаните лекарства стриктно и винаги носете със себе си „спасителния си инхалатор“ или други необходими медикаменти, препоръчва Стивънс.

По думите ѝ т.нар. биологични инжекционни терапии също значително са подобрили лечението на алергии и астма, като намаляват риска от тежки реакции при много пациенти. За разлика от традиционните имунотерапии, тези лекарства използват живи клетки, за да потиснат прекомерния имунен отговор към алергените.

Въпреки всичко Кори Дейвис се опитва да се наслаждава на времето навън, доколкото може, дори с алергии. Но проблемите, свързани с полените, не изчезват. „[Сезонът на полените] в никакъв случай не е здравна епидемия, но е едно от нещата, с които трябва да се борим всяка година. И най-важното – ситуацията се влошава“, казва той.