Защо делфините в Рим се бият помежду си?

Рим, Вечният град, е почитан заради своята история, изкуство, култура и храна. И все пак, малцина знаят, че на по-малко от час път, където река Тибър се влива в Тиренско море, има нещо, което прави района още по-уникален: Популация от около 500 афала.

Скорошно проучване показва, че делфините не само са болни, но и се борят за храна – и това се дължи на човешка дейност.

„Капитолийските делфини“, както са ги нарекли изследователите, обитават крайбрежието извън Рим от хиляди години, както се вижда от мозайки от археологическия обект Остия Антика, които изобразяват делфини, крадящи риба от рибарските мрежи преди 2000 години. И все пак те са внимателно проучени едва наскоро, като началото е постевено през 2016 г.

Около 500 делфина прекарват част от годината в района, докато около 100 са постоянни жители - предимно женски и техните потомци, които живеят близо до устието на река Тибър, където храната е най-изобилна. Това прави района важно място за размножаване, където мъжките пристигат всяка година, за да се чифтосат.

Даниела Силвия Пейс, изследовател в Римския университет “Ла Сапиенца”, изучава тези делфини от десетилетие. Тя и нейните колеги наскоро са анализирали повече от 400 снимки, направени между 2016 и 2023 г., изобразяващи 39 индивида от постоянната популация.

„Това, което се очертава, е определено тревожна картина“, тъй като тези животни са подложени на толкова много натиск, казва тя.

Пейс и нейният екип измерват и преброяват белезите по телата на делфините. Анализирането на белезите по китоподобните е често срещана техника, използвана от учените, тъй като може да им каже много за живота, здравето и опасностите, на които са изложени животните.

Резултатът от новото изследване, публикувано в Aquatic Conservation: Marine and Freshwater Ecosystems през април, не рисува непременно обнадеждаваща картина. „За съжаление, ситуацията с афалите в Средиземно море, включително устието на река Тибър, изглежда особено тревожна“, казва Бруно Диас Лопес, биолог и директор в Института за изследване на афалите, който не е участвал в изследването, но го намира за „много интересно и уместно“.

Анализът разкрива, че 70% от изследваните делфини показват признаци на недохранване, като например видими ребра. „Това е странно, защото се намираме в район, богат на храна“, казва Аличе Турке, докторант по екологична и еволюционна биология в Университета “Ла Сапиенца” в Рим и автор на изследването. Турке и нейните колеги смятат, че липсата на храна може да се дължи на прекомерния риболов.

„Фактът, че по-голямата част от постоянната популация страда от недохранване, е силен тревожен звънец“, добавя Пейс.

В проучването установява, че въжетата и кордите, използвани от рибарите, са оставили следи по телата на половината от делфините, а също така са били наблюдавани и ампутации. Почти всички, или 97%, делфини са имали кожно заболяване, което не е било изненадващо за изследователите.

„Не е изненадващо“, казва Турке, защото водата е замърсена, най-вече поради замърсители, пренасяни от река Тибър в морето, както и отпадъчни води от преминаващи лодки. „Замърсяването може да насърчи имунодепресията и да разболее животните“, казва Турке.

Изследователите правят и друго обезпокоително откритие - доказателства за бой. Те анализират следи от зъби, причинени от взаимодействия с други делфини, които са били универсални в цялата популация. Макар че тези следи понякога са нормални за делфините, тъй като те могат да хапят за доминация по време на чифтосване или за да установят социални йерархии, тази популация показва необичайно висок брой. Изследователите смятат, че това може да се дължи на конкуренцията за намаляващите хранителни ресурси.

Лопес от Института за изследване на афалите казва, че откритията за здравето на капитолийските делфини „са в съответствие с това, което наблюдаваме в много крайбрежни популации на афали по целия свят“.

„Тези популации са изложени на непрекъснат и интензивен натиск от човешки дейности, вариращи от рибарство и морски трафик до замърсяване и деградация на местообитанията“, отбелязва той.

Например, той казва, „в Галисия, на атлантическото крайбрежие на Испания, виждаме подобни модели на кожни белези, свързани както с природни, така и с антропогенни фактори“. По подобен начин, казва той, „проучвания от други региони – като залива Сарасота в САЩ или различни места в Австралия – също отчитат висока честота на белези, свързани със социални взаимодействия, риболовни принадлежности, удари с лодки и кожни заболявания“.

Въпреки че афалите са адаптивен вид и могат да покажат голяма устойчивост, изследователите са загрижени за бъдещето на тази популация. Районът в момента е „неуправляван“, казва Турке, което означава, че почти не се предприемат природозащитни действия за защита на този участък от брега. „Необходими са интервенции за защита на тази уникална популация.“

Екипът казва, че би било необходимо да се създаде обект от общностно значение, което би помогнало за опазването на тази популация и цялата богата екосистема, намираща се край това крайбрежие. Но процесът за създаване на такова място е „много сложен“, казва Пейс, и би трябвало да се премине нагоре по политическата верига.

Изследователите се надяват, че запознаването на широката общественост с тази популация би могло да бъде стъпка в правилната посока, за да се гарантира, че политиците ще бъдат по-мотивирани да прилагат природозащитни действия, насочени към защитата на района.

„Важно е да се вземе предвид, че тази зона е важна за този вид, а също така е важна и за нашия вид“, казва Турке. „Трябва да се опитаме, доколкото е възможно, да съчетаем човешката експлоатация с опазването на биоразнообразието.“