Празнуваме Лятна Света Анна (Успение на Света Анна)

Света Анна е потомка на Аароновия род, омъжена за Йоаким, който произхожда от Давидовия род. Те нямали дете, но Анна горещо помолила Бог да я дари с рожба. А той чул молитвата ѝ и изпратил ангел да извести, че е заченала. Родила се Мария – бъдещата Богородица.

С времето Света Анна се превръща в един от основните християнски символи на майчинството.

В България нейният летен празник е честван най-вече в западните и южни райони на страната, а тя е почитана като покровителка и защитница на бременните невести и родилките. Затова на нейния празник те не подхващат никаква работа, не метат и не шият, за да износят плода и да имат леко раждане. От уважение към Света Анна в този ден младите невести и бременните булки отиват в черквата, където палят свещ пред иконата ѝ и оставят цвете, паричка, чорапи, кърпа или друг подарък. След това раздават пресни питки на хората за здравето на своите рожби.

На Лятна Света Анна в Източна България има обичай да се берат билки, които се смятат са особено лековити. През цялата година с тях се приготвят лекове за различни болести.

В нощта срещу празника стопаните в Западна България предприемат различни магически действия срещу магьосници и житомамници, които крадат плодородието от чуждите ниви.

В района на Благоевград на Лятната Света Анна се провежда църковна служба с курбан, за да се измоли от светицата да предпазва посевите от градушка и пожар.

Българите смятат, че този ден бележи отминаването на лятото.