Запознайте се с „гигантските“ речни раци, които живеят под древните руини на Рим

Природа • •

Не е останало много от времето, когато Рим е бил само блатиста долина - с изключение на раците, превзели древните канали.

Популация от средиземноморски сладководни раци (Potamon fluviatile) може да е колонизирала древните канали на Рим преди векове. Тук един от тях стои н...

Популация от средиземноморски сладководни раци (Potamon fluviatile) може да е колонизирала древните канали на Рим преди векове. Тук един от тях стои на камък сред руините на Форума на Траян.

© Емануеле Биджи

По време на разкопките на Форума на Траян в центъра на Рим през 2005 г. археолозите откриват древен канализационен провод, който съдържа мраморен бюст на Константин, датиращ от IV век, и популация от речни раци с още по-старо наследство.

Сладководните раци Potamon fluviatile обитават дупки в реки и потоци в цяла Италия (тук е показан един от тях в Тоскана).

Сладководните раци Potamon fluviatile обитават дупки в реки и потоци в цяла Италия (тук е показан един от тях в Тоскана).

© Емануеле Биджи

Затрупаните с раци археолози изваждат много от тях по време на разкопките. Potamon fluviatile, както е научното наименование на тези ракообразни, е единственият местен за Италия вид голям сладководен рак. Изследователите подозират, че наследството на популацията е древно, датиращо от времето, когато Рим не е бил нищо повече от блатиста долина.

Ракообразните не са проучвани задълбочено и до голяма степен са забравени през последните 15 години. Макар да са свидетели на възхода и падането на империи, новите данни показват, че тази някога изобилна популация може да е изложена на риск от изчезване.

Колко древни са тези раци

Не е изненадващо, че местообитанието на раците се е променило значително през последните 2000 години. Районът, върху който сега се намират Колизеумът и Римският форум, някога е бил блатиста долина, захранвана от водите на река Тибър, обяснява природоизследователят Джанлука Дамяни. Предците на раците вероятно са използвали реката като водна магистрала, за да се придвижват из района. По време на изграждането на древния римски форум между I век пр.н.е. и II век сл.Хр., римляните построили Cloaca Maxima, дренажна система, която все още се използва, за да отводнява района и да насочва водите му към Тибър.

Времето на тези строителни усилия е една от причините изследователите да смятат, че раците обитават канализацията на Рим от векове. Урбанизацията отрязва раците от Тибър, изолирайки ги от другите членове на техния вид, хващайки ги в капан в средата на развиващия се град. „Те са заседнали в центъра на Рим от древността. Това, което виждаме днес, е реликва от древна популация, която някога е живяла там“, обяснява Дамяни.

Плъховете са известни ловци на уникалната популация на сладководни раци в Рим.

Плъховете са известни ловци на уникалната популация на сладководни раци в Рим.

© Джанлука Дамяни
Сладководните раци в Рим, като тази женска в канализацията под Форума на Траян, понякога консумират останките на животни, включително таралежи (на сни...

Сладководните раци в Рим, като тази женска в канализацията под Форума на Траян, понякога консумират останките на животни, включително таралежи (на снимката).

© Джанлука Дамяни

През хилядолетията раците са продължили да използват тази древна канализационна система, за да се движат под града, особено под Форума на Траян, в канали и тунели, които са до голяма степен недостъпни за хората. Съществата рядко излизат на повърхността и само през нощта, за да се хранят с човешки отпадъци и останки от животни.

„Подземията на Рим, особено в района на древния римски форум, е много богато на вода, с много проходи и скривалища, които им помагат да оцелеят“, казва Марко Семинара, биолог от Римския университет “Сапиенца”. „Не ме изненадва, че тези животни са живели там толкова дълго.“ Разпадането на Римската империя и неизползването на Форума е дало на тези раци непрекъснат контрол над територията, което може да обясни упоритостта на популацията, добавя той.

Какво знаем за тези раци

Местната научна общност знае бегло за съществуването на раците от близо век, обяснява Семинара, който си спомня, че е чувал за популацията мимоходом като студент. Разкопките през 2005 г. разкриват мащаба на техния брой и за кратко предизвикват известен интерес към изучаването им.

Между 2004 г. и 2006 г. изследователи от местния университет “Рома Тре” уловят и идентифицират близо 500 индивида. През 2008 г. екипът съобщава, че раците в Рим са между 13 и 20% по-големи от другите представители на същия вид. Средностатистическият римски рак достига малко над 7 см дължина на черупката – възможен пример за гигантизъм, при който популацията се увеличава по размер в сравнение със своите роднини.

Проучването също така отбелязва, че римските раци растат по-бавно и се очаква да живеят до пет години и половина повече от другите членове на техния вид. Тези разлики в размера, растежа и очакваната продължителност на живота биха отнели векове, за да се развият.

Раците Potamon fluviatile носят малките си (на снимката раци в Тоскана) в специално образувание, подобно на торбичка, докато пораснат напълно.

Раците Potamon fluviatile носят малките си (на снимката раци в Тоскана) в специално образувание, подобно на торбичка, докато пораснат напълно.

© Емануеле Биджи

Разкопките от 2005 г., които водят до това проучване, разкриват и мрежа от подземни канали, които са защитавали раците през вековете, предпазвайки популацията от хищници като чайки и врани. Но сега Семинара открива все по-често части от тела на раци, вместо живи раци. И тъй като повърхността става по-гореща и по-малко влажна поради изменението на климата, раците са прокопали земята по-надолу, за да останат на хладно и сигурно. „Отишли са още по-надълбоко. Те са невъзможни за откриване“, казва Дамяни.

През 2020 г. Археологическият парк на Колизеума нае природоизследователи, които да помогнат за наблюдението на разнообразната фауна, обитаваща района между Колизеума и Римския форум. Дамяни и Семинара бяха част от група, която проследяваше популацията на раци - с фенерчета през нощта, с оптични камери, за да надникват в плитките им леговища в калта и с фотокапани за улавяне и записване на отделни индивиди за оценяване на популацията. Резултатите са неудовлетворителни - през последните три години са идентифицирани само шест нови рака, казва Дамяни.

Това не означава непременно, че популацията е на ръба на изчезване, но предполага, че броят им бързо намалява. Семинара вярва, че раците все още могат да имат шанс за дългосрочно оцеляване, ако успеят да се адаптират към още по-защитен живот по-дълбоко под земята. Но той добавя, че „виждайки как се е развил Рим, как Тибър вече не е водна магистрала за тях и поради изменението на климата, бъдещето на популацията не изглежда розово“.

Градската управа на Рим реши да не добавя решетки на откритите канали и знаци, информиращи минувачите за съществуването на раците, тъй като подобни ст...

Градската управа на Рим реши да не добавя решетки на откритите канали и знаци, информиращи минувачите за съществуването на раците, тъй като подобни стъпки биха могли да развалят гледката към древни паметници, като Колизеума (на снимката).

© Тино Сориано / NAT GEO

Ще оцелеят ли раците

За да гарантират оцеляването на раците, изследователите се нуждаят от средства, за да ги проучат, и разрешение от градската управа да поставят решетки върху откритите канали, така че птиците да не могат лесно да ги хващат. „Бихме се радвали да изучаваме тези животни, защото те заслужават не само да бъдат изследвани, но и спасени“, казва Дамяни. „Тази популация не може да изчезне.“

Досега управата е отхвърляла петиции от Дамяни и колегите му за поставяне на решетки и знаци, информиращи минувачите за съществуването на раците. Причината, казва той, е, че това би помрачило гледката към древните паметници: „Те не се интересуват от раците, интересуват се повече от туристите, които отиват да видят Колизеума.“

Докато бъдещето на древната популация на речни раци в Рим е неясно, Семинара се надява, че един ден ще има достатъчно средства и интерес за по-нататъшното им изследване. Засега феновете на раците трябва да изчакат и да видят дали уединените същества могат да продължат да живеят дълбоко под руините на града.

„Тяхното съществуване със сигурност е легендарно. Все едно да намериш рак, живеещ в Сентръл парк“, казва той. „Това е уникално животно. Фактът, че Римският форум е дом на единствения голям сладководен рак, който обитава водите на Италия, предизвиква и винаги ще предизвиква известно удивление.”