Природозащитникът и спасител на змии Буди Пурванто управлява приют за спасени питони. Той е спасил рекордно дългата змия Ибу Барон, което означава „Баронесата“, и в момента се грижи за нея.
© Radu Frentiu, Diaz NugrahaНищо не би могло да подготви Раду Френтиу за срещата му със змията, станала известна като Ибу Барон, което на индонезийски означава „Баронесата“.
„Никога не бях виждал толкова голяма змия“, казва Френтиу. „Тази змия спокойно би могла да погълне теле, ако не и възрастна крава.“
Френтиу, изследовател и фотограф, живеещ в Бали от две десетилетия, е срещал големи змии и преди. Но Ибу Барон заслужаваше съвсем друго признание.
Книгата на рекордите на Гинес наскоро потвърди, че Ибу Барон, мрежест питон (Malayopython reticulatus), е най-дългата проверимо измерена дива змия в света. Тя е открита за първи път в района на Марос, Южно Сулавеси, Индонезия, в края на 2025 г.
Френтиу научава за гигантския питон от Диас Нуграха, водач, спасител на диви животни и лицензирано лице за работа със змии от Борнео. Двамата тръгват към Сулавеси, за да видят животното и да го измерят лично.
На 18 януари Френтиу и Нуграха претеглят и измерват Ибу Барон, като документират всяка стъпка със снимки и видео за максимална прозрачност. С геодезична лента, следваща естествените извивки на тялото, те записват дължина над 7,2 м. Питонът тежи 96 кг) – и то на празен стомах.
Френтиу смята, че реалната ѝ дължина може да е още по-голяма, тъй като змията не е била упоена. Под упойка мускулите се отпускат напълно и дължината може да се увеличи с още 10–15%.
Фотографът Раду Френтиу документира, претегли и измери гигантската змия Ибу Барон. За тази своя снимка заедно с Баронесата той използва дрон, за да постигне по-добра перспектива заради огромните ѝ размери.
© Radu Frentiu, Diaz NugrahaЗмия, която ще бъде празнувана
Мрежестият питон и без това е най-дългият вид змия, като обикновено достига между 3 и 5 м. Документирани са и по-големи екземпляри, но повечето твърдения се основават на разкази или на змии, убити преди да бъдат точно измерени. Често животните изчезват, преди размерите им да бъдат потвърдени. „Тези гигантски животни привличат внимание като символ на статут“, обяснява Френтиу. „Затова често изчезват или им се случва нещо лошо.“ Фактът, че Ибу Барон е оцеляла, я прави изключително ценна.
Решаваща роля изиграва местният природозащитник Буди Пурванто, който веднага реагира при новината за змията. Вместо тя да бъде продадена или убита, той я придобива и изгражда импровизиран подслон в имота си. Там Баронесата живее и днес, заедно с други спасени змии. Пускането ѝ обратно в дивото би било опасно. Големите ѝ естествени жертви като бабирусата и дивите прасета са рядкост, а човешките селища са близо.
„Такъв голям питон почти сигурно би се доближил до някое село“, казва Френтиу. „А когато това се случи, почти сигурно ще бъде убит.“
В цяла Индонезия загубата на местообитания и намаляването на дивата плячка приближават големите змии до хората. Макар и неотровни, мрежестите питони са силни хищници, способни да убиват добитък, а в редки случаи и хора. Страхът от тях често се оказва смъртоносен за самите змии, които са и обект на бракониерство за месо и незаконна търговия.
Раду Френтиу, Буди Пурванто и жители на Южен Сулавеси, Индонезия, повдигат „Баронесата“ за обща снимка, след като измерванията ѝ са приключили. За безопасното боравене със змията по всяко време са били необходими поне осем души.
© Radu Frentiu, Diaz NugrahaЗа Френтиу, Нуграха и Пурванто Ибу Барон е шанс да променят тази нагласа. Като я защитават и показват на света, включително чрез признанието от Гинес, те се надяват да демонстрират, че гигантските змии имат по-голяма стойност живи, отколкото мъртви. „Това може да придаде значение и стойност на животното“, казва Френтиу. „И да помогне на местните общности да го възприемат като ресурс в дългосрочен план.“ Един от възможните пътища е нарастващият херпетологичен туризъм – екотурове, фокусирани върху наблюдение на влечуги и земноводни.
Френтиу внимава да не обявява Ибу Барон за най-голямата змия в историята – възможно е да има и по-големи. „Не вярвам, че това е най-голямата дива змия. Просто имах късмет“, казва той.
„Все още има чудеса. Това е едно от тях – и не мисля, че е последното.“