Това е най-доброто място за наблюдение на тарантули

Малко преди залез, докато тарантули с размер на бейзболна топка прекосяват пътя в Southern Plains Land Trust в Колорадо, двама биолози тихо излизат от колата си, за да съберат няколко от тези осемкраки пешеходци. Аспирантът Спенсър Посенте и неговата научна ръководителка Кара Шилингтън са пристигнали от лабораторията си в Източния Мичигански университет не само за научна работа, но и за да се включат в уникален фестивал, посветен на всичко, свързано с тарантулите.

На 26 и 27 септември съседният град Ла Хунта, Колорадо, беше домакин на ежегодния Tarantula Fest, двудневен празник на света на паякообразните. Фестивалът включваше научни лекции за широка публика, обиколки на местните тревни площи, където живеят десетки тарантули, прожекция на филма „Арахнофобия“ от 1990 г., както и парад, в който всички се обличат като паяци.

Фестивалът започва през 2018 г., като начин да се популяризира туризмът, свързан с тарантулите, разказва Памела Денахи, директор на туризма в Ла Хунта. „Успяхме да определим идеалния час от деня, идеалния сезон и идеалното място, където почти със сигурност ще видите тарантула. Септември, когато е размножителният им сезон, е най-подходящото време.“

Когато Кара Шилингтън започва да посещава Югоизточен Колорадо, остава поразена. Въпреки че изучава тарантулите от години, никога не е виждала толкова много от тях, пъплещи в прерията. „Абсолютно зашеметяващо е“, казва тя. „Това е една от причините да установим дългосрочен фокус върху тарантулите тук.“

Тарантулите обикновено са самотни създания, които излизат над земята само за да уловят плячка, щурци, брашнени червеи, хлебарки, а понякога дори гущери. Женските могат да обитават една и съща дупка десетилетия наред.

Но за мъжките звездният миг настъпва, когато достигнат полова зрялост около 8- до 10-годишна възраст. Тогава те напускат убежищата си масово и изминават до една миля през тревисти местности като тази в Колорадо, за да намерят партньорка. Тези животни усещат светлина и тъмнина, реагират силно на допир и притежават хемосензорни косъмчета, чрез които долавят вибрации и химически сигнали. Когато мъжкият открие женска дупка, той изпълнява брачен танц, потупване или барабанене, с което показва интерес.

Понякога мъжките успяват, но дори и да не успеят, краят им е близо. Мъжките тарантули обикновено умират след размножителния сезон — прегазени от автомобил, уловени от хищник или дори от глад, след като са изразходвали енергията си в търсене на партньорка. Женските, които обикновено са по-едри и могат да живеят два пъти по-дълго, понякога дори ги изяждат след чифтосване.

Все още има много въпроси около размножителния сезон, който продължава от август до октомври, затова Шилингтън и Поскенте прекарват време в тревистите местности. Изследователите претеглят и измерват паяците, като ги пускат по импровизирана писта — разрязана на две водосточна тръба, покрита с плексиглас. Целта не е да се види кой ще победи, а да се проследят телесният състав и подвижността. Причината е, че с напредването на сезона мъжките отслабват, стават все по-бавни, по-остарели и се приближават все повече до смъртта.

Въпреки че са често срещани в югозападната част на САЩ, тези паяци все още крият много тайни. Отчасти това се дължи на факта, че живеят под земята, така че голяма част от живота им остава скрита за научните изследвания. Учените дори нямат лесен начин да различат мъжки от женски, докато мъжкият не развие захващащи придатъци при достигане на полова зрялост или ако женската не изглежда „подута“ заради яйцата, казва Шилингтън.

А при мъжките загадките са още по-дълбоки. „Те имат този кратък, интензивен сезон, променят начина си на живот и изразходват много повече енергия, отколкото преди него“, казва Посенте. Неговият интерес е насочен към това как мъжките се влошават с напредването на размножителния сезон, защото те буквално се разпадат.

Друг въпрос е колко далеч изминават тези паяци за един ден или през целия сезон. Шилингтън е започнала да използва радиопредаватели и видеонаблюдение, за да проследи поведението и физиологията им. Не е ясно и как избират в кои дупки да „почукат“. „Понякога изглежда, че мъжките се лутат и минават точно покрай дупка“, казва Шилингтън. „Дали това е защото вътре има непълнолетна женска, или по друга причина? Това е огромно животно, което всички познават, а знаем изключително малко за неговата естествена история.“

Една от причините тарантулите да са толкова слабо изучени, казват изследователите, е простият човешки страх, наред с пристрастието към бозайниците. Шилингтън отбелязва, че далеч повече учени се занимават с гръбначни животни, отколкото с безгръбначни като тарантулите и другите паяци. Това е още една причина този уикенд да е толкова специален. Стотици хора се събраха, за да наблюдават, празнуват и се потопят в необикновения свят на тарантулите. „Този фестивал е просто страхотен“, казва тя. „Да видиш толкова много ентусиазирани хора, които идват, за да видят тарантулите и да ги отпразнуват — това е просто прекрасно.“

В град, където автобусите на обществения транспорт са украсени с изображения на тарантули, почти всеки има история за среща с косматите създания. Според Денахи обаче градът е напълно отдаден на отговорния туризъм, свързан с тарантулите. Най-подходящото време за наблюдение е около час преди залез, а паяците предпочитат недокоснати тревни площи. Затова по време на фестивала се организират обиколки, за да се видят в естествената им среда. Най-големият риск за хората са автомобилите, които спират рязко, за да избегнат или да наблюдават преминаващ паяк.

Градът също печели от връзката си с косматите паякообразни. Според Денахи местните хотели са напълно резервирани, а списъкът с чакащи за обиколките с тарантули е дълъг колкото самите обиколки.

За Посенте всяка вечер навън е вдъхновяващо преживяване заради простотата на скромния начин на живот на тези животни. „Имате една малка тарантула, която просто е навън и търси женска“, казва той. „Това животно е живяло в дупка осем години. И ето го - неговият шанс, ето го и самото него.“