Преди време (септември 2020 г.) публикувахме чудесна статия на проф. Пламен Павлов за величествената (някога) българска гора. Преди векове с любов, но и със страхопочитание са я наричaлиMagna Silva Bulgarica – Великата българска гора. Необятни лесове са покривали не само планините, но и полетата на Мизия и Тракия. В наше време бракониери и горски стопанства са се погрижили вместо вековни дървета да виждаме високи дънери, сякаш надгробни паметници.
Но не е само това. Българската гора вече не заема полагащото ѝ се важно място в националното съзнание. Както писа проф. Павлов, „ако любимият поетичен образ за гърците е морето, за българите това е гората. Нека припомним само знакови песни като „Заплакала е гората“ и „Хубава си, моя горо“.
Днес третираме гората повече като потребители и малко са усилията да я пазим и развиваме. В авторитарното време на социализма млади и стари, макар и под строй, залесяваха хиляди хектари. В наши дни затоплянето на климата, суша, пожари, вредители унищожават с голяма бързина.
Проблемът за „зеленото злато“ е глобален и в този брой наNational Geographic представяме неговите различни и убийствени измерения в много райони на света. Извършваните проучвания предлагат и решения. В една или друга степен те могат да спрат катастрофата и да върнат предишния живот. Съпротивата срещу тях е силна, защото противодейства на грандиозните печалби на унищожителите на горите чрез сеч и превръщането им в мъртъв материал. Много от тези решения имат характера на експеримент. Ако е успешен, след него трябва да дойде масовото действие на държавни и неправителствени организации. За да се случи това, несъмнено е нужно още от детска възраст да се живее с гората и да се възприема тя като безценен източник на живот, здраве и красота.
Пустинята не може да я замени.
Хубава си, моя горо
Хубава си, моя горо,
Любен Каравелов
Вижте повече
