ЖАН-ПОЛ ГЕТИ - МНОГО ПАРИ, НО МАЛКО РАДОСТ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Жан-Пол Гети, 1944 г.

Жан-Пол Гети, 1944 г.

© Wikimedia Commons / Los Angeles Daily News

Ако можете да преброите парите си, значи нямате един милиард долара.“

Жан-Пол Гети


Жан-Пол Гети, нефтеният крал на Америка, милиардер, считан за най-богатият човек на земята през 50-те години на XX век, устройвал прием в замъка си в Англия, който някога крал Хенри Осми подарил на своя любовница. За този прием, макар че не бил изключение в живота на Гети, прочетох обширни репортажи в тогавашните вестници. Те се прехласваха да описват тоалетите на дамите и се заливаха от смях, че две от тях били с... еднакви рокли. Поръчали ги при един и същи парижки шивач и като се срещнали, с голяма бързина напуснали тържеството. побеснели от яд.

Много хора се тълпели пред чудесните гоблени, които красели стените на няколко огромни салона. Пред тезиренесансови гоблени се разигравали сцени наистина като от онези времена – на буйно веселие и разкош, празници с хубави жени, но и с... детективи. В репортаж прочетох, че поне една дузина от тях се разхождали бдително между гостите и по осветените с китайски фенери алеи на градината. Трябвало да охраняват бижутата на дамите. Един специалист ги оценил на около 20 милиона долара. Осем кучета вълча порода душели наоколо някой крадец да не прехвърли оградата. Към шест часа сутринта домакинът се оттеглил в покоите си. Много гости обаче продължили да празнуват. Някои отишли на млечния бар – за да пийнат мляко, току-що издоено пред тях от жива крава... По-прясно не би могло да бъде.

Екстравагантностите на Гети като че ли нямали край, но съвсем не били ежедневието му, нито пък особено го радвали. Те всъщност трябвало да създават благоприятно отношение на другите богаташи към него, а това отношение винаги можело да потрябва. Иначе богаташът, за когото се разправяло, че има поне два милиарда долара, бил направо стиснат. Но защо казвам „за когото се разправя”, нима не се знаел точният размер на състоянието му? Ето как отговорил на такъв въпросът през 1971 г. 79-годишният тогава Гети: „Човек, който може да преброи парите си и да обозре имотите си, не е достатъчно богат. Много се радвам, че мога да ви съобщя – вече не съм в състояние да кажа колко пари имам. – И добавил: - Да се занимавам с милиарди е много опасно нещо. Познавам състоятелни мъже, които бяха смазани – психически и физически, от своето богатство. Човек първо трябва да се научи да живее с много пари.”

Жан-Пол Гети несъмнено успявал да се оправя, но това като че ли не го направило щастлив. В думите му кипи гняв:

„Когато се виждам със стари приятели, винаги се страхувам, че искат да ми измъкнат пари. Цяла армия хора всеки ден е по петите ми. На месец получавам може би три хиляди писма – все с молби за пари. Изглежда, човечеството мисли, че цял живот съм се трудил неуморно, за да раздавам сега наляво и надясно пари. Лекарите винаги ми представят надути хонорари. Хотелиерите непременно добавят по една нула към сметката. Само че не могат да ме прекарат. Аз внимавам!”

Семейният живот на Гети ще ни докаже, че поне с жените той не е бил особено внимателен. Но нека изслушаме още едно гневно излияние:

„Всеки ден жени ми пращат ужасни писма. Слагат и снимки, за да се уверя в природните им хубости. Всички искат да се омъжат за мен и на всичкото отгоре искат да платя сметката за развода с мъжете им!”

Да, явно и на милиардерите не им е лесно. Но ако можем да бъдем злоради, то по-друго чувство заслужава следното признание на Гети: „Аз дълбоко завиждам на щастливо женените мъже. Какво ли не бих дал да изпитам такова щастие.”

Гети знае за какво говори – след пет неуспешни брака...

Краят на XIX век. Америка изживявала еуфорията на бързото, на шеметното забогатяване. В Минеаполис, щата Минесота, бащата на Жан-Пол бил скромен адвокат, но петгодишният му син проявил изненадващи качества. Той едва си вдигал панталоните, обаче се сетил да намира прочетени, но добре запазени вестници и да ги препродава с печалба из канцелариите. По-късно, като ученик, Жан-Пол ще се отказва от време на време от обед, ще спестява така 25-те цента, които му давала майка му, и ще събере пет долара. С тях ще си купи акции и няколко седмици по-късно ще ги продаде с петорна печалба.

По това време съучениците му играели бейзбол...

Баща му, който навремето отделял буквално от залъка си, за да получи юридическо образование, взел през 1903 г. 11-годишния Жан-Пол да отидат до Оклахома, където в една област се предполагало, че има нефт. Цяла Америка била обхваната от треската за течното злато, тя не отминала и бащата Джордж Франклин Гети.

Щастието скоро ги споходило. Половината от сондажите се оказали успешни. Жан-Пол обаче не бил особено впечатлен от бизнеса. Печтаел за друго – да стане писател или дипломат. В Оксфордския университет в Англия записал да следва политика и икономика, но когато се върнал в САЩ, все пак решил да забогатее по-бързо и се захванал с търсенето на нефт. От баща си получавал на месец по сто долара, но се е задължил да му върне 70% от сумата, когато вече щял да има собствени доходи.

За 50 долара Жан-Пол купил малък участък, намерил там нефт и продал участъка за 12 000 долара. С парите купил друг, отново намерил нефт и отново го продал. Това се повторило доста пъти, но младежът не разчитал само на късмет, както си мислели другите. Той изучил доста основно геологията и търсил нефта с помощта на науката.

Само за две години Гети натрупал първия си милион. На него му се искало да го похарчи с удоволствие и заминал за Лос Анжелос. В нощните клубове бързо опознали младия плейбой.

Годината е 1918-а, когато 25-годишният Жан-Пол решил да се върне при баща си. Участвал с 30% в бизнеса с нефта. Когато старият Гети умрял през 1939 г., той оставил 15 милиона долара, но Жан-Пол наследил само половин милион, другото било завещано на майка му.

Оказало се обаче, че и тези 500 000 стигат, за да се прояви с пълна сила невероятният инстинкт на Жан-Пол Гети към спекулиране. Той действал в най-различни браншове, едва ли не навсякъде. Много пари натрупал например в самолетостроителната компания „Спартан еъркрафт”, която по време на войната била в шеметен напредък, защото САЩ се нуждаели от извънредно много самолети. Съперниците му бързо разбрали, че имат опасен противник. Както при търсенето на нефта, така и тук Гети разчитал не само на инстинкт, но и на познания, включително и на владеенето на шест чужди езика – френски, испански, гръцки, италиански, немски и арабски. С чуждестранните си партньори разговарял на родния им език, в страните им се държал като свой човек – и успявал да им влезе под кожата.

Жан-Пол не позволявал да се харчат пари за бляскаво представяне и преди да купи замъка си в Сатън плейс, Англия, живеел всъщност много скромно. Негова е мисълта, че „парите могат непрекъснато да бъдат увеличавани не когато се харчат, а когато умело се инвестират”.

И добавял: „Презирам нашия американски Голям бизнес с неговия комплекс за мениджърство. Кой всъщност плаща високите заплати на мениджърите, огромните им разходи за представителство, луксозните автомобили, фантастично скъпите небостъргачи? Акционерът, разбира се! Сърцето ми ридае за бедните акционери, които искат да видят пари, не друго. Най-доброто и най-евтино бюро може да бъде устроено на задната седалка на една кола.”

В периода 1948-1949 година Гети разиграл един гешефт, който влязъл в учебниците по икономика...

От войната изминали вече три години и той решил да поиска концесии за търсене на нефт в така наречената Неутрална зона между Кувейт и Саудитска Арабия. Инстинктът и геоложките му познания подсказвали, че там се крият несметни количества нефт. Гети изпратил в района своя геолог д-р Уотсън, а от крал Ибн Сауд и от емира на Кувейт получил разрешение да търси нефт. Уотсън кръжал със самолет над „подозрителните за нефт” райони, изследвал внимателно терена и изпратил до шефа си телеграма, че геоложките структури са обнадеждаващи.

Във основа на договора Гети платил на Саудитска Арабия 12,5 милиона долара за правото да търси нефт и да прави сондажи. Други 18 милиона отишли, докато потече първото количество. Годината била 1953-а, когато Гети платил още много пари за нефтени кули и за тръбопроводи. Общо отишли към 50 милиона, преди да започне бизнесът. Но от 1954 г. само един-единствен участък произвеждал годишно седем милиона варела (един варел е 159 литра). Разходите на Гети бързо се възвърнали, а южноарабските нефтени залежи се превърнали в най-добрия му бизнес.

За инстинкта на Гети разказват легенди – като тази например (но тя е вярна) как купил за 120 долара картина – женски портрет, за който твърдели, че е копие на Рафаел. Гети чувствал, че тук нещо не е така. Картината се оказала оригинал и на пазара цената ѝ се вдигнала на стотици хиляди долари.

През 1938 г. Гети купил хотел „Пиер” в Ню Йорк, на Пето авеню, за 2,3 милиона долара – смешно малка сума, но хотелът тогава бил пред фалит. През 1968 г. го продал за 20 милиона долара.

Ще дойде време, когато от замъка в Сатън плейс той ще управлява безбрежна империя от нефтени кладенци, рафинерии, самолетостроителни предприятия, танкерна флота, застрахователни дружества, хотели и дебели пакети с акции на около 200 фирми в 82 държави по света. Негова голяма грижа ще бъдат обаче не парите, а здравето му – и тук ще доведе нещата до маниащина. Много внимавал как се храни – бил извънредно умерен, само няколко плода през целия ден, малко ръжен хляб и мляко. Позволявал си да яде „нормално” само два пъти в месеца, а по метода на модния тогава диетолог Флетчър дъвчел всяка хапка 30 пъти, преди да я глътне...

Когато пътувал, вземал със себе си малък куфар, пълен с неща, необходими при изпадане в беда – лекарства, суха храна, витамини. За да поддържа червеникавия тон на косите си, пиел фосфорни препарати, до алкохол и цигари не се докосвал.

Аскетизмът на този човек се проявявал и в това, че в самолетите и влаковете пътувал втора класа. С гордост казвал, че на театър ходи само ако му дадат безплатен билет, но се вбесявал от подозренията, че е стиснат: „Носачите на куфари в хотелите очакват от мен 20-доларова банкнота. Затова си нося куфарите сам!”

Изглежда обаче, че за да има някакво равновесие, непрекъснатите разводи на Гети гълтали огромни пари. За издръжка на бившите си съпруги всеки месец изплащал милиони. Ето как се оплаквал „нещастният” милиардер:

„Като разведен човек аз съм наказан, че съм богат. „Глобата“, която трябва да се плаща след развод, всъщност отблъсква богатия човек изобщо да се жени. Смятам, че е странно една жена да претендира за огромни суми, които са спечелени от творческия талант на мъжа й, а тя с нищо не е допринесла за тях.”

Жан-Пол Гети наистина нямал късмет с жените. През 1923 г. се оженил за първи път – за 18-годишната Жанет Дюмон. Родил им се син Джордж. Две години по-късно бракът бил разтурен. Пред съдията Жанет обяснявала: „Той е всеотдаен... бизнесмен. Почти не съм го виждала до себе си.”

През 1927 г. Гети сключил втория си брак – със 17 годишната Ален Ашби. Няколко месеца по-късно нямало и помен от семейно щастие. „Жан-Пол има само бизнес и сделки в главата си” – оплаквала се дребничката енергична Ален, но не се ограничила с това, а мобилизирала адвокатите си. Гети трябвало да плати един милион долара „обезщетение” и да поеме разходите й. Гневът му бил толкова голям, че години не позволявал да споменават и дума за жена му.

Третата му съпруга е родена в Карлсруе Адолфине Хемле, дъщеря на заможен търговец. От нея имал син – Жан Роналд, но на сватбата му през 1964 година в Берлин не пожелал да отиде. „Изпитвам физическо страдание, когато присъствам на сватба” – признавал си Гети.

Все пак с Адолфине имал късмет. Когато се развели, тя не поискала издръжка – била достатъчно богата.

През 1932 година Жан-Пол Гети опитал за четвърти път да намери семейно щастие, но този път бил по-предпазлив – накарал Ан Рок да подпише декларация, че в случай на развод няма да иска никакво обезщетение.

От нея той имал двама синове, но само две години след сватбата историята се повторила, бързо се разбрали да се разведат, обаче възникнал спор дали декларацията има юридическа стойност. Разправиите им, включително чрез блестящи адвокати, дълго занимавали вестниците. Ан спечелила и Гети трябвало да бръкне дълбоко в джоба си.

През 1938 година дошъл ред на петия брак и през 1946 година Гети станал баща – за пети път това било момче. Нарекли го Тимоти. Той ще бъде любимецът на баща си, но и неговото нещастие, което за пореден път доказало простата истина, че парите понякога са безсилни.

Жена му и Тимоти живеели в Ню Йорк, докато Гети по-често бил в Лондон, откъдето управлявал империята си. За разлика обаче от предишните си бракове той често намирал време да прелети през океана, за да бъде няколко дни или дори седмица със сина си.

По това време, годината е 1957-а, списание „Форчън” установило след продължителни проучвания, че Гети е всъщност най-богатият човек на земята. Името му се появило на страниците на световния печат, завиждали му, разбира се, но твърде скоро Гети опознал възможно най-голямото нещастие.

Още през пролетта на 1958 година той се притеснявал, че Тимоти доста често се оплаква от болки в главата и очите и че изпитва затруднение да движи ръцете си, сякаш има парализа. Гети заминал за Лондон, но жена му обещала, че веднага ще се консултира с лекари.

Семейният лекар нямал кураж да й съобщи диагнозата. Искал да бъде напълно сигурен и изпратил момчето на специалисти. Те потвърдили съмненията. Момчето имало тумор в мозъка и само незабавна операция можела да спаси живота му.

Г-жа Гети веднага телефонирала в Лондон. Мъжът ѝ обаче бил отпътувал за някъде. След два дни вестта го стигнала и той стоял безмълвен, сякаш ударен от гръм, и изобщо не реагирал. По-късно се свързал с професора и настоял да изчакат, докато не пристигне в Ню Йорк с първия самолет – само след два-три дни.

Професорът бил категоричен:

- Изключено, мистър Гети. Трябва да предотвратим разпространението на тумора!

- Тогава извикайте най-добрите лекари на Съединените щати. Парите нямат значение.

- Бъдете спокоен, жена ви вече се погрижи за това – бил отговорът.

Няколко часа по-късно в Ню Йорк започнали операцията. Гети поддържал непрекъсната телефонна връзка с клиниката.

Това били шест безкрайни часа. Той не изпускал слушалката от ръката си. На всеки десет минути един лекар му докладвал как вървят нещата. След три часа Гети можел да си отдъхне. Изглежда, че момчето ще бъде спасено. Когато след шестия час му съобщили, че операцията е приключила успешно и пациентът е добре, Гети имал чувството, че ще полети от щастие.

„Ако някой можеше да зърне в този момент най-богатия човек на земята – писала по-късно една от неговите секретарки, - щеше да види в очите на този леденостуден в бизнеса човек радостни сълзи.”

С първия самолет Гети пристигнал в Ню Йорк, веднага отишъл в клиниката, безмълвен застанал пред сина си и дълго галел немощната му ръка. Жена му тихо му описвала подробностите по операцията. Но срещайки се по-късно с професора в лекарския кабинет, Гети бил потресен, когато му казали:

- Отстранихме опасния тумор, мистър Гети, но за пълно възстановяване не може и дума да става.

- Какво искате да кажете! – крещял Гети. – Не искам никакви „но”. Вземете колкото пари ви трябват. Тимоти трябва да бъде излекуван напълно.

- Парите не помагат тук, господине. Може да помогне само някакво чудо – отвърнал лекарят.

Гети се хванал за тези думи като удавник за сламка.

Нямаше ли някакви лечители в арабските страни? Или пък в Индия? Да, разбира се, в Индия! Сякаш загубил разсъдък, Гети обявил, че ще събере всички лечители на Ориента, а това станало причина за страшен скандал с жена му.

Той обаче разпоредил на представителите си из всички краища на света да намерят такива лечители, а сам решил да тръгне с Тимоти на околосветско пътуване, за да бъде излекуван по-бързо. Разривът с жена му бил толкова тежък, че тя се заключила в жилището им заедно с детето, за да не бъде отмъкнато...

Гети мобилизирал адвокатите си. Жена му пък подала иск за развод.

Така според него били загубени безценни дни. Гети организирал всичко за продължителното пътуване, но смъртта се оказала по-бърза. Малкият Тимоти гаснел ден след ден. Няколко седмици след операцията момчето починало, избавило се от мъките си.

Гети, за кой ли път вече, потърсил забрава в света, който най-добре познавал – бизнеса. Трима негови синове го последвали, четвъртият избрал друго поприще – станал композитор. С напредването на старостта Гети все по-рядко се виждал с хора, живеел в огромната си къща като в обсада – четирима каратисти и осем кучета вълча порода го пазели, по оградата течал електрически ток, а всяка стая била с алармена инсталация. Гети развивал манията, че може някоя сутрин да се събуди беден. И на всички обяснявал, че макар да има страшно много пари, не се чувства щастлив.