Най-ранните слънчеви лъчи огряват зъберите на връх Атон, дал име на източната част на Халкидическия полуостров. В подножието му повече от хиляда години тупти сърцето на един отделен свят - атонските манастири, истинска крепост на православното християнство. Днес тя носи името Монашеска Светогорска република. Часът е едва 5 сутринта, ала облечените в раса мъже вече са приключили молитвите си и се залавят с обичайните си дейности. Атон посреща новия ден.
Когато си само на 18, на колкото е фотографът Александър Михайлов при първото си посещение на Атон, не си подготвен за много неща тук. Чантата му е тежка и неудобна, а дрехите - неподходящи за криволичещите пътеки на полуострова. По-силно от всичко обаче е привличането от тайнствената, почти мистична атмосфера, която витае из тези места. В търсене на приключения Александър се отделя от групата, с която е пристигнал от София, и цял ден скита из гръцките манастири. Младежът търси пътя към българската обител „Зограф", за която е чувал и чел много. Вече се смрачава, когато го застига черният силует на монах. За радост на момчето той се оказва българин. Още час ходене и пред очите на Александър изникна величествената снага на „Св. вмчк Георги Зограф".
Манастирите на полуострова са 20 и броят им не може да бъде променян. Обединени в независимата Монашеска република, те се подчиняват само на своята вътрешна йерархия. Седемнадесет от тях са гръцки; освен българският „Зограф" има един руски и един сръбски - без да се броят множеството килии на различни православни общности и отделни отшелници.
Основан от трима братя от Солун, манастирът и до днес пази българския си облик. В библиотеката му се съхраняват безценни документи на православието и свидетелства за миналото на нашия народ. Най-ценните книги се съхраняват в специална стая, заключена с три ключа, които се пазят от трима монаси. Вратата се отваря само при съгласие между тях. Александър Михайлов е измежду щастливците, на които е било позволено да държат в ръцете си оригиналния Паисиев ръкопис на „История славянобългарска".
Когато си само на 18, на колкото е фотографът Александър Михайлов при първото си посещение на Атон, не си подготвен за много неща тук. Чантата му е тежка и неудобна, а дрехите - неподходящи за криволичещите пътеки на полуострова. По-силно от всичко обаче е привличането от тайнствената, почти мистична атмосфера, която витае из тези места. В търсене на приключения Александър се отделя от групата, с която е пристигнал от София, и цял ден скита из гръцките манастири. Младежът търси пътя към българската обител „Зограф", за която е чувал и чел много. Вече се смрачава, когато го застига черният силует на монах. За радост на момчето той се оказва българин. Още час ходене и пред очите на Александър изникна величествената снага на „Св. вмчк Георги Зограф".
Манастирите на полуострова са 20 и броят им не може да бъде променян. Обединени в независимата Монашеска република, те се подчиняват само на своята вътрешна йерархия. Седемнадесет от тях са гръцки; освен българският „Зограф" има един руски и един сръбски - без да се броят множеството килии на различни православни общности и отделни отшелници.
Основан от трима братя от Солун, манастирът и до днес пази българския си облик. В библиотеката му се съхраняват безценни документи на православието и свидетелства за миналото на нашия народ. Най-ценните книги се съхраняват в специална стая, заключена с три ключа, които се пазят от трима монаси. Вратата се отваря само при съгласие между тях. Александър Михайлов е измежду щастливците, на които е било позволено да държат в ръцете си оригиналния Паисиев ръкопис на „История славянобългарска".
Вижте повече