За първи път са записани звуци, издавани от скатове. Но защо това е странно?

Природа • •

Нови видеоклипове, заснети в Австралия и Индонезия, разкриват, че поне два вида скатове издават щракащи звуци. Не е изяснено обаче как го правят.

Скат от вида Pastinachus sephen плува край остров Херон, Австралия, част от Големия бариерен риф.

Скат от вида Pastinachus sephen плува край остров Херон, Австралия, част от Големия бариерен риф.

© Фотограф: Джони Гаскел

Песента на кита е най-силният звук, издаван от едно отделно животно, скаридите издават най-силния колективен естествен шум както във водата, така и на сушата, а жабешкото крякане не може да се сбърка с нищо друго в света. Но скатът? Доскоро учените смятаха, че плоската риба е тиха като палачинка.

Сега видеоклипове, част от ново проучване, сочат, че два вида скат - Urogymnus granulatus и Pastinachus ater, живеещи в Западния Индо-Пасифик, произвеждат поразително силни звуци.

В единия клип звуците, издавани от скатовете са толкова буйни, че операторът изпуска камерата си, казва Лаклан Фетърплейс, морски еколог от Шведския университет по селскостопански науки и ръководител на проучването, публикувано в Ecology.

Откритието е изненадващо, тъй като учени и водолази прекарват много време във водата заедно с тези риби.

Видео: Звуците, издавани от скатовете

„Това е нещо странно“, казва Фетърплейс. „Гмуркам се много с някои други видове скатове. Възможно ли е да съм го пропуснал?“

„Това просто показва, че не знаем всичко“, добавя той.

Как скатът издава звук

Преди новото изследване, единственото потвърдено доказателство за скатове, издаващи звуци, идва от изследване на пленени индивиди източноамерикански бикоглави скатове (Cownose ray). Публикувано през 1970 г., то включва записи на издавани от рибата кратки щракания.

Едва през 2017 г. и 2018 г. няколко от съавторите на новото изследване успяват да запишат висококачествено видео по време на гмуркане в Индонезия и Австралия, което улавя техните звуци в естествена среда. Но изследователите не са сигурни как издават звуците.

„Те нямат гласни струни и няма ясен механизъм как го правят“, казва Фетърплейс.

Във видеоклиповете, двете дупки на главите им, служещи за преминаване на водата през хрилете им, изглежда се свиват когато се чува щракащият звук. Това предполага, че рибата може да създава триене, произвеждащо звук, подобно на щракането с пръсти при хората. Възможно е също да произвеждат звуци чрез създаване на вакуум, както ние щракаме с езика си, обяснява Фетърплейс.

Каквото и да се случва, вероятно ще бъде разкрито скоро, тъй като други учени вече планират проучвания, за да разгледат по-отблизо анатомията на скатовете.

Какво се опитват да кажат скатовете

За своето изследване Фетърплейс и колегите му сравняват честотите на записаните звуци с познатия слухов диапазон при вида. Потвърдено е, че скатовете наистина могат да чуят тези звуци, а това може да означава, че те са форма на комуникация.

Млади скатове си почиват под мангрови дървета в залива Джефри, част от резервата на Големия бариерен риф в Австралия. Учените записаха звуците им, кои...

Млади скатове си почиват под мангрови дървета в залива Джефри, част от резервата на Големия бариерен риф в Австралия. Учените записаха звуците им, които може да служат като повикващ сигнал или сигнал за опасност.

© Фотограф: Хавиер Делгадо Естебан

В същото време, работата на учените показва, че рифовите акули и сърповидните лимонови акули, ловуващи и двата вида скатове, също могат да чуят щраканията им. Това пък предполага, че скатовете могат да издават звуците като предупреждение към приближаващ се хищник, може би да стои далеч от отровните им шипове.

А може би бързите, силни звуци се използват за разсейване на хищника и осигуряване на време за бягство.

Но има още една възможност.

Когато през 2018 г. фотографът и съавтор на проучването Хавиер Делгадо Естебан става свидетел на издаване на звуци от U. granulatus в залива Джефри, Австралия, той отбеляза друго интересно поведение. След като млад индивид издава щракванията, към него бързо се присъединяват няколко други скатове.

„Другите идваха и се струпваха около него и всички бяха със стърчащи нагоре опашки с шипове“, казва Фетърплейс, като предполага, че щраканията може да са начин за извикване на подкрепления.

„Наистина, наистина вълнуващо“

„Да видим подобно проучване, което включва видеа и изчерпателно описание на поведението, свързано с тези звуци, е наистина, наистина вълнуващо“, казва Одри Луби, докторант и еколог в Университета на Флорида, която не участва е новото изследване.

Що се отнася до това как тази способност е останала скрита или пренебрегвана толкова дълго, според Луби се обяснява от няколко фактора. Например, може би скатовете издават звуци от време на време или само определени видове могат да го правят, или издават шум в определено време или сезон.

„Те [скатовете] могат да бъдат доста трудни за изучаване, защото често са силно подвижни и неуловими“, казва тя.

Тъй като много видове скатове са застрашени от изчезване, Фетърплейс предлага внимателен подход в бъдеще. “Ние не искаме хората да излизат и да се приближават много до скатовете, само за да чуят звуците, които издават“.

„Това не е добре за ската“, казва той, „и е потенциално опасно“ за човека.