За императорските пингвини на Антарктида „не остана време“

Морският лед е от съществено значение за оцеляването на императорските пингвини. Емблематичните птици, срещащи се само в Антарктида, се размножават, снасят яйцата си и отглеждат своите пиленца върху твърд морски лед (тоест лед на сушата). Те пристигат в местата си за размножаване в края на март. През май и юни снасят яйцата си, които се излюпват след 65 дни, по време на жестоката антарктическа зима. След това пиленцата остават на леда, докато техният пух бъде заменен от водоустойчиви пера, и най-накрая потеглят през летните месеци декември и януари.

Но нивата на морския лед в Антарктида през миналата година са най-ниските за всички времена - рекорд, регистриран за първи път през 2021 г. Регионът на море Белингсхаузен, на запад от Антарктическия полуостров, отбеляза най-екстремното намаляване на морския лед, като някои райони претърпяват 100-процентова загуба.

От петте известни колонии на императорски пингвини в района на море Белингсхаузен, всички с изключение на една най-вероятно са преживели пълен провал на размножаването поради загубата на морски лед, според статия, публикувана в Nature Communications Earth & Environment. Сателитните изображения ясно показват, че морският лед се е стопил, преди малките да са се развили достатъчно, за да оцелеят сами.

„Никога не сме виждали императорски пингвини да не успеят да се размножат в такъв мащаб в рамките на един сезон“, казва в изявление водещият автор на изследването Питър Фретуел от Британската антарктическа служба. „Загубата на морски лед в този регион по време на антарктическото лято направи много малко вероятно разселените пилета да оцелеят.“

От 2009 г., когато започва наблюдението чрез сателитни изображения, има изолирани случаи на „катастрофален“ неуспех в размножаването поради бърза загуба на лед в Антарктида, но това е първият регистриран случай на широко разпространени регионални неуспехи в размножаването.

Според екипа, направените констатации подкрепят прогнозата, че ако настоящите темпове на затопляне продължат, повече от 80% от колониите на императорски пингвини ще бъдат почти изчезнали до 2100 г., което означава, че ще има твърде малко индивиди, които да поддържат популация.

До 2015 г. морският лед в Антарктика се е увеличавал. Но оттогава континентът преживява четири години на най-ниското ниво на морския лед за 45 години сателитни записи. Между 2018 г. и 2022 г. 30% от 62-те известни колонии на императорски пингвини на континента са били засегнати от частична или пълна загуба на морски лед.

Тази година не изглежда да има подобрение. Дана М. Бергстром от Университета на Уулонгонг, Австралия, прекарва 40 години в антарктически и субантарктически изследвания. По-рано този месец тя написва статия за The Conversation относно промените в Антарктида: „Голяма част от морския лед тази зима липсва. Решаващото океанско течение се забавя, а ледниците и ледените шелфове се разпадат.”

Въпреки че е изключително трудно да се определи дали годишните промени в морския лед са предимно резултат от глобалното изменение на климата или от сезонни ветрове и климатични модели като Ла Ниня, моделите наистина предвиждат дългосрочен спад в обхвата на морския лед в Антарктика.

Неотдавнашните неуспехи в размножаването „може да са моментна снимка на това, което ще се случва в бъдеща Антарктида“, казва Норман Ратклиф от British Antarctic Survey, съавтор на новото проучване.

Императорските пингвини не само разчитат на солиден морски лед за размножаване и отглеждане на пилета, но и за линеене и защита от хищници.

„Този вид регионално събитие вероятно ще стане по-често срещано, с опустошителни последици за императорските пингвини и други зависими от леда видове“, казва Ани Шмид, от Point Blue Conservation Science и водещ автор на проучване от 2020 г., посветено на ранното стопяване на леда, водещо до значителна загуба на пилета.

Изследователите ще наблюдават дали колониите в района на Белингсхаузен се връщат към обичайните си места за размножаване или ще проучват различни възможности, както се наблюдава при други колонии.

„Императорите имат работа с доста ефимерен и ненадежден субстрат за размножаване, така че са адаптирани да се движат, за да се справят с тези загуби на местообитания“, казва Ратклиф. „Проблемът е, ако това се случи на регионално ниво. Морето Белингсхаузен е огромна зона - не знаем какъв потенциал имат те да се преместят в напълно различна част на Антарктида.

Императорските пингвини са важни хищници и плячка в хранителната верига на Антарктика. Те също така са харизматичен вид, с който много хора са добре запознати чрез безброй документални филми и филми за природата, като “Маршът на пингвините” и “Весели крачета”.

Конкретните предложения за защита на пингвините в близко бъдеще включват ограничаване на достъпа до колонии, които все още не са или са рядко посещавани от изследователи и туристи, с цел да се ограничи обезпокояването им и замърсяването. Освен това има апели императорските пингвини да бъдат прекласифицирани от почти застрашени на уязвими.

Най-голямата заплаха за императорските пингвини несъмнено е изменението на климата. Джереми Уилкинсън, изследовател на морския лед в Британската антарктическа служба, казва, че миналогодишният провал на размножаването „драматично разкрива връзката между загубата на морски лед и унищожаването на екосистемата“.

„Научната общност, ангажирана с изследванията, свързани с Антарктида, като цяло е много загрижена“, казва Шмид, посочвайки апела за незабавни действия в областта на климата след неотдавнашния Симпозиум по биология на Научния комитет за антарктически изследвания.

За видове като императорския пингвин кризата вече е в ход. „Не остана време“, казва Уилкинсън.