Ка
зват, че пет сиверта радиация са достатъчни да те убият, затова бях любопитен какво показва моят дозиметър, когато туристическият бус премина в забранената зона - обширната поставена под запрещение пустош около Чернобил. Покрай пътя растяха скупчени борове и брези, а водачката ни напомняше основните правила: не берете гъби, в които се натрупват радионуклиди, и не рискувайте вредните частици да проникнат в тялото ви, като пушите или се храните навън. Няколко минути по-късно подминахме първото изоставено село и отбихме, за да се порадваме на малко стадо диви коне на Пржевалски.
Двайсет и осем години след избухването на ядрения реактор в Чернобил зоната, където почти няма хора, се обитава от диви животни. Има бизони, глигани, лосове, вълци, бобри и соколи. В призрачния град Припят орли гнездят върху изоставените панелни блокове от съветско време. Конете - рядка и застрашена порода - били пуснати тук десет години след аварията, когато решили, че радиацията вече е поносима; така те получили над 2500 кв.км, в които да скитат.
Погледнах дозиметъра: 0,19 микросиверта на час - частица от една милионна част от сиверта, който е мерна единица за излагане на радиация. Нищо тревожно дотук. Най-високите стойности, които видях досега по време на пътуването ми до Украйна, бяха по време на презатлантическия полет от Чикаго - пикове от по 3,5 микросиверта на час, докато летяхме на 12 000 м над Гренландия, където космическите лъчи проникват през самолета и пътниците. Изучаващите Чернобил учени все още спорят за дългосрочното въздействие на радиацията върху флората и фауната. До момента то е изненадващо незабележимо. По-голяма заплаха за животните са бракониерите, които се промъкват с пушки в зоната.
Двайсет и осем години след избухването на ядрения реактор в Чернобил зоната, където почти няма хора, се обитава от диви животни. Има бизони, глигани, лосове, вълци, бобри и соколи. В призрачния град Припят орли гнездят върху изоставените панелни блокове от съветско време. Конете - рядка и застрашена порода - били пуснати тук десет години след аварията, когато решили, че радиацията вече е поносима; така те получили над 2500 кв.км, в които да скитат.
Погледнах дозиметъра: 0,19 микросиверта на час - частица от една милионна част от сиверта, който е мерна единица за излагане на радиация. Нищо тревожно дотук. Най-високите стойности, които видях досега по време на пътуването ми до Украйна, бяха по време на презатлантическия полет от Чикаго - пикове от по 3,5 микросиверта на час, докато летяхме на 12 000 м над Гренландия, където космическите лъчи проникват през самолета и пътниците. Изучаващите Чернобил учени все още спорят за дългосрочното въздействие на радиацията върху флората и фауната. До момента то е изненадващо незабележимо. По-голяма заплаха за животните са бракониерите, които се промъкват с пушки в зоната.
Вижте повече
