Хората са имали по-прави зъби – какво се е променило?

Брекети, ластици, дори операции на челюстта – милиони хора ги понасят в преследване на по-права усмивка. Но дали неправилно подредените зъби винаги са били толкова често срещани? Изследванията показват, че това може да не е така.

Въпреки че малоклузии – неправилно подредени зъби – са били открити сред нашите предци ловци събирачи, те изглежда са по-разпространени сред съвременните популации. И така, какво се е променило? Експертите казват, че отговорът не е прост, но посочват един възможен виновник: нашите диети. Тъй като сме заменяли сурови, твърди храни с по-меки, по-преработени, тежестта на дъвченето намалявала, позволявайки на челюстите ни да се свиват с течение на времето.

Сега изследователите изследват как еволюционната биология, диетата и съвременният начин на живот може да са променили лицата ни – и усмивките ни.

Древните човешки черепи са били поразително различни от нашите. Ранните ловци събирачи са имали големи, мощни челюсти, създадени за взискателната работа по дъвчене на жилави меса, влакнести зеленчуци, семена и ядки. Но преди около 12 000 години нещата започват да се променят. Тъй като хората по света заменят лова със земеделие, диетите им също се променят, включвайки повече зърнени храни и култивирани продукти в диетата си.

Тези храни са били по-меки, по-преработени и изискващи много по-малко дъвчене. „В онези дни не сме имали сладолед или бял хляб“, казва Сю Херинг, почетен професор по ортодонтия във Университета на Вашингтон. „Когато получавате храната си директно от околната среда, тя вероятно е малко [по-зърнеста] от нещата, които са сготвени и преработени.“

С по-меките диети идва и по-малкото механично натоварване на челюстта. През поколенията нашите мандибули започват да се свиват – тенденция, видима във вкаменелостите. Това свиване е, поне отчасти, адаптивно и резултат от хилядолетия еволюция, казва Майра Леърд, доцент по фундаментални и транслационни науки в Стоматологичния факултет на Университета в Пенсилвания. „Ако не ви е необходима огромна мандибула, изграждането на тази допълнителна кост е енергийно скъпо.“

Но не всички промени в размера и формата на челюстта са еволюционни. Костта е силно чувствителна към физически стрес – дори в рамките на един живот – и се натрупва около местата на прикрепване на мускулите. С други думи, по-малкото използване на мускулите води до по-малко здрави кости, казва Леърд, цитирайки изследвания на краниофациалния растеж при нечовекоподобни животни като даманите. „Ако преминете към течна диета, няма да използвате мускулите си толкова много и ще видите някои промени във формата на лицето си.“

Точно това според изследователите се е случило с хората, когато са възприели земеделието. „Постземеделските популации са имали значително намаляване на размера на дъвкателните мускули“, казва Леърд. „Това предполага, че възникването на земеделието е довело до по-малко работа за хранителната система“ – и в крайна сметка до много по-малко просторни усти.

И така, какво се случва, когато се опитате да поберете същия брой зъби в по-малко челюстно пространство? Пренатрупване и изкривяване.

„Начинът, по който зъбите ви излизат, е почти като цип“, казва Джули Лорънс, доцент по биологична антропология в Университета на Невада, Лас Вегас. „Челюстта ви се движи напред и след това им прави място да минат.“ Ако няма достатъчно място за зъбите да поникнат, те може да се слепят или да се струпат заедно. Третите молари, или мъдреците, са особено изложени на риск от неизникване при малки челюсти.Изследванията показват, че несъответствието между размера на долната челюст и зъбната редица може да е причина за все по-кривите зъби сред постиндустриалните хора.

„Тази загуба на пространство е това, което всъщност води до малоклузии, струпване на зъбите“, казва Леърд. „Честотата на малоклузиите се увеличава много, много [при съвременните хора] и това е повсеместно във всички популации.“

Но експертите предупреждават, че нещата не са толкова прости. Въпреки че честотата на малоклузиите изглежда се е увеличила сред съвременните хора, зъбна импакция (импактен зъб е зъб, който не е непоникнал поради пречка от друг зъб) и струпване са наблюдавани в ранните черепи на хоминиди. Фосилните данни са ограничени и вероятно не са напълно представителни, казва Лорънс. „По-добрите зъби са по-добре запазени“, казва тя, добавяйки, че антропологичните данни не вземат предвид объркващи фактори като липсващи зъби.

Въпреки че „изглежда има модел“ на увеличени малоклузии сред постиндустриалните хора, Лорънс добавя, че не всички промени в подреждането на зъбите могат да се дължат на диетата. Например, екстремната дълбока или обратна (кръстосана) захапка е резултат от популационната генетика и „няма общо с индустриализацията“.

Много други фактори могат да причинят криви зъби, включително условия на околната среда или аномалии в развитието. А някои популации са по-генетично предразположени към малоклузии.

В крайна сметка, разпространението на криви зъби може да се дължи донякъде и на естетически пристрастия. „Нашето съвременно общество е много по-чувствително към козметичните проблеми“, казва Херинг. „Мисля, че сега сме много по-наясно с малоклузиите, отколкото в миналото.“