Скално изкуство илюстрира как нашите човешки предци са оцелели пред лицето на неизвестна опасност. До него е основната формула, използвана от изследователите, за да стигнат до извода, че преди близо един милион години хората са се изправили пред изпитание, което ги е довело до ръба на изчезването.
© Шанхайски институт по хранене и здраве, CASХората може да са били много близо до изчезване преди близо един милион години, като световната популацията е наброявала едва около 1300 индивида в продължение на над 100 000 години, установява ново проучване, публикувано в Science. Това може да е изиграло важна роля в еволюцията на Homo sapiens и неговите най-близки познати изчезнали роднини - дебеловеждите неандерталци и мистериозните денисовци, добавят изследователите.
Предишни изследвания предполагат, че съвременните хора са възникнали преди около 300 000 години в Африка. С толкова малко вкаменелости от това време обаче, остават много неясноти относно това как човешката линия е еволюирала преди появата на съвременните хора.
За да научат повече за периода около появата на съвременните хора, учените изследват геномите на повече от 3150 души от 10 африкански популации и 40 неафрикански. Те разработват нов аналитичен инструмент за извеждане на размера на групата, съставляваща предците на съвременните хора, като разглеждат разнообразието от генетични последователности, наблюдавани в техните потомци.
Генетичните данни предполагат, че преди между 813 000 и 930 000 години предците на съвременните хора са преживели сериозно свиване на популацията с около 98,7%.
„Нашите предци са имали толкова сериозно затруднение в числеността на популацията си за наистина дълго време, че са били изправени пред висок риск от изчезване“, казва за Live Science съавторът на изследването Уангджи Ху от Медицинското училище “Икан” в Ню Йорк.
Изследователите изчисляват, че човешката популация е наброявала около 1280 индивида в продължение на около 117 000 години.
Учените отбелязват, че това намаляване на населението съвпадна с голямо охлаждане, довело до появата на ледници, спад на повърхностните температури на океана и може би дълги засушавания в Африка и Евразия. Учените все още не знаят как тази промяна на климата може да е повлияла на хората, тъй като човешките вкаменелости и артефакти от този период са относително оскъдни, може би защото популацията е била толкова малка.
Предишни изследвания предполагат, че последният общ прародител на съвременните хора, неандерталците и денисовците, е живял преди около 765 000 до 550 000 години, близо до времето на намаляване на човешката популация. Това предполага, че е възможно този спад да е свързан с еволюцията на последния общ прародител.
Ако този последен общ предшественик е живял по време или скоро след изпитанието, то това събитие може да е изиграло роля в разделянето на древните човешки групи на съвременни хора, неандерталци и денисовци, обяснява Крис Стрингър, палеоантрополог от Природонаучния музей в Лондон, който не участва в новото изследване. Например, това може да е разделило хората на малки отделни групи и с течение на времето разликите между тези групи да са станали достатъчно значителни, за да разделят тези оцелели на отделни родове - съвременни хора, неандерталци и денисовци, казва той.
В допълнение, предишно изследване предполага, че преди около 900 000 до 740 000 години две древни хромозоми са се слели, за да образуват това, което в момента е известно като хромозома 2 при съвременните хора. Новите открития предполагат, че екстремното намаляване на човешката популация може да има някаква връзка с тази голяма промяна в човешкия геном, отбелязват изследователите.
Бъдещите изследвания могат да приложат тази нова аналитична техника "към други геномни данни, като тези на неандерталците и денисовците", казва Стрингер, което може да разкрие дали и те са претърпели големи изпитания.