ХЕНРИ ФОРД – АВТОМОБИЛНИЯТ КРАЛ

Цивилизация

Създатели на модерните САЩ

Една поредица на Красимир Друмев

Хенри Форд, ок. 1919 г.

Хенри Форд, ок. 1919 г.

© Wikimedia Commons / Хартсук, фотограф

Най-висшата полза от капитала е не да прави пари, а да накара парите да правят повече за подобряване на живота.“

Хенри Форд

Този човек е влязъл в историята не само като създател на автомобилната империя на Америка и не само като „баща” на първата модерна поточна линия в света. Съдбата на Хенри Форд е и доказателство колко трудно се запазва контролът върху несметното богатство. Имало е времена, когато старият Форд е бил по-богат от Рокфелер, Мелън и Дюпон. По-късно обаче изостанал от тях – и причината била у самия него...

Хенри Форд без съмнение е бил един от най-талантливите инженери на Америка. Всъщност благодарение само на неговата природна интелигентност той създал фирма, която станала сърцевина на бурно разрастващата се нова индустрия – автомобилната. За Хенри Форд не се колебаят да казват, че бил истински гений на бизнеса, но притежавал и един огромен недостатък – искал да има пълен, всеобхватен контрол върху основната компания. Това коствало не малка част от богатството му. Хенри Форд отказал да прехвърли на наследниците си част от своите притежания и така да избегне предстоящия за въвеждане прогресивен данък върху наследствеността и растящите такси върху недвижимите имоти.

Резултатът бил плачевен – наследниците му трябвало да платят огромни пари. Затова пък Форд – принуден от обстоятелствата, не по собствено желание – се превърнал в един от най-големите дарители и филантропи на Америка...

Било 1896 година, когато в малката работилница зад къщата си в Детройт Хенри Форд построил своя първи автомобил. Не останал доволен от него, затова веднага го продал и започнал да се труди върху усъвършенстван вариант. Работата като че ли потръгнала и той основал две малки автомобилни фирми. Съдружниците му обаче го напуснали, защото се разочаровали от него – бизнесът не им носел никакви пари. Форд се огледал за нови инвеститори, намерил неколцина души и през 1903 година основали фирмата с гордото име „Форд мотър къмпани”. Сред съдружниците му били и Джон и Хорас Додж, също легендарна фамилия по-късно в американската автомобилна индустрия. Общо всички внесли малко над 56 000 долара в налични пари и материали и срещу тях получили около 75% от акциите. Хенри взел останалите 25% - срещу автомобилните си проекти и патенти. Амбицията на Форд била да произвежда масов и евтин автомобил, но идеята му срещнала съпротивата на някои от съдружниците. Нещата стигнали до разрив и Форд откупил техните 33%. Така за пръв път станал главният акционер в компанията, която носела неговото име.

С това обаче разправиите между съдружниците не свършили. Четиринайсет години по-късно братята Додж оглавили кампания срещу Форд, защото не били доволни от начина на разпределение на извънредната печалба. Пред Форд възникнала възможност да постигне пълен контрол върху фирмата и той не се поколебал. Заедно със семейството си взел назаем пари и платил на съдружниците и техните наследници 104 милиона долара. Така в продължение на 16 години Хенри Форд не само създал „Форд мотър къмпани” като голяма корпорация, но се превърнал и в неин едноличен собственик.

"Форд модел Т”, Солт Лейк Сити, Юта. Снимка за реклама, направена от Хари Шиплър от Shipler Commercial Photographers през 1910 г.

"Форд модел Т”, Солт Лейк Сити, Юта. Снимка за реклама, направена от Хари Шиплър от Shipler Commercial Photographers през 1910 г.

© Wikimedia Commons

Това били бляскави времена! Само за 19 години – между 1908-а и 1927-а, Хенри Форд продал 16 милиона автомобили „Форд модел Т”. Тази кола била истинска легенда, известна в целия свят като чудо на техниката и дизайна. Самото ѝ производство също било легендарно – автомобилите слизали от поточна линия, която рязко повишила производителността на труда. Банковата сметка на Форд непрекъснато растяла.

За разлика обаче от другите богати семейства по онова време, Хенри Форд имал само едно дете – това бил синът му Едсел Форд. Той едва лазел под масата, когато Хенри вече го третирал като по-младия партньор в бизнеса. Едсел завършил гимназия, но не отишъл в университета – баща му бързал да го въведе във фирмата. Четири години по-късно, на 25-годишна възраст, Едсел бил обявен за неин президент. Хенри му дал част от своите акции, но не желаел да се раздели с нещо повече и така да избегне високите данъци. За Хенри Форд по-важно било да запази пълен контрол върху компанията.

Тази истинска мания ще го преследва цял живот. Хенри бил 72-годишен и продължавал да владее над половината от акциите на компанията. Синът притежавал по-голямата част от останалите. Едсел бил съвсем наясно, че такава стратегия е обречена и че сигурно ще дойде време, когато семейство Форд ще трябва да се раздели с огромна част от богатството си само за да изплати данъците за недвижимите имоти. Такава била данъчната реформа от 1935 година.

Какво да се направи? Едсел вече нямал сили да убеждава баща си, че могат да загубят дори контрола върху фирмата. Тези думи все пак стреснали стария Хенри и двамата измислили една финансова „магия”. Акциите били разделени на два вида. Пет процента от тях били първа класа и били наречени „акции с право на гласуване”. Притежателят им можел да определя политиката на „Форд мотър къмпани”. Останалите 95 процента нямали това право на глас. Дори ако тези акции бъдат загубени под формата на данъци или за благотворителни цели, Хенри Форд и синът му запазвали властта си над компанията.

Едсел Брайънт Форд, 1921 г.

Едсел Брайънт Форд, 1921 г.

© Wikimedia Commons / Студио Франк Мур (Frank Moore Studio)

През 1936 година, именно пред заплахата от все повече и повече данъци, Хенри и Едсел решили да ги избегнат, като дадат пари за благотворителни цели, и създали Фондацията „Форд”. Тя била най-голямата частна фондация на света, разполагала с капитал от cтотици милиони долари.

Въпреки бляскавата кариера на Хенри, висшето общество на Америка, тъй наречените „стари пари”, не го приемали в средата си. Нещата се променили при Едсел, който се оженил за Елеанор Клей, момиче от известно детройтско семейство. По-късно построили голяма къща в Сийл Харбър, щата Мейн, и там през лятото идвали да им гостуват деца от други богати семейства. Сред тях били и наследниците на Джон Рокфелер младши. Едсел знаел колко е важно тримата им синове да получат образование в най-престижните американски университети, изпратил ги да учат, но само един успял да завърши. Едсел починал млад, едва 49-годишен, от рак на стомаха през 1943 година.

Това било тежък удар за стария Форд. Само няколко дни по-късно той обявил, че напуска поста президент на компанията. Кой щял да го наследи? Докато внуците му били малки, Хенри често им разказвал как ще ръководят един ден „Форд къмпани”, но сега това и през ум не му минавало.

Елеанор Форд решила да действа. Тя заплашила Хенри, че ако не направи сина ѝ президент, ще продаде частта от своите „гласуващи акции”, получени в наследство от мъжа ѝ, и така в компанията на директорските места ще седнат съвършено непознати хора. За стария Форд това означавало истинска трагедия.

Уморен и болен, с автомобилен „Модел Т” , който вече губел пазари, защото в никакъв случай не искал да го модернизира, старият Форд починал през 1947 година. Все пак контролът върху компанията останал в семейство Форд – нали държали всички „гласуващи акции”.

През следващите години компанията просперирала. Финансовата ситуация била обаче странна. На пазара можели да се появят само „негласуващи акции”, но нюйоркската борса отказвала да ги приеме и да търгува с тях именно защото не предлагали никакви управленски възможности. Започнали продължителни преговори. Най-сетне семейство Форд се съгласило да отстъпи своите права, да превърне „божествените си акции” в обикновени, а в замяна да придобие значително количество от дотогавашните „негласуващи акции”. През 1956 година на нюйоркската борса за пръв път в историята се появили акции на „Форд мотър къмпани”. Продали ги за 642 милиона. През следващите години извадили на пазара и останалите акции, дотогава притежавани от Фондацията „Форд”. Днес те се оценяват на милиарди долари.

Централата на "Форд мотър къмпани",  Диърборн, Мичиган.

Централата на "Форд мотър къмпани", Диърборн, Мичиган.

© Wikimedia Commons / Дейв Паркър

Семейство Форд не можа да стане династия, защото е малобройно. Днес компанията се управлява от хора, които не са от рода Форд. Но очаква се един ден някой от правнуците все пак да седне в президентското кресло. Защото семейство Форд продължава да има много акции.

Фордови са получили милиони долари като дивиденти от тези акции. Днес четиримата внуци и тринайсетте правнуци на Хенри Форд притежават милиарди долари.