184 години от рождението на Хаджи Димитър

България

Безсмъртните стихове на Христо Ботев са за един от най-значимите български войводи. Димитър Николов Асенов, както е рожденото му име, умира едва 28-годишен. Той загива след тежко сражение на четата му с османска войска.

Димитър Николов Асенов, останал в историята като Хаджи Димитър (1840 - 1868), български революционер, войвода и национален герой.

Димитър Николов Асенов, останал в историята като Хаджи Димитър (1840 - 1868), български революционер, войвода и национален герой.

© Wikimedia Commons

“И да паднем, мили братя, нашите кости няма да бъдат напразно – другите поколения ще стъпят връз тях!“

Хаджи Димитър, 1868 г.


Защо всъщност е хаджия? Роден е в Сливен на 10 май 1840 г. в семейство на търговеца Никола Асенов. Когато е на две години, със семейството му отиват на поклонение в Йерусалим, и оттогава Димитър е хаджия.

През 1862 г. Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета. През пролетта на 1864 г. става знаменосец в четата на Стоян войвода от Сливен. Четата е едва от 12 души. Тя си поставя за цел да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада, четниците се отделят от войводата и командването се поема от Хаджи Димитър, който ги повежда към Сливенския Балкан.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тя преминава Дунав на 5 юли 1868 г.с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите и на 7 юли води втория си бой. Нанася значителни загуби на противника. Четата дава един убит и двама ранени.

На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Хаджи Димитър повежда останалите 58 души към Балкана. На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа (дн. Хаджи Димитър) в Шипченска планина става последното сражение на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър.

След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Крън, Казанлъшко. За края на Хаджи Димитър във вестник „Курие д‘Ориан“ от 18 юли 1868 г. е писано:

„И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа (...) Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук (...)

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, над с. Свежен.

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, над с. Свежен.

© Снимка: Wikipedia

Според някои изследователи Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници. Отнесен е на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август). Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в с. Аджар.

Връх Хаджи Димитър на Антарктическия полуостров носи името на героя.

184 години от рождението на Стефан Караджа

Вижте повече

184 години от рождението на Стефан Караджа

На 11 май 1840 г. в село Ичме (днес Стефан Караджово), Ямболско, е роден българският революционер, войвода и национален герой Стефан Караджа (Стефан Тодоров Димов).

Баба Тонка – живот, посветен на свободата на България

Вижте повече

Баба Тонка – живот, посветен на свободата на България

На 27 март 1893 г. умира българската революционерка Тонка Обретенова (Баба Тонка), майка на четирима синове и две дъщери, участвали в националноосвободителната борба.

Панайот Хитов: “Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати”

Вижте повече

Панайот Хитов: “Моите братя бяха сиромаси, но сърцата им бяха много богати”

На 22 февруари 1918 г. в Русе умира войводата Панайот Хитов на 87-годишна възраст. Негов знаменосец е бил Васил Левски.

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за България

Вижте повече

2 юни - Ден на Ботев и на загиналите герои за България

Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет революционер Христо Ботев и всички други герои, дали живота си за свободата на България.

186 години от рождението на Васил Левски

Вижте повече

186 години от рождението на Васил Левски

Днес се навършват 186 години от рождението на Апостола на свободата.

Свободата не идва даром

Вижте повече

Свободата не идва даром

Трети март - Ден на Освобождението на България от османско иго – 1878 г.

ХАДЖИ ДИМИТЪР

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,

    потънал в кърви, лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка.

    На една страна захвърлил пушка,
    на друга сабля на две строшена;
    очи темнеят, глава се люшка,
    уста проклинат цяла вселена!

    Лежи юнакът, а на небето
    слънцето спряно сърдито пече;
    жътварка пее нейде в полето,
    и кръвта още по-силно тече!

    Жътва е сега... Пейте, робини,
    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
    в таз робска земя! Ще да загине
    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

    Тоз, който падне в бой за свобода,
    той не умира: него жалеят
    земя и небо, звяр и природа
    и певци песни за него пеят...

    Денем му сянка пази орлица
    и вълк му кротко раната ближи;
    над него сокол, юнашка птица,
    и тя се за брат, за юнак грижи!

    Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!

    И самодиви в бяла премена,
    чудни, прекрасни, песен поемнат, -
    тихо нагазят трева зелена
    и при юнакът дойдат, та седнат.

    Една му с билки раната върже,
    друга го пръсне с вода студена,
    третя го в уста целуне бърже, -
    и той я гледа, - мила, зесмена!

    „Кажи ми, сестро, де - Караджата?
    Де е и мойта вярна дружина?
    Кажи ми, пък ми вземи душата, -
    аз искам, сестро, тук да загина!“

    И плеснат с ръце, па се прегърнат,
    и с песни хвръкнат те в небесата, -
    летят и пеят, дорде осъмнат,
    и търсят духът на Караджата...

    Но съмна вече! И на Балкана
    юнакът лежи, кръвта му тече, -
    вълкът му ближе лютата рана,
    и слънцето пак пече ли - пече!

    Христо Ботев