Хаджи Димитър

България

Безсмъртните стихове на Христо Ботев са за един от най-значимите български воеводи. Димитър Николов Асенов, както е рожденото му име, умира едва 28-годишен. Той загива след тежко сражение на четата му с османска войска.

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, над с. Свежен.

Предполагаемият гроб на Хаджи Димитър, под връх Кадрафил, над с. Свежен.

© Снимка: Wikipedia

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

потънал в кърви лежи и пъшка

юнак с дълбока на гърди рана,

юнак във младост и в сила мъжка.

Защо всъщност е хаджия? Роден е в Сливен в семейство на търговеца Никола Асенов.Когато е на две години, със семейството му отиват на поклонение в Йерусалим, и оттогава Димитър е хаджия.

През 1862 година Хаджи Димитър излиза в Балкана с чета През пролетта на 1864 г. става знаменосец в четата на Стоян войвода от Сливен Четата е едва от 12 души. Тя си поставя за цел да убие търновския гръцки владика. Преди да влязат в Търново четата се разпада, четниците се отделят от войводата и командването се поема от Хаджи Димитър. Той ги повежда към Сливенския Балкан.

През пролетта на 1868 г. в Румъния се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тя преминава Дунав на 5 юли 1868 г.с една гемия. Първото сражение води с турска потеря от около 1000 души. Откъсва се от преследвачите ина 7 юли води втория си бой. Нанасязначителни загуби на противника. Четатадава един убит и двама ранени.

На 9 юли в Канлъдере, местност в землището на Вишовград, на няколко километра на юг-югоизток от Дългидол, става кръвопролитно сражение, в което четата е разбита. Ранен и пленен е Стефан Караджа. Хаджи Димитър повежда останалите 58 души към Балкана. На 18 юли 1868 г. при връх Бузлуджа (дн.Хаджи Димитър)в Шипченска планинастава последното сражение на четата. Някои историци считат, че в тази битка е убит и Хаджи Димитър.

След Освобождението, предполагаемите негови кости и тези на убитите четници, са пренесени от Бузлуджа и временно положени в ковчези в църквата „Св. Архангел Михаил“ в гр. Крън, Казанлъшко. За края на Хаджи Димитър във вестник „Курие д‘Ориан“ от 18 юли 1868 г. е писано: „И от двете страни боят се води с жестоко упорство. Борбата продължи малко повече от пет часа (...) Хаджи Димитър, тежко ранен, малко остана да падне в ръцете на турските войници. Но въоръжен с револвера си, той се бори до последната минута с една енергия, достойна за друго по-добро време. Най-после и той падна. Саблята му, револверът, един телескоп и много писма се изпратиха на Митхад паша в Русчук (...)

Според някои изследователиХаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници. Отнесен е на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли 1868 г. (стар стил; нов стил – 10 август). Погребан е на същото място. Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар.

По пътеките на Апостола

Вижте повече

По пътеките на Апостола

Обиколките на Левски из България подхранват десетки легенди, съпътстващи името му.