Във Виетнам питат: Какво ще обядвате – плъх или прилеп?

Решението ми отне две секунди – плъх! Знаех, че това не са вредителите, които припкат в каналите, а и някакси плъхът изглеждаше по-вкусен. Не мога да коментирам прилепа, но след като нашият празничен гризач беше нарязан, изпържен и поставен в кошничка с моцарела, всъщност беше доста вкусен.

Много хора в тропическа Азия биха се съгласили. Плъховете са популярен източник на протеини в тази част на света, особено сред виетнамските земеделски общности, както на север, така и на юг – въпреки че и в някои градски райони, включително в Хо Ши Мин, може да се открие плъх в менюто на ресторантите.

По делтата на река Меконг месото от гризачи достига по-високи цени от пилешкото и годишно се отглеждат 3600 тона на стойност около 2 милиона долара.

Всъщност съществуват десетки видове плъхове, но виетнамците най-често ядат два вида: плъх от оризовото поле, който тежи до половин килограм, и бандикота, който може да достигне два килограма.

Уловът на плъхове е жизненоважен източник на странични доходи за виетнамските фермери, които ги ловят живи в телени или бамбукови клетки и ги занасят в малки центрове, откъдето месото се продава на местните пазари.

„Чужденците, които се осмелят да опитат месо от гризач, често твърдят, че има вкус на пилешко, но е по-тъмно на цвят, или сравняват вкуса му с този на заек“ – казва Грант Сингълтън. Той е учен, който се занимава с екологичното управление на гризачи в Международния институт за изследване на ориза във Филипините.

Въпреки че повечето диви плъхове във Виетнам са здрави и с малко паразити, съществуват някои потенциални опасности за здравето при работа с тях.

Тези бозайници са носители на повече от 60 болести, които могат да засегнат хората. В повечето случаи топлинната обработка е най-добрият начин да се избегне заразяване с болести, твърди Сингълтън. И, разбира се, винаги можете да изберете да хапнете прилеп.