Все още ли ще можем да видим светулки това лято?

Рафаел де Кок е на 9 години в деня, когато улавя първата си светулка, светещото насекомо, за което е чел с голям интерес в книгите за природата на дядо си. Докато изследва белгийската провинция, той вдига камък и открива съкровище: ларви на обикновена светулка (Lampyris noctiluca), широко разпространена в Европа, Африка и Азия.

Докато тича обратно към къщата на баба си и дядо си със създанието, той се спъва и го загубва в тревата. Насекомото го няма. Но дни по-късно, докато се разхождат през една влажна лятна нощ, де Кок и баба му се връщат на мястото, където той загубва светулката, и са посрещнати от спираща дъха гледка: стотици малки светлинки, пресъздаващи звездно небе на земята.

Сега обаче, когато де Кок се връща на това място от детството си в провинцията, нещо липсва. „Вече няма [светулки]“, казва той. „Построиха къщи и индустрии и затова ги няма.“

Де Кок, сега учен, изследващ светулки, чиято докторска дисертация е върху ларви като тази, която открива като дете, знае, че много хора имат носталгични детски спомени за хващане на светулки. Анекдотично, много от тези хора също съобщават, че виждат по-малко светулки на някои места - всяко лято. Експертите казват, че тези съобщения имат научен принос, тъй като видовете светулки по света намаляват.

Има повече от 2600 вида светулки на всички континенти, с изключение на Антарктида, но учените са определили природозащитния статут само на 150 вида (или по-малко от 7%). От тези 150 вида светулки 20% вече са застрашени от изчезване, което е обезпокоителен брой, казва изследователят на светулки Уан Фарида Акмал Джусо, съпредседател на Firefly Specialist Group на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN).

И все пак, докато няколко вида са добре проучени - и учените знаят, че някои от тях намаляват в световен мащаб - изследователите все още нямат най-основната информация за повечето светулки, като същевременно продължават да се откриват и нови. С какво се хранят повечето видове, къде и как живеят и в някои случаи дали са изчезнали, остава загадка.

Тази празнина в знанията е огромен проблем за опазването. „За да можем да защитим светулките, трябва да изградим „профил“ на видовете, за да информираме по-добре политиците“, казва Джусо. "Липсват ни хора, които действително изучават поведението им, изучават екологията им: Какво ядат? Къде могат да бъдат намерени?"

За да запълнят тази празнина, учените от специализираната група Firefly започват да изучават точно това. Тяхната работа официално започва през 2018 г. и те наблюдават светулките в световен мащаб, казва Джусо. „В момента бавно изграждаме списък с видове и в същото време оценяваме техния природозащитен статут.“

Учените са идентифицирали ключови фактори, които допринасят за намаляването на светулките, тенденция, която вероятно е започнала преди няколко десетилетия. Изследователите обаче признават, че е трудно да се каже кога действително е започнал спадът поради липсата на исторически данни, въпреки че Югоизточна Азия и Европа имат по-големи набори от данни, отколкото Северна Америка поради десетилетие или повече наблюдение, казва Кандис Фалън, ръководител на програмата за светулки в Xerces Society for Invertebrate Conservation.

Все пак учените са наясно, че тези насекоми изпитват различни нива на заплахи, в зависимост от местоположението, според Джусо. Често срещаните проблеми включват светлинно замърсяване, загуба на местообитания, прекомерна употреба на пестициди и неустойчив туризъм.

„Нощното ни небе става все по-ярко всяка година“, казва Фалън. Тя нарича светлинното замърсяване „нарастваща заплаха“, обяснявайки, че повечето светулки „се нуждаят от тъмни нощи, за да комуникират“. Изкуствената светлина може да повлияе и на ухажването, а пестицидите могат да навредят на светулките на всички етапи от живота им и да намалят източниците им на храна.

Изменението на климата също играе ключова роля, тъй като продължителните засушавания правят някои райони обитаеми за светулки, докато покачването на морското равнище и по-силните бури могат да засегнат видовете, обитаващи крайбрежните райони, като наводняват и потопяват местообитанията им.

Всъщност намаляването на местообитанията е ключова стратегия за определяне кои видове светулки са застрашени, казва Фалън. Ако дива зона, където изследователите знаят, че популацията на светулки е живяла, сега е урбанизирана, те могат да предположат, че местната популация намалява или е изчезнала.

Въпреки че заплахите срещу светулките нарастват, много експерти се надяват, че ще продължим да ги виждаме да осветяват нощното небе.

„В тъмнината винаги има лъч надежда“, казва де Кок. „Но мисля, че трябва да сме доста бързи.“

В Европа много видове светулки се появяват в началото на юни или началото на юли, но това зависи изцяло от региона и вида, както и от глобалното затопляне.

За да гарантират, че ще продължим да ги виждаме, учени от цялсвят продължават да планират усилия, насочени към подпомагане на опазването. Firefly Atlas, например, стартиран през 2022 г., изучава видове в САЩ и Канада. IUCN работи върху глобални оценки в САЩ, Европа и Югоизточна Азия.

Но всеки може да играе роля в спасяването на светулките, като им осигури удобно местообитание. Можете да пресъздадете нужните им условия в задния си двор, като оставите дървесните остатъци, например, или просто намалите светлинното замърсяване.

„В сравнение с преди 30 години ние сме на прав път“, казва Джусо. „Много съм обнадежден за бъдещето.“