Вълшебството на Мароко

Цивилизация

Мароко е страна на хиляди контрасти. Тя привлича с богатата си история и се намира на един хвърлей място от Европа.
Джамията Хасан II в Казабланка. 
Снимка: БГНЕС
Джамията Хасан II в Казабланка. Снимка: БГНЕС

Мароко днес впечатлява с разнообразния си релеф, с чудесната си кухня и прекрасната си природа, с културното и историческо наследство. Освен това климатът е мечта за европейците - дълго и горещо лято, мека и влажна зима.

Страната е модерна, бързо развиваща се и спокойно туризмът може да бъде сравнен с черешката на тортата на националната икономика. Една разходка отвъд Гибралтар и по мароканското атлантическо крайбрежие на юг, гарнирана връщане назад в историята на страната, дава на пътуващите днес да се разходят в модерното бъдеще на фона на богатата история. Мароко е изключителна спокойна страна - на фона на ставащото в Северна Африка и Близкия изток, и има тесни икономически връзки с ЕС.

Но да тръгнем от една от перлите на Атлантика - гр. Агадир.  Този град може да се похвали с температури, подобни на тези на Канарските острови, варират между 26-28º през август и септември и 21º през януари. През лятото в областите, близки до Западна Сахара през лятото биват навестявани от т. нар. вятър шарги, който носи горещия дъх на пустинята, но океанът е наблизо. А и красотата и забележителностите на Агадир те карат да се отдадеш на тях. Един прекрасен град, почти напълно разрушен през 1960 г.

През 1961 г. крал Мохамед V започва изграждането на града наново. Идеята е да има модерен град, в който всяка сграда да бъде с уникална архитектура. Просто, нали? И днес е факт. Днес Агадир е градът, в който човек мечтае "да се загуби" - защото се чувстваш у дома си, спокойно и удобно.

На север по крайбрежието ви очаква Ессауира, чийто център с улици, обградени от бели къще е включен в списъка на ЮНЕСКО. Колкото по на север пътувате по мароканското атлантическо крайбрежие, толкова толкова повече красоти и незабравими преживявания ви очакват.

Поредната изненада - Казабланка. Това е икономическата столица на Кралството, най-големият ( около 5,2 млн. души) и космополитен град в страната. Тук, освен всичко, се издига втората по големина джамия в света - Хасан II. Може да посетите старата Медина и площад Мохамед V, търговската улица, минаваща покрай жилищните блокове на града.

Който не е ходил в "Мароканския Версай", както наричат Мекнес, е загубил. Мекнес е един от четирите имперски града, който е бил столица на Мароко по време на управлението на Мулай Исмаил. 

Град, свързан отново с Мулай Индирс, е Фес, най- старият имперски град и трети по големина след Казабланка и Рабат. Той е основан през 790 г. по времето на Мулай Идрис II, който в последствие става и религиозен център на Мароко.

От Фес може да стигнете до Червения град - Маракеш. Червен, защото такава е традицията - сградите са червени. След като сте минали по път изпъстрен с грандиозни панорами – варовикови плата, реки с невероятни каскадни водопади, вулканични върхове, гори с кедрови и дъбови дървета, вече сте в Маракеш.

Там... Там се разкъсвате какво да видите: ако влезете в сука, т.е. пазара, можете без да забележите да се отдадете цял ден на изучаване на непознатите за Европа аромати, подправки, стоки. И на виещи се улички, водещи ви из живота на арабската търговия. Но извън арабския дъх, градът ви предлага и градините на Жак Мажорел. Тяхната история е на един век. През 1920 г. , докато Мароко е окупрана от французите, в Маракеш се заселва френският художник Жак Мажорел. Той купува градината, за да й вдъхне живот. Което и прави: басейн, навсякъде поклащащи се кокосови палми, дъхави бугенвили, бананови дървета - оазис на спокойствието и красотата в жегата на пустинята.

Мажорел е позабравен, но градината е жива - заради Ив-Сен Лоран. Световно известният дизайнер поема стопанисването й през 1980 г., обогатява я, не позволява да се превърне в история, а я прави красиво настояще. /БГНЕС