Фосили на термити доказват, че чифтосването не се е променило от милиони години

Хванати в капан преди 38 милиона години, два термита разкриват как фосилизираният кехлибар може да разкрие прозрения за древното поведение при чифтосване.

Учените се озадачават, когато виждат двойка от изчезналия вид Electrotermes affinis, запазени едно до друго, вместо едно зад друго, както се случва при съвременните термити. Наречено „тандемно бягане“, това се случва, когато едно животно следва друго, плътно зад него, подобно на вагони, като второто насекомо се държи за корема на първото, за да предотврати разделянето им.

Чрез симулиране на това как насекомите са заседнали в кехлибар, ентомолозите откриват, че дуото наистина се чифтосва по същия начин като съвременните термити, но дървесната смола, в която са попаднали, е причината за странната им конфигурация едно до друго.

Това означава, че съвременните термити имат поведение при чифтосване, подобно на техните предци преди милиони години, според ново проучването, публикувано в Proceedings of the National Academy of Science.

Като прозорец към праисторическото ухажване, „самото съществуване на този кехлибарен фосил беше шокиращо“, казва ръководителят на изследването Нобуаки Мизумото, асистент по ентомология в Обърнския университет в Алабама.

“Само фактът, че това изследване съществува, ме прави щастлив“, казва Томас Шувенк, доцент по градска ентомология във Флоридския университет.

Шувенк, който не участва в изследването, нарече работата „забележително кръстосване между палеонтологията и поведенческата екология“.

Парчето вкаменен кехлибар започва като дървесна смола – продукт, изтичащ от наранени или болни дървета. Насекомите, пъплещи по дървото могат да залепнат за смолата и когато потече повече от нея по ствола, те обикновено загиват, но остават замразени във времето.

Необходими са около 40 000 години за пълното втвърдяване на смолата, така че да се превърне в кехлибар - органичен скъпоценен камък, ценен по целия свят заради топлия си цвят и красота.

Когато съавторът на изследването Алеш Бучек, ръководител на Лабораторията по симбиоза на насекоми към Чешката академия на науките, открива кехлибарената вкаменелост от Калининград, Русия, на уеб сайт за колекционери, той се свърза с Мизомото, чиито научни търсения са свързани с изучаването на поведението на животните чрез вкаменелости. Двамата бързо купуват рядката находка.

Първо, екипът от четирима експерти извършва микро-CT (компютърна томография) сканиране, за да определи вида и пола на двата термита, което показа женска, която се държи за корема на мъжки.

След това, за да пресъздадат праисторическата сцена в лабораторията, учените карат чифтосващи се двойки термити от съвременния вид Coptotermes formosanus, произхождащ от Тайван и Южен Китай, да вървят по лепкава повърхност, която симулира дървесна смола.

Много от лабораторните термити успяват да се измъкнат от лепкавия капан. При двойките, които залепват, животното, което е отпред, естествено забавя скоростта, опитвайки се да избяга от слузта. Партньорът му обаче не се опитва да избяга при този знак за беда - вероятно защото чифтосващите се термити се опитват да останат заедно, за да могат да гнездят и да започнат да отглеждат малки, казва Шувенк.

Вместо това партньорът обикновено се върти около първия, като в крайна сметка заема същата позиция рамо до рамо като фосилизираната двойка.

Тези открития предполагат, че изчезналите термити са се държали по същия начин преди 38 милиона години, според проучването.

„Впечатлен съм от самата находка и от анализа, който направиха, за да стигнат до своя убедителен аргумент, че да, това е моментна снимка на поведение, което се е случило преди много време.“

„Вкаменелостите са често срещани. Запазеното поведение в продължение на милиони години е като еднорог“, добавя той.

За Мизомото проучването също така дава възможност за повече комуникация между изследователи в различни научни области.

„Има голямо разминаване между изследователите, изучаващи вкаменелости, и изследователите, изучаващи съвременни животни или насекоми“, казва той, добавяйки, че се надява, че повече съчетаване между двете може да разкрие още мистерии от поведението на животните.