Залезът на Земята, заснет през прозореца на космическия кораб „Орион" (Orion) по време на прелитането на екипажа на „Артемида II" (Artemis II) край Луната. Тъмната част на Земята е в нощната си фаза, докато от дневната ѝ страна се виждат вихрещи се облаци над Австралия и Океания. На преден план се откроява лунният кратер Ом (Ohm) с терасовидни ръбове и плоско дъно, и издигащи се в центъра възвишения.
© NASAсторическият прелет на „Артемида II" край Луната в понеделник беляза нови етапи и рекорди в пилотираните космически полети, но същевременно силно напомни за миналото. След като навлезе по‑далеч от Земята, отколкото който и да е човек преди – надминавайки рекорда, поставен през 1970 г. по време на мисията „Аполо 13" с около 6600 км – и видя части от Луната, които никога досега не са били наблюдавани от човешко око, екипажът пресъздаде една от най‑емблематичните снимки в историята на космонавтиката, с неочакван обрат.
Този път не става дума за „Изгрев на Земята“, а за „Залез на Земята“, изображение, което улавя в един кадър лунната повърхност и Земята, осветена като полумесец, докато бавно залязва зад нея.
През 1968 г., година на глобални политически сътресения, екипажът на „Аполо 8" извършва подобен облитане на Луната в рамките на тестова мисия за бъдещи кацания. В неочакван момент астронавтът Уилям „Бил“ Андерс заснема Земята и Луната заедно. Фотографията, останала в историята като „Изгрев на Земята“, се превръща в символ, вдъхновявайки световното екологично движение в годините, предхождащи първия Ден на Земята през 1970 г.
Командирът на „Артемида II" (Artemis II) Рийд Уайзман наднича през един от основните прозорци на кабината на космическия кораб „Орион" (Orion), поглеждайки назад към Земята, докато екипажът пътува към Луната.
© NASA
На третия ден от мисията екипажът видя осветен сърп на Земята, очертан на фона на чернотата на Космоса, през прозореца на космическия кораб „Орион" (Orion).
© NASAЕкипажът на „Артемида II" пресъздава този момент от много по‑отдалечена перспектива. Както обяснява сътрудникът на National Geographic Свапна Кришна, това се дължи на факта, че „Артемида II" се е движила на около 6400 км над лунната повърхност, докато „Аполо" 8 е летяла на височина от едва около 100 км.
Малко след „залеза на Земята“ астронавтите стават свидетели на нещо още по-необичайно: слънчево затъмнение, наблюдавано от обратната (далечната) страна на Луната, която никога не се вижда от Земята. Тъй като „Артемида II" е изстреляна в нощта на пълнолуние, голяма част от далечната страна на Луната все още е била потънала в мрак, когато корабът я достига на шестия ден от мисията. На впечатляващото изображение Луната напълно закрива Слънцето, разкривайки ефирната слънчева корона, външната атмосфера на нашата звезда. НАСА дори е осигурила на екипажа специални очила за наблюдение на затъмнението.
(Вижте снимките на National Geographic от историческото изстрелване на Artemis II)
Според НАСА слънчево затъмнение, наблюдавано толкова близо до Луната, никога досега не е било виждано от човешко око. „Това продължава да е нереално“, казва пилотът Виктор Глоувър, докато слънчевата корона оформя сияен ореол около лунния диск. „Буквално се озовахме в научната фантастика.“
Глоувър поетично описва цвета на Луната по време на затъмнението като „сивото, което се смесва и се носи в черната пустота“, отбелязвайки с възхищение, че въпреки пълното закриване на Слънцето екипажът все още различава детайли от лунната повърхност, осветени от отразената светлина на Земята. „Най‑странното е, че виждаш толкова много от повърхността“, добавя той. „Хората вероятно не са еволюирали, за да наблюдават това, което виждаме ние. Много е трудно да се опише. Просто е невероятно.“
От гледната точка на екипажа Луната изглежда достатъчно голяма, за да закрие напълно Слънцето, създавайки почти 54 минути пълна фаза на слънчево затъмнение. Слънчевата корона образува сияен ореол около тъмния лунен диск, разкривайки детайли от външната атмосфера на Слънцето, които обикновено остават скрити от неговата яркост. На изображението се вижда и слабият блясък на близката страна на Луната, осветена от светлина, отразена от Земята.
© NASAНовото изображение напомня и за момент от мисията „Аполо 12", когато екипажът наблюдава Земята, блокираща слънчевата светлина.
Шестият ден от лунния прелет е бил изпълнен с почит към миналото. След събуждането си астронавтите чуват записано послание от Джим Ловел, пилотът на „Аполо 8" и командирът на „Аполо 13", подготвено преди смъртта му през август 2025 г. „Добре дошли в моя стар квартал!“, казва Ловел. „Когато Франк Борман, Бил Андерс и аз обиколихме Луната с „Аполо 8", човечеството за първи път видя отблизо Луната и родната си планета по начин, който вдъхнови хората по целия свят. Гордея се, че ви предавам този факел.“
В още един дълбоко емоционален момент, малко след достигането на най‑отдалечената точка в човешки космически полет, канадският астронавт Джереми Хансен обявява желанието на екипажа кратер близо до границата между близката и далечната страна на Луната да бъде наречен на името на покойната съпруга на командира Рийд Уайзман, Карол Уайзман, починала от рак през 2020 г. „Това е ярко петно на Луната“, казва Хансен. „Искаме да го наречем Карол.“ След думите му екипажът се прегръща.
Преди да се отправят към сън в петия ден от полета, екипажът на „Артемида II" (Artemis II) направи още една снимка на Луната.
© NASA
Екипажът на „Артемида II" (Artemis II) стана първите хора, които видяха басейна Ориентале на Луната, кратер с ширина около 970 км, видим в долната половина на това изображение.
© NASA
„Ще се върнем отново“, каза специалистът по мисията на Artemis II Кристина Кох, докато екипажът пое по пътя обратно към дома. „Ще изградим научни бази. Ще управляваме роувъри. Ще правим радиоастрономия. Ще основем компании. Ще укрепим индустрията. Ще вдъхновяваме, но в крайна сметка винаги ще избираме Земята. Винаги ще избираме да бъдем заедно.“
© NASA