Artemis II излетя на борда на ракетата Space Launch System (SLS) на НАСА, най‑мощната ракета, която агенцията някога е строила.
Човечеството е с една малка крачка по-близо до завръщането си на Луната. В 18:35 ч. EDT (01:35 ч. на 2 април българско време) мисията „Артемида II" (Artemis II) излетя от Космическия център „Кенеди“ на НАСА, издигайки се върху ракетата Space Launch System (SLS), висока над 90 метра. Четирима астронавти – командир Рийд Уайзман, пилот Виктор Глоувър, специалистът по мисията Кристина Кох и специалистът по мисията Джереми Хансен от Канадската космическа агенция – вече са на път за 10-дневна обиколка около Луната, след което ще се върнат на Земята.
„Имаме красив изгрев на Луната и летим право към него“, каза командир Уайзман по комуникационната линия на НАСА малко след като екипажът пресече линията на Карман, условната граница между земната атмосфера и космическото пространство. Дестинацията им беше ясно видима, тъй като стартът съвпадна с пълнолуние.
„Артемида II" е първата пилотирана лунна мисия от повече от 50 години. Въпреки че астронавтите няма да кацнат на Луната, те проправят пътя за бъдещи мисии, като изпитват технологии, необходими за изследване на дълбокия космос, включително ракетата SLS и капсулата „Орион“. На борда екипажът ще проведе новаторски експерименти за въздействието на дълбокия космос върху човешкото тяло, ще тества нови системи за защита от космическо време, ще изпробва нова система за затопляне на храна (заедно с персонализирани, иновативни космически менюта) и ще направи редки близки наблюдения на лунната повърхност, както и други тестове.
Artemis II е първият полет, при който ракетата SLS и капсулата за екипажа „Орион“ летят с хора на борда.
НАСА разглежда тази мисия като изпитателен полет за бъдещи кацания на Луната.
Преди всичко обаче те излетяха на борда на най-мощната ракета, която НАСА някога е строила, издигайки се в ясно небе в късния следобед.
Последната пилотирана мисия до Луната, „Аполо 17“, е от 1972 г., а последният човек, оставил следи върху лунния прах, е американският командир Юджийн Сърнан. Сега, чрез дълго отлаганата програма „Артемида“, НАСА планира да установи трайно човешко присъствие на Луната с бъдеща база на лунната повърхност и редовни пилотирани кацания, започващи през 2028 г. „Силно се надяваме, че тази мисия е началото на ера, в която всеки човек на Земята може да погледне Луната и да я възприема като дестинация“, каза Кох на пресконференция на 29 март.
Мисията отбелязва и исторически първи моменти: Виктор Глоувър ще бъде първият чернокож мъж, който достига Луната, а Кристина Кох първата жена, която го прави.
По време на своето пътуване екипажът на Artemis II ще достигне по‑далеч в космоса от всеки човек в историята, отдалечавайки се на повече от 402 335 км от Земята.
Глоувър казва, че е горд с ролята си на пионер, но очаква деня, в който космосът ще бъде достъпен за по-широк кръг хора: „Надявам се един ден това да не е част от черната история или от историята на жените, а просто от човешката история“, каза той на пресконференцията.
Уайзман, Глоувър и Кох са ветерани в космоса, като всеки е прекарал над 160 дни в ниска околоземна орбита по време на мисии до Международната космическа станция (МКС). За Хансен това е първият космически полет и той ще стане първият неамериканец, който обикаля Луната.
Екипажът на Artemis II, отляво надясно: специалистът по мисията Джереми Хансен от Канадската космическа агенция, пилотът Виктор Глоувър, командирът Рийд Уайзман и специалистката по мисията Кристина Кох.
Командирът на Artemis II Рийд Уайзман прави знак на сърце с дъщерите си, преди да се качи на космическия кораб.
След достигане на висока околоземна орбита (около 74 000 км над Земята) екипажът ще започне да тества системите за маневриране и поддържане на живота на борда на „Орион“, докато все още е на безопасно разстояние от Земята. Ако всичко протича по план, утре ще задействат основните двигатели, за да поемат към обратната страна на Луната. По време на мисията се очаква астронавтите да стигнат най-отдалечената точка, до която са пътували хора, прелитайки на около 6 000 до 9 000 км над лунната повърхност. В последния ден от мисията капсулата „Орион“ ще навлезе в земната атмосфера със скорост около 40 000 км/ч и ще се приводни в Тихия океан близо до Сан Диего, Калифорния, с приблизително 27 км/ч.
Екипажът ще прекара около едно денонощие във висока околоземна орбита на приблизително 74 000 км над Земята, където ще извършва тестове, преди да продължи по курса си за маневрата около Луната.