Вижте душата на Лаос на този бавен речен круиз по Меконг

Тази статия е създадена от National Geographic Traveller (Великобритания).

Оказва се, че запарените в гореща вода екскременти на черничевия червей имат вкус на опушен зелен чай. Научавам това, седнала на сянката на огнено жълто цъфтящо дърво шрисук (Srisuk), чието име в превод означава щастие, отпивайки от чашата с тази необичайна напитка. „Открих това, когато видях човек от екипа ми да ги събира“, казва Веомани (Вео) Дуангдала. Първоначално колежката ѝ се притеснявала да признае за какво са, но после разкрила, че от тях се прави лечебен чай, за който се твърди, че помага при диабет. „Това е стара рецепта от южната част на Лаос, където се отглеждат черници“, добавя тя.

Чаят във всичките му разновидности е изключително популярен в Лаос. Има фин бял чай, чиито малки листа се берат рано сутрин, обяснява ми Вео. И „чай от синя пеперуда“ (вид растение с научно наименование Clitoria ternatea) – запарка с цвят на полунощно синьо, приготвена от малките лилави цветове на растението Clitoria ternatea, наречено така заради впечатляващата си форма. Усмихната от тази пикантна подробност, купувам пакетче от семейната чайна на Вео, където опитваме различни чайове, докато хрупаме пържени листа от черница, препечени като бисквити. „Баща ми току-що почина на 92 години. Никога не е пил вода“, казва тя. „Той беше човек на навика. Ххранеше се, градинарстваше... и пиеше чай.“

Спретнато облечена в копринен саронг, Вео излъчва спокойна увереност, докато ме развежда из крайбрежното село Бан Ксанг Хонг. Тя е съосновател на Ock Pop Tok („Изтокът среща Запада“), текстилен бутик в Луанг Прабанг, който работи с жени занаятчии. Вео е израснала в това тихо селище с традиционни дървени къщи, разположени по стръмния южен бряг на Меконг. Като дете е помагала в тъкачния бизнес на майка си, разположен в поразителна къща от тиково и розово дърво на главната улица. Бутикът на майка ѝ служи и като музей, съхраняващ сложно изтъкани, естествено боядисани копринени племенни дрехи, булчински чеизи и погребални савани (вид траурни тъкани,покривала), събрани от множеството етнически групи в Лаос.

Черничевото дърво е в основата на тукашния занаятчийски живот. По време на практическа сесия в работилницата на чайната правя лист традиционна хартия саа, потапяйки пръстите си в плитка тава с варени влакна от черничева кора, бели и меки като мъгла. След това поръсвам повърхността с листа от папрат рибена кост, шрисук и цветове от бугенвилия, всички събрани от градината, преди да оставя творението си да изсъхне на силното лаоско слънце.

Посещението с Вео е само една от спирките, на които се радват пътниците на Bohème, речен кораб с 13 просторни каюти (suites), управляван от Mekong Kingdoms, който направи първото си пътуване тук през декември 2024 г., между Луанг Прабанг и столицата Виентян. Планинска страна без излаз на море, сгушена между Тайланд, Китай, Виетнам, Камбоджа и Мианмар, Лаос предлага пътуване нагоре по реката като обширен воден мираж, сияен път през дивата, отдалечена пустош.

Bohème е красив дървен кораб с три палуби, нещо средно между стар нилски параход, богато украсена тайландска оризова баржа и плаващ бутиков хотел. Екипажът е почти изцяло лаоски, а екскурзиите са наситени с преживявания. Макар да носи френско име – и апартаменти, посветени на френските колониални изследователи на Меконг от XIX век – шестдневните речни пътешествия на Bohème предлагат уникален поглед към местния живот.

Предишния ден потеглихме от Луанг Прабанг, където лаоско-френската архитектура на града вече съжителства с клон на магазина 7-Eleven. „Все още е много традиционен град“, казва мениджърът на круиза Нонтхави „Асри“ Вичиттиракул, докато семейства, по четирима на мотопеди, пристигат, за да се насладят на всичко – от тайландски чай с мляко до безброй видове бързо приготвящи се юфки.

Край реката, където зеленчукови градини са разпръснати по бреговете, местен старейшина се качва на борда, за да извърши церемонията бачи – благословия за нашето пътуване. След молитвите местни жени ни поднасят сладки лакомства с пандан и бял сайсин – памучни конци, които връзват около китките на гостите и екипажа „за да ви пазят“.

Само ден по-късно става ясно, че огледално спокойните води на Меконг няма да ни създадат трудности. „Въпреки че не винаги е така“, казва Киау „Джуд“ Нйи Нйи Лвин, касиерът на Bohème. Той ми показва снимки от телефона си на същия участък от реката по време на мусоните, кипящ от трупи. „Това е буквално река от дърва“, казва той. „Мусонът изчиства дърветата от бреговете, това е начинът на природата да се освободи от мъртвата дървесина.“

Макар круизните кораби да не плават по време на дъждовния сезон, ние се прехвърляме на малка лодка, наречена монсун, за да стигнем до пещерите Пак Оу, готически варовикови пещери, осеяни с хиляди статуи на Буда. Това място за пенсионирани статуи се намира в плитчините южно от новия язовир на Луанг Прабанг, а лодката на Bohème – с наситени цветни възглавници и дискретен малък бар – е идеална за тези води, казва ми Джуд. Меконг е река, в която все повече се намесват китайски инженери, като язовири са разпръснати по цялата ѝ дължина, от изворите високо в Тибетското плато, през шест държави и 3000 мили (4828 км) до пясъчната делта в Южен Виетнам.

Моите спътници също идват от различни краища на света, пътувайки от Сингапур, Тайланд, Австралия, Мавриций и Великобритания. За тази светска кохорта Bohème предлага брилянтно балансирана смесица от местен характер и международен комфорт. Кабините с климатик, текстил икат и полирана дървесина разполагат с плюшени легла, а на борда се предлагат две спа процедури, където мощни тайландски масажи облекчават дори най-уморените от часови разлики пътници. Топлото, интуитивно обслужване създава семейна атмосфера на този малък кораб, а безупречното домакинство е в основата на всичко. Обувките ми, например, сякаш ме следваха навсякъде. След всяко слизане на брега, покрити с пясък, ги сменях със стилни бамбукови домашни чехли, само за да открия, че миг по-късно вече ме чакат в каютата, полирани като нови.

Докато Меконг ни отвежда на юг, крайбрежните сгради отстъпват място на обгорели от слънцето брегове, обрамчени от наситената зеленина на палми, франжипани, тиково дърво и бамбук. Сутрините идват с такава тишина – небето и реката все още неразделени в полумрака на зората, тихи, освен далечния шум на дълги лодки и приглушеното тракане на сутрешните задължения от къщи, сгушени в залесения бряг. В хипнотично спокойствие наблюдаваме как денят се носи. Рогатите глави на потопени водни биволи стърчат над нефритената повърхност като пухкави въпросителни. Лилаво цъфтящи водни лилии се въртят във водовъртежи около лодката ни. Бреговете се губят в димна омара от земеделие със сеч и изгаряне, след което се появяват пясъчни заливи, издигащи се до скали, където внезапно гигантски златни Буди сякаш се реят над хоризонта, пазители на храмове.

„Притеснявах се, че може да ми е малко скучно, когато резервирах това пътуване“, казва моят британски спътник Тим Тейлър. „Бавно е, но е очарователно.“ Той е пътувал от дома си в Мавриций, за да пресъздаде едно сухопътно пътешествие, което той и съпругата му Сара са предприели тук преди десетилетия. „Тогава се влюбих в Лаос“, казва Сара, жизнерадостна седемдесетгодишна жена, която изглежда далеч от дните на пътешествия с раница. „Будистката култура, приятелски настроените, любезни хора... храната!“

Сара и аз, както много пътници, се събираме по време на хранене, възхищавайки се на кулинарните произведения, излизащи от малката кухня на Bohème, ръководена от младия готвач Вонгпасит „Дам“ Кунсават. Обедите включват пикантна местна моцарела от биволско мляко, градински зеленчуци от крайречни ферми и деликатно приготвена с къри риба от Меконг. Закуските са истински пир, от подправена юфка и току-що набран мангостан (вид плод) до най-пресните местни яйца. Вечерите с пет ястия редуват френска, италианска и паназиатска кухня, включваща всичко, от елегантно карпачо от цвекло до тайландско свинско с хрупкав шалот и кисели мариновани плодове. А коктейлите са вдъхновени.

„Можеш да бъдеш софтуерен инженер навсякъде, но това е различно“, казва нашият барман Анулук „Ну“ Чантафон, докато приготвя поредното си творение за залез слънце. Преди две години татуираният двайсетгодишен лаосец преминал от работа с компютри към хотелски кетъринг и никога не погледнал назад. „Хотелите са за хора и емоции. И за това да бъдеш креативен“, добавя той, поднасяйки коктейл „Меконгска златна треска“, креативна интерпретация на класическия Gold Rush, приготвен с уиски, ароматизирано с пандан, мед и ябълков сок.

Въпреки идиличните си качества, Меконг си остава работеща река. В най-широките участъци островите в средата на канала не приютяват стада биволи, а драги, огромни машини, които изсмукват пясък и наноси от дъното на реката. Импровизираните работнически лагери от брезент и плажни чадъри приличат на разхвърляни ваканционни курорти, пръснати по пясъците, които скоро ще бъдат премахнати – било заради златото, което съдържат, било заради самия пясък.

На язовирната електроцентрала "Ксаябури" нашият сръчен капитан Хумпхан Сихонгтонг ни превежда през огромна система от шлюзове, спускаща се на около 40 м за по-малко от 10 минути. Толкова е тясно, че екипажът може да подаде бири на пазачите на шлюза в знак на благодарност.

„Хората не би трябвало да са толкова умни“, отбелязва зловещо моята спътничка от Сингапур Карън Тий, докато преминаваме язовира, чиито бетонни стени се извисяват над нас. Сега речното течение е забележимо силно и за първи път виждам рибарски лодки; резкият контраст от двете страни на "Ксаябури" е доказателство за въздействието, което изграждането на язовирната стена оказва върху естествения поток и екологията на Меконг. Нашият дребничък капитан Сихонгтонг, по-нисък от стола си в пилотската кабина, пилотира като колос, маневрирайки около скали с лекотата на каякар.

Пътуването по реката само по себе си е удоволствие, но маршрутът на Bohème е богат и това е един от малкото круизни кораби, които плават южно от "Ксаябури". Посещението в Центъра за опазване на слоновете, национален защитен резерват в гора с площ от 60 кв. км, разкрива бебе слонче, което играе в езеро и учи команди от ветеринарите, за да привикне към медицинска помощ. То и около 30 спасени слона живеят сред най-голямата останала дива популация в страната, която наброява около 50. Далеч от Земята на милион слонове, както някога е бил известен Лаос, програмата за развъждане на центъра все пак върши жизненоважна работа.

Спираме при водопади, за да се потопим в бистри, хладни басейни, и на брега до дървени селца, където купуваме пресни плодове мушмула и ким му (пържени свински кожи). При завръщането ни посрещат деца, които използват въжето, с което корабът е закрепен, като забавление – гмуркат се под него и скачат от брега върху него.

По време на посещение в семейната къща за керамика „Лао“ в село Бан Чан Неуа, Сайсана Читафон, млада глухоняма майсторка, чиито невербални инструкции са върхът на красноречието, ме учи как да оформям малка купа. „Той завърши училище, но не си намери работа“, казва собственикът на пещта Ханкео Сяксоне. „Затова го взехме.“ Пазя малката глинена чаша, глазирана в земен, речен сиво-зелен цвят, с надеждата, че когато я напълня с чай от синя пеперуда, ще събудя магията на Меконг дълго след като си тръгна.

Тази история е създадена с подкрепата на Mekong Kingdoms. Материалът е публикуван в Cruise guide, достъпен с броя на National Geographic Traveller (Великобритания) от януари/февруари 2026 г.