Витлеем

Мария и Йосиф не са дошли във Витлеем така. Днес обаче се влиза по този начин. Чакаш при стената - потискаща бетонна барикада колкото триетажна сграда, покрита с бодлива тел. Заставайки до нея, имаш чувството, че си в подножието на язовирна стена. Израелски войници, въоръжени с автомати, проверяват документите ти. Претърсват колата ти. По заповед на военните не се допуска влизането на нито един цивилен израелски гражданин. И малцина жители на Витлеем могат да излязат - според израелското правителство причините за издигането на стената тук е да бъдат държани терористите далеч от Йерусалим.

Витлеем и Йерусалим са на разстояние само на 9,5 км, но предвид сбитата и разпокъсана география на региона това ги поставя в два различни свята. Витлеем е на Западния бряг, върху земя, превзета от израелците по време на Шестдневната война в 1967 г. Градът е палестински, а болшинството от неговите 35 хиляди жители са мюсюлмани. През 1900 г. витлеемските християни били над 90% от населението. Днес са само около една трета от жителите на града и това съотношение постоянно намалява, тъй като християните се преселват в Европа или в Америките. Поне 12 терористи самоубийци произхождат от града и околните райони. Истината е, че Витлеем - „малкото градче", почитано на Коледа, - е едно от най-размирните места в света.

Градът е разположен на границата на Юдейската пустиня, върху няколко широки, полегати хълма с оскъдна растителност. По-старите къщи, изградени от бледожълт камък, са вкопчени в стръмните тесни улички. На една лавка на улицата се върти агнешко на шиш и от него капе мазнина. На пластмасови столове седят мъже и посръбват гъсто арабско кафе от малки чашки. Носи се миризма на несъбран боклук. Изкачвайки се по хълма, човек може да види докъде стига стената и да начертае мислено продължението й в бъдеще - прилича на сива змия, накъсана от цилиндрични наблюдателни кули, която методично задушава в прегръдката си града.