Викингите

Могъществото на гравитацията изпълва Норвегия - тази сила е също толкова осезаеама, колкото са вятърът, огънят и ледът. Можете да я почувствате, докато шофирате от Берген към фиорда Согне по изсечения в отвесните скали път. Можете да я усетите особено силно през пролетта, когато топящите се снегове се превръщат в буйни потоци, гърмящи във водопадите, а водите на дълбоките и назъбени океански заливи сякаш те притеглят - като че ли гравитацията е стигнала дъното и се е обърнала хоризонтално. Внезапно разбираш защо поколения норвежци са открили свобода - и облекчение - сред простора на откритото море. Първите викинги „изригнали" от подобни фиорди и други северноевропейски пристанища с освободена езическа мощ, отприщвайки епоха на пътешествия, търговия и колонизация, продължила почти три века - между 790 и 1066 г. Те били морски разбойници и пътешественици от три скандинавски страни - Норвегия, Швеция и Дания - и всяка група дръзко завоювала свои територии в познатия и непознат свят. Датчаните белязали Британските острови и бреговете на Европа. Шведите навлезли в континента по руските реки и достигнали Константинопол и Ориента. Норвежците се впуснали смело през Атлантика и стъпили на американския бряг.

В началото на IX в. Скандинавия била обитавана от независими племена, които говорили викингски - език от германската група - и почитали погрешими божества като Тор, бог на гърма. Неколцина от кралете им се опитвали да наложат властта си и извън собствените си пристанища, но всяко племе представлявало отделна ксенофобска вселена, съблюдаваща воински кодекс. В теологията им нямало абсолютни представи за добро и зло; честта и доблестта на бойното поле били най-висшите ценности. Крепки девици, наричани валкирии, отнасяли мъртвите герои на Валхала.

Някои почитатели на викингите твърдят, че те имали просветено общество, тъй като жените им можели да се развеждат и властвали вкъщи, докато мъжете им били в странство. Но от друга страна държали роби и величаели жаждата за кръвопролития. По-привлекателно в тях е, че били възприемани като свободни хора, постъпващи по свое усмотрение. Разказва се, че когато един франкски владетел проводил човек да преговаря с вожда на безчинстващите викинги, които наближавали Париж, пратеникът се върнал напълно смаян: „Не намерих с кого да говоря - обяснил той. - Всички твърдяха, че са вождове."