Виетнам и Кралство Камбоджа, октомври 2022. Или как един вирус промени света

Пътеписи

Пътепис от Диана Маринова

За последен път бях във Виетнам и Камбоджа февруари 2020, точно месец преди голямото затваряне на света. Първите тревоги, първите догадки, пълно неведение какво ни очаква и колко дълго ще продължи.

Две дълги години и 6 месеца.

Сега светът се опитва да прави неуверени крачки в посока напред, разочарован, подтиснат и с недоверие, че всичко ще е постарому.

А то не е.

Като започнем от все по-трудно организиране на полетите, неудобни престои по летищата, поскъпнали билети, несигурност от отмяна на полети в последен момент…

Виетнам, една модерна, богата и бързо развиваща се страна с близо 100 милиона население. Принудителният застой покрай пандемията е затворил много хотели, ресторанти, магазини.

В работещите хотели си личи, че повече от две години нищо не е правено. Все едно влизаш в една изоставена къща, в която уж всичко е на място, но липсва душата.

Тъжно, особено, когато съм виждала всичко това работещо, натоварено на макс, изобилие от хора, храна и усмивки.

Камбоджа, като по-беден съсед, е с още по-осезаеми щети от пандемията. Голям процент от 4 и 5-звездните хотели са затворени - няма платежоспособни туристи. Разчитат основно на нискобюджетни индийски туристи, които и без това нямат име на добри, любознателни и дисциплинирани пътешественици. Но все пак към момента са основен източник на някакви приходи за туризма.

Има ли плюсове в цялата ситуация? Да, има.

Който е бил в тези страни преди 3 години навярно добре помни огромните тълпи от туристи, големите опашки пред някое интересно местенце за снимане, нервите, че все някой ти застава пред обектива и прецаква снимката, неудобството да се движиш притиснат от тълпата на места като Златният мост в Ба На Хилс, гробниците на кралете Ту Дук и Кай Дин, тунелите Ку Чи, уличките на прелестния Хой Ан, лабиринтите на Ангкор Ват, храмът Байон и Та Пром…

Все красиви и вълнуващи местенца, бликащи от чудатост, богата история и мистицизъм.

Галерия | Виетнам и Кралство Камбоджа

Вижте 21 снимки

На места бяхме сами, на места с много малко случайно дошли туристи.

Скорошните силни мусони бяха свършили своята пагубна работа - в храмовете имаше цели изкоренени над 300 годишни дървета, счупени клони. Дори в момента режеха част от надвиснали заплашително над руините клони и дървета.

Нощният живот в Сием Риип беше на висота - шум и глъч от ресторантите в малкия център, вкусна храна, бира, масажи - на много ниски цени.

Ще ви покажа един местен ресторант, в който хапнахме вкусна морска храна, пийнахме бира „Ангкор“, починахме си в хамак, до който може да си заредиш телефона и си тръгнахме доволни и щастливи.

Този път прибавих във Виетнам и нещо ново за мен, защото винаги има какво ново да се види - остров Фу Куок. Към него летях от Данаг, откъдето обичайно има директни полети, но поради силните мусони бяха отменени. И така, с прикачване в Сайгон, Фу Куок се осъществи по най-блестящия начин. Добри хотели има много, но някои са си направо мнооого добри - в тях те посрещат като кралска особа, музиката е великолепна и на живо, а джунглата ти пее за лека нощ. Плажовете са красиви, пясъкът бял и нежен, морето много топло, обслужването на звездна висота. Във Фу Куок няма кой знае какво да се види, по-скоро това е място за лежерна почивка, спа на брега на морето и вкусна морска храна.

Един час супер готин масаж с ароматни масла, по избор, под палмите, шум от вълните, нежна френска музика, фреш от маракуя и манго за финал. Интересна е атракцията Гранд уърлд, осъществена от богатата на пари, идеи и опит в сферата на такъв тип атракции „Сън груп“, собственици и на атракцията в Ба На Хилс. Тук, както и в Ба На, си личи смелият и грандиозен почерк на създателите. Всичко е пищно, всеки детайл е на място. Шоуто на вода е наистина впечатляващо, с красивата музика, десетките актьори, холограмите с големина на жилищен блок, фойерверките, декорите. Заслужава да се види - близо час наслада за душата.

Няколко примера.

Кафенето в Сайгой. Много стара къща, в която нищо от интериора не е променено. А кафето се овкусява с френско масло. В пода и стените има тайници, в които са укривали оръжие и хора от съпротивата - Виетконгската армия.

Местният пазар преди езерото Тонле Сап в Камбоджа. Кратка спирка за да се гмурнем в реалния свят на местните жители, в едно от десетките села около езерото. Изобилие от свежа храна, местни гурмета: риби, морски дарове, месо, яйца, пълнени жаби на барбекю, водни змии за вкусна супичка, гнезда на мравки и знайни и незнайни за нас деликатеси, които честно признавам, аз няма да опитам. Има дори понички, пържени банани, изобилие от плодове и зеленчуци. А може да си оправите прическата и маникюра в една от сергиите.

Разхождам ви виртуално (само да вметна - миризма няма никаква). Селото на езерото Тонле Сап се е сгушило в мангрова гора.

С какво са полезни тези дървета? Когато е сезонът на мусоните и нивото на езерото се покачва бързо с няколко метра, всички вкусотии като змии, мравки и подобни се качват по клоните за да се спасят от водата. Така стават бърза и лесна жертва на домакините, които ги “берат” от клоните и направо в тигана.

Краят на октомври е много подходящ за посещение на Тонле Сап, защото е в най-добрата си форма, 9 м дълбочина. Така е в края на мусонния сезон, а в сухия не е толкова приятна гледка.

В селото има всичко: ресторанти, пагода, църква, училище, болница, полиция, магазини.

Великолепни с интериора и обслужването си масажни студия, като очарователно спа в къща от френската колониална епоха.

Един кратък круиз по река Сайгон привечер е много красив финал на пътешествие в света на Азия.

Красотата е непреходна, светът ни очаква със своите причудливи кътчета. Нека за миг не преставаме да вярваме, че всичко минава - и добро и лошо. Оставя своя отпечатък и потъва в миналото. От нас зависи в коя посока да поемем, какво да вземем със себе си и какво да пуснем да замине.

Да, не е същото, но ние не можем да очакваме липса на промяна, когато и самите ние се променихме толкова в отминалите две и половина години.

Да оставим настрана анализи и разсъждения, те няма да ни върнат нищо и да кажем “Добре дошло ново начало!”

И нека го живеем този нов живот, с пълно съзнание за миналите пропуски и грешки, които трябва да изправим!

Текст и снимки: Диана Маринова