Вид европейски прилепи имитират стършели, за да не бъдат изядени от сови

Природа Наука • •

Прилепите от вида голям нощник (Myotis myotis) издават звуци като бръмчащи стършели, явно в опит да избегнат хищните нощни птици - забележителна адаптация, която не е наблюдавана преди при бозайник.

Myotis myotis в полет. Европейският вид прилеп може да имитира жуженето на стършели, за да отблъсне хищници. В България е широко разпространен, като с...

Myotis myotis в полет. Европейският вид прилеп може да имитира жуженето на стършели, за да отблъсне хищници. В България е широко разпространен, като се среща в карстовите райони (пещерите) из цялата страна.

© ALAMY STOCK PHOTO

Мимикрията е широко разпространена в животинското царство. Някои гъсеници могат да се “маскират” като отровни змии. Пилетата на амазонска птица, наречена Cinereous mourner, имитират отровни ларви. А някои насекоми - любители на цветя са еволюирали така, че да наподобяват жилещите, неприятни оси.

Всичко това са примери за бейтсианска мимикрия (по името на Хенри Бейтс) - еволюционен трик, който кара относително безобидно животно да копира по-опасен вид, за да подплашва потенциалните си нападатели.

Доколкото знаем обаче, този специфичен вид мимикрия почти винаги има визуален характер, като обикновено се среща при насекоми, птици и влечуги.

Но ето че сага за първи път е наблюдавана вид акустична мимикрия при бозайници.

Проучване, публикувано на 9 май в Current Biology, установява, че европейският голям нощник, изглежда имитира бръмчащия звук на стършелите - вероятно, за да не бъде изяден от сови и други хищни нощни птици.

„Открихме, че бозайник имитира звука на насекомо, за да изплаши хищна птица“, казва Данило Русо, водещ автор на статията и професор по екология в Неаполитанския университет „Федерико II“.

"Това е невероятно еволюционно взаимодействие, включващо три вида [прилеп, сова, стършел], които са еволюционно отдалечени един от друг."

Какъв е този звук

M. myotis, са широко разпространен европейски вид прилеп, който обича да похапва насекоми, особено бръмбари. Тези прилепи се мотаят в короните на дърветата из горите и горските райони, нощуват в пещери под земята през по-голямата част от годината или в сгради през лятото. Но често стават жертва на различни птици, включително забулената сова (Tyto alba) и горската улулица (Strix aluco), особено когато напускат убежищата си или по обратния път към тях.

Още през 1999 г. Русо работи за създаване на библиотека за ехолокационните призиви на европейски прилепи и събиране на данни за това как различните видове комуникират помежду си. А веднъж, докато вади малък уловен прилеп M. myotis от мрежата, държейки го в ръцете си, съществото започва да трепери и да излъчва непрекъснато, интензивно бръмчене. Ученият е силно изненадан.

Първата ми мисъл беше… звучи като стършели или оси!“

Първоначално изследователите допускат, че бръмченето е обикновен сигнал за беда. Но звукът толкова силно наподобява тези насекоми, че почти веднага възникна хипотезата за акустична мимикрия. Няколко години по-късно те решават да я тестват: Възможно ли е прилепите да имитират стършели или пчели?

Нададен вой

В новото проучване Русо и колегите му най-напред сравняват жужащите звуци на прилепа с тези на четири различни вида ципокрили насекоми, включително медоносни пчели (Apis mellifera) и европейски стършели (Vespa crabro). Те анализират звуците според техните дължина на вълната, честота, продължителност и др., и откриват, че до голяма степен са идентични.

Совите чуват по-широк спектър от дължини на вълните, отколкото хората. Затова изследователите настройват параметрите на звука, така че да отговаря на това, което чува совата, изчиствайки най-високите тонове. Учените осъзнават, че прилепите звучат по-подобно на жужащи насекоми за ушите на совата, отколкото за човешките уши.

След това, чрез високоговорители, изследователите възпроизвеждат два звука от жужене на насекоми - единият е звукът на “жужащ” прилеп, а другият е социален призив на прилеп към някой пленен събрат. В експеримента участват както диви сови, така и сови, отгледани в плен.

Въпреки че доловените от совите звуци на прилепи ги карат да се приближат по-близо до източника на звука, птиците изглеждат по-скоро напрегнати. Те опитват да избягат или да се отдалечат от високоговорителя, или се озъртат в опит да разберат какво се случва.

По време на експеримента дивите сови, отнесени в лабораторията, може би си спомнят, че са били жилени от летящо насекомо - те изглеждат по-уплашени в сравнение със совите, отгледани в плен. Все пак, засега има малко научни данни за това колко често совите биват жилени от пчели, стършели и оси, и колко често ги срещат.

Но „те със сигурност знаят, че това е опасна среща“, казва Русо. Ето защо той твърди, че този тип бейтсианска мимикрия вероятно е техника, която уловеният прилеп използва, за да спечели малко време и да се спаси.

Настоящи въпроси, бъдещи отговори

Както винаги се случва с подобни нови открития, след тях остават много въпроси.

Бъдещо изследване ще трябва да проведе подобен експеримент, но в дивата природа, а не в лаборатория, и с повече сови, за да се установи наистина дали това е вид бейтсианска мимикрия, казва Брус Андерсън, професор по ентомология в Университета “Стеленбош“ в Южна Африка, който не участва в изследването. Друг е въпросът дали совите не се плашат просто от силата на бръмченето на прилепите, както от всеки друг неочакван силен шум.

Все още не е ясно дали и до каква степен совите се страхуват от жужащи насекоми - въпреки че данните показват, че птиците избягват да гнездят в кухини, заети от такива същества.

“Докато мимикрията е често срещана и някои случаи на бейтсианска мимикрия са добре известни, като цяло тя остава мистериозна и поразителна”, казва Дейвид Пфениг, професор по биология в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, който не участва в изследването. “Затова такива открития са важни. Бейтсианската мимикрия предоставя някои от най-добрите примери за това как естественият подбор може да доведе до забележителна адаптация, включително между много далечно свързани групи организми.”

Междувременно, има и други примери за акустична мимикрия между различните видове, като например пещерните сови (Athene cunicularia), които могат да издават съскащи звуци, за да приличат на гърмящи змии. Но откритие за бозайник, копиращ насекомо, е революционно.