Великият турчин и неговите изгубени провинции

България

Българската редакция на NG ви представя този първи материал за нашата страна. Текстът следва оригинала, но има известни съкращения.

 Сградата на българското Народно събрание, СофияГодината е 1903 и National Geographic за първи път обръща поглед към Балканите. Авторът - Уилиям Къртис - е един от основателите на Националното географско дружество. Повод за американските интереси към бившите европейски територии на Османската империя може би е станал наскоро отшумялата афера "Мис Стоун".
През август 1901 г., четата на Яне Сандански отвлича американската мисионерка мис Елен Стоун и нейната спътница Катерина Цилка и иска откуп от 25 000 турски лири.

 

България е приблизително с размерите и формата на Пенсилвания и има почти същото население.[...]Три четвърти от населението се занимава със земеделие и животновъдство.[...] На теория цялата земя принадлежи на държавата и тези, които я ползват, дават една четвърт от продукцията си като наем и данъци. [...] Българските селяни са работливи , находчиви и интелигентни. Както мъжете, така и жените са с хубава физика, способни са да издържат на големи натоварвания и малцина са мързеливи, невъздържани и със зъл характер. Докато бях в България, видях трима или четирима просяци и всичките бяха сакати. Жените вършат своя дял от работата в стопанството и изглежда не могат да стоят бездейни дори за минута.[...]
Гостоприемството се основава на старите източни обичаи. Нито един странник няма да бъде върнат от вратата, ако е дошъл с мир. Дори и най-бедният селянин ще сподели постелята и хляба си и без да го молиш, а никой гост не напуска колибата, преди да е получил чепка грозде, канче мляко или поне чаша вода.[...]


Около живописния град Филипопол има много древни руини, които трябва да привлекат интереса на археолозите, но досега са получили много малко внимание. Във Филипопол има доста голяма колония протестанти, които миналата година издигнаха най-голямата и хубава протестантска църква в балканските държави. [...]


Столицата София е град с 45 000 жители, разположен в полите на планината Битош [Витоша], красив връх с височина 7800 фута [ок. 2400 м, всъщност 2290 за Черни връх]. Градът покрива голяма площ и изглежда все едно строителният бум внезапно е спрял, което наистина е така. По време на управлението на княз Александър и Стефан Стамболов България постигна невероятен прогрес, но при сегашната власт са направени много малко подобрения. Финансовият квартал може да се сравни с всяко подобно по размер място във Франция, Германия или Австрия. Сградите са с модерна архитектура; улиците са широки и добре поддържани; има много жилищни сгради, които приличат на тези във Виена; магазините са пълни с добре подбрани европейски стоки - патентовани подочистачки и мебели от „Гранд Рапидс", земеделски сечива и машини от нашите фабрики и консервирани храни от „Армър"; но дори и малкото търговия, която имаме с балканските държави, минава през Австрия.
На пазарите можете да видите костюмите на почти всеки източен народ. Българите се отличават по калпака, шапка от агнешка вълна, а турците - по феса. Турските жени носят фереджета, но българките следват европейските обичаи.[...]Трезвомислещите господа носят дълги палта от бяла вълна с дълги поли и ширити, калпаци от агнешка кожа и високи ботуши.

В София има прекрасен клуб, по-впечатляващ от всяко подобно място, което ще намерите в американски град с 45 000 души население. Той е център на обществения живот. При управлението на княз Александър бяха построени казарми, обществена печатница, техническо училище, академия по езда и други похвални правителствени сгради. Няколко джамии бяха превърнати в затвори, пазари, складове и арсенали. Най-голямата, която е на един хвърлей от двореца, беше приспособена за народен музей. Има два хотела с удобни стаи и прекрасни трапези; електрически трамваи отиват във всяка посока; улиците, обществените сгради и богаташките къщи са осветени с електричество. Други черти на модерната цивилизация са също толкова развити, колкото и във всеки друг европейски град. В по-старите квартали на града се виждат дълги редици от старовремски дървени къщи с решетки на прозорците - по това човек може да познае, че стопанинът е турчин, който по този начин крие от чужди погледи жените от своето семейство. Но днес в България вече има сравнително малко мюсюлмани, които бързо я напускат.[...]

Християнското население няма представители в съдилищата, нито лек за несправедливостите и грабежите и светът ще бъде шокиран, ако научи истината; и все пак година след година ревността на европейските сили позволява тази ситуация да продължава.[...]Някой бунт или беззаконие, в което е пострадал чужденец - например отвличането на мис Стоун, - са привличали общественото внимание и чуждите посланици често подават възражения до Високата порта. В тях предупреждават султана, че няма повече да толерират анархията и варварството, и приканват към разкаяние и реформи.[...]Въпросът за това, докога европейските сили ще позволяват на султана да не ги зачита, се задава често - в частни разговори и публично, - но никога не получава отговор. В някакъв момент обаче българският народ вече няма да се задоволява с този отговор. Той ще настоява правителството му да изиска от Турция репарации и ще направи враждебна демонстрация, която ще привлече вниманието на Европа. Това отдавна щеше да е станало, ако не беше нвъзможността на България да събере средства за екипирането и поддържането на армията, безразличието на Фердинанд и липсата на водачи.