Великият символ

От редактора

Когато ние, българите, потърсим опора за разклатеното ни национално самочувствие, обикновено я намираме в миналото. Е, не в цялото ни минало, а само в неговите славни измерения. Като започнем от Аспарух и Тервел и стигнем до Левски, Ботев, Гоце Делчев. Ала има още нещо, пред което скланяме глави за почит. Това е националният трибагреник.

Няколко са символите на държавността, предполагам, че и малките деца са ги научили в клас, но няма друг, който да поражда толкова емоции – и то все положителни, дори възторжени емоции както това парче плат. В него сякаш виждаме олицетворение на националните ни идеали, за които са загивали много българи. На 6 май, Гергьовден, в радостната светлина на пролетната утрин от стъклените витрини на музеите излизат бойни знамена и се строяват, гордо развети, на централния столичен площад. Започва тържественият водосвет. Старите знамена се връщат в тяхната младост, когато през куршуми и снаряди са плющели по бойните полета, за да водят напред българския войник. Млади момчета са загивали, за да не попаднат знамената във вражески ръце. И нито едно не е било пленявано, докато десетки бойни флагове на противници са трофеи на българската армия.

Така всяко бойно знаме има своята история и своята гордост. Те преминават у млади и стари на паради и тържества. Хубаво е, че това се случва все по-често. Колко красиво ще е, ако на национални празници от всеки български дом се вее трибагреникът. Гордост и слава!

Нашето прекрасно знаме го заслужава.

Март 2022

Вижте повече

Март 2022