Вашето тяло остарява бързо в два „изблика“, на 44 и 60. Ето как да се подготвите

В проучване учени от Станфорд разкриват, че не остаряваме постепенно, както традиционно се смята. Вместо това, ние остаряваме през целия ни живот след пубертета, но в два значителни „изблика“ - единият в средата на 40-те, другият в началото на 60-те.

Молекулните промени, които се случват по време на всеки период, биха могли да обяснят привидно внезапните признаци на стареене като появата на бръчки, отпусната кожа, побеляла коса, болки в мускулите и ставите и повишена уязвимост към вирусни инфекции.

„Това проучване разкрива защо много хора започват да „усещат“ възрастта си доста внезапно“, обяснява Джон Уайт, общопрактикуващ лекар и бивш директор на Администрацията по храните и лекарствата на САЩ, който не участва в изследването. В същото време, казва той, това „оспорва традиционното мнение, че стареенето е бавен, непрекъснат процес“.

Дейвид Синклер, молекулярен генетик, изследовател на дълголетието и професор в Харвардското медицинско училище, който също не участва в изследването, заявява това по-категорично: „Изследването изглежда противоречи на настоящите модели на стареене, особено на епигенетичния часовник и други постепенни и линейни промени като стабилно повишаване на нивата на кръвната захар."

И докато изследването може да не се отнася за всички, Синклер нарича констатациите си "провокативни" и казва, че наистина показва "големи промени в нашата биология през 40-те и 60-те години спрямо други периоди от живота след пубертета".

Проучването също така следва развиваща се научна гледна точка за това как остаряваме, тъй като други проучвания сочат подобни периоди, в които изглежда се случва внезапно остаряване. „Много изследвания показват, че промените, свързани със стареенето, могат да настъпят по-внезапно през определени периоди от живота ни“, обяснява Мич Маквей, биолог от Университета “Тъфтс”, който специализира във възстановяването на ДНК и молекулярните механизми, свързани със стареенето, и не участва в изследването.

Един от авторите на изследването в Станфорд, ученият по микробиомите Сяотао Шен, казва, че работата на екипа се основава и на предишни констатации, „колективно демонстрирайки, че стареенето е нелинейно“.

Но тези констатации не трябва да ви карат да се страхувате да достигнете 40-те и 60-те години. Разбирането как и кога остаряваме може да помогне на хората и здравните специалисти да предприемат конкретни стъпки, за да предотвратят – или поне да се подготвят за – някои от най-нежеланите резултати от стареенето.

В продължение на близо две години учените от Станфорд, които стоят зад изследването, измерват молекулярната активност чрез анализиране на микроорганизмите, съдържащи се в проби от кръв, кожа, нос, уста и черва, които са вземани на всеки три до шест месеца от 108 участници в проучването от различен етнически произход, чиято възраст варира от 25 до 75.

Учените са използвали пробите, за да изследват повече от 135 000 различни молекули и микроби, включително метаболити, липиди, протеини и прекурсори на протеини (РНК молекули), за които е известно, че са свързани с имунното здраве, сърдечно-съдовата функция, метаболизма, бъбречната функция и мускулите, и структура на кожата.

Общо взето пробите формират около 246 милиарда точки от данни (биомаркери), които екипът да измерва в 50-годишния възрастов диапазон на участниците. „Търсехме кога най-често възникват промени и смущения на молекулярно и биохимично ниво“, обяснява Майкъл Снайдър, съавтор на изследването и председател на Катедрата по генетика в Медицинския факултет на Станфордския университет.

Резултатите показват, че 81% от молекулите не са се променяли непрекъснато - както би се очаквало при линейно стареене - а вместо това са се променили значително около 44 и 60- годишна възраст.

На 44-годишна възраст някои от наблюдаваните промени настъпват в клетките, засягащи метаболизма - което може да обясни защо ни е по-трудно да усвояваме и преработваме кофеина и алкохола, когато остареем; протеини от мастна тъкан - което може да обясни по-високите нива на холестерола и неочакваното наддаване на тегло на средна възраст; и протеини на съединителната тъкан, свързани със структурата на кожата и мускулите - което може да обясни защо кожата започва да увисва, да се появяват бръчки и "защо хората имат повече проблеми, свързани с мускулно напрежение и наранявания", обяснява Снайдър.

На 60-годишна възраст екипът наблюдава повече от същите тези молекулярни промени, заедно със забележими нови флуктуации (отклонения) в молекулите, свързани с бъбречната функция и имунното здраве. Това, казва Снайдър, може да обясни защо по-възрастните хора са по-уязвими към болести като COVID-19 и защо случаите на рак, бъбречни проблеми и сърдечно-съдови заболявания нарастват толкова драстично през нашите 60 години.

Самуел Лин, доцент по хирургия в Харвардското медицинско училище и пластичен хирург в Beth Israel Deaconess Medical Center в Бостън, който не участва в изследването, обяснява, че молекулярните промени, които внезапно възникват по време на първия изблик на стареене, могат да бъдат допълнително изострени. когато навършим 60 години – като всеки период води до видими резултати като намаляване на производството на колаген и еластин, намален меланин и хормонални промени, които допринасят за влошено качество на кожата и побеляване и изтъняване на косата.

„Тези видими признаци на стареене са преки резултати от основните молекулярни и микробни промени, настъпващи в телата ни“, казва той.

Отвъд видимото, Лин отбелязва, че промените в микробните общности в цялото тяло също могат да насърчат възпалението - ключов фактор за много свързани с възрастта разстройства и хронични състояния.

Идентифицирането на такива молекулярни промени, настъпващи в тези два различни периода, „е полезно, защото ни казва какви неща е вероятно да се объркат на тези етапи от живота ни“, казва Венкатраман Рамакришнан, учен, носител на Нобелова награда и автор на Why We Die: The New Science of Aging and the Quest for Immortality (в прев.: Защо умираме: Новата наука за стареенето и търсенето на безсмъртие), който не участва в изследването.

Въпреки ползите, които това знание може да донесе, проучването има редица ограничения и оставя важни въпроси без отговор.

Например, едно основно предупреждение е, че всички участници в проучването живеят в Калифорния, което увеличава вероятността да имат общ произход, начин на живот и подобни фактори в околната среда. „Поради това нашата група може да не представя напълно разнообразието на по-широкото население“, казва Шен.

Също така молекулярните промени, наблюдавани в проучването, са проследени само при множество индивиди на различна възраст, а не при едни и същи индивиди във времето. Тази липсваща част може да е от съществено значение, тъй като предишни публикувани изследвания на Станфорд показват, че всеки остарява по различен начин, така че резултатите от проучването може да са различни при един и същи индивид, проследяван в продължение на десетилетия.

В допълнение проучването не включва участници над 75-годишна възраст, „което означава, че не отчита моделите на стареене в по-късните етапи от живота“, добавя Лин.

Важно е да се отбележи, че изследването също така не стига до корена на това, което причинява тези промени и не отчита вариациите в диетата или поведенческите промени, като например някой, който изпитва голямо количество стрес или влошено качество на съня. Освен това не взема предвид дали човек пуши, пие или приема лекарства, отпускани с рецепта, което също може да обясни някои от тези молекулярни промени.

Всъщност други изследвания показват, че някои хора изпитват „криза на средната възраст“ в края на 30-те и началото на 40-те години или „криза в края на живота“ в края на 50-те и началото на 60-те – два периода от време, които съвпадат с тези „изблици“ на стареенето. С други думи, „възможно е свързаните психологически промени и промени в начина на живот да са отговорни за тези промени в стареенето, а не да се дължат на присъщата ни биология“, обяснява Синклер.

Независимо от това какво стои зад тези молекулярни промени, „основните причини за стареенето, които вече сме идентифицирали, са много вероятни“, казва Рамакришнан, така че имаме добра представа какво може да се направи, за да се предотвратят някои от най-нежеланите резултати.

От една страна, Шен съветва да намалите приема на алкохол и кофеин, когато наближите 40-те или 60-те години, тъй като за тялото става по-трудно да метаболизира и двете вещества.

Снайдер препоръчва да следите особено внимателно нивата на холестерола и да говорите с вашия лекар, когато навлизате в 40-те си години, за лекарства, които могат да бъдат ефективни при управлението му и намаляване на други мазнини в кръвта.

Той също така подчертава важността на редовните упражнения, „особено вдигането на тежести, за да се запази мускулната маса“, както и пиенето на повече вода, за да се противодейства на свързаните с възрастта бъбречни проблеми и консумацията на повече храни, богати на антиоксиданти, за да се намалят неблагоприятните ефекти от оксидативния стрес.

Синклер предлага ограничаване на приема на червено месо и преработено месо, ядене на повече зеленчуци, приоритизиране на съня, минимизиране на стреса, поддържане на оптимално тегло и активност.

Също така помислете за използването на продукти за грижа за кожата, които съдържат ретиноиди или антиоксиданти като витамин С, „които могат да помогнат за поддържане на здравето на кожата чрез стимулиране на производството на колаген и намаляване на щетите от свободните радикали“, съветва Лин.

„Въпреки че не можем да спрем процеса на стареене“, добавя той, „разбирането на молекулярните промени, подчертани в това изследване, ни дава възможност да предприемем стъпки, които могат да подобрят качеството ни на живот и да ни помогнат да остареем с повече грация.“