Не, понякога няма нищо по-добро от това да слушаш Шопен и с умиление да си спомняш за времето, прекарано в Полша. Да посетя тази страна беше една от мечтите ми, една от тийнейджърските, както е модерно да се казва, мечти, родила се, разбира се, заради младежкото ми увлечение по полския актьор Якуб Гершал. Тогава бях на 15, а днес съм на 22 и през април имах възможността да посетя Варшава и Краков, благодарение на най-добрата ми полска приятелка, с която се запознах в Португалия. Един ден тя ми написа да ѝ изпратя имейл адреса си и аз, учудена, ѝ казах, че ще ѝ го дам. Малко по-късно получих покана от Португалския културен институт във Варшава за участие в студентската конференция „Гласове по бреговете”, организирана във Варшавския университет. Подходих с неувереност в началото, но после твърдо реших да участвам с темата „Българите и арменците в Бразилия”, за която събрах информация от хора – българи и арменци, които живеят в Бразилия, с които се свързах в социалната мрежа Facebook. Не искам тази статия да бъде толкова за академичното ми представяне или за конференцията (на която чух изключително интересни неща, които попадат в сянката на португалоезичието), а за града, който ме впечатли с възкресението си от прахта, където от всяко ъгълче долитат красивите ноти на един от най-романтичните композитори, белязали хода и историята на световната музика.
Всеки ден от престоя си във Варшава започвах с вглеждане през прозореца към издигащите се административни сгради в модерната част на града (а има ли такава наистина стара?), сред които импозантно стои и тази на Двореца на културата и науката. След закуска с моята приятелка (и най-добър туристически гид) се качвахме в автобуса, за да слезем на спирка Uniwersytet, която е точно пред главния вход на Варшавския университет. Той се намира на най-престижната улица във Варшава – Krakowskie Przedmieście (буквално преведено означава „Предградие на Краков”), а по нея са и, както аз ги наричам, вълшебните пейки. Не са от Страната на чудесата, но от тях зазвучават различни произведения на Шопен. Не е забранено да се седне на тях, но никой от нас – туристите и местните, не посмяваше. На същата улица са и паметниците на Коперник, Юзеф Понятовски и Адам Мицкевич, Президентството, Полската академия на науките, хотел Бристол, дворците Потоцки, Казимиерж, Шапски, Казановски и Шетвертински, църквите „Св. Анна”, на Светия кръст и на Кармелитките – все сгради в неокласически, бароков и рококо стил. Замковият площад с колоната Зигмунт, построена в чест на Сигизмунд III Ваза, който през 1596 г. е преместил столицата на Полша от Краков във Варшава, и Кралският замък поставят началото на Стария град, изграден през XIII век и напълно разрушен по време на Втората световна война, най-вече след Варшавското въстание през 1944 г. Rynek Starego Miasta – Старият градски площад със сградите си в късен ренесансов стил е сърцето на Стария град. Не знам защо, но този площад, който днес е прекрасна сцена за изява на художници, ми напомни на римския Campo dei fiori. Това е най-новият стар град в света, чиито тесни улички с бижутерийни магазини за кехлибар, ресторанти, лутащи се туристи и камбанен звън напомнят за отминалите славни и тежки времена, през които е преминал полският народ. Улички, които водят и до река Висла, чиито брегове са едно от най-любимите места на младежта. Приятно е да си там вечер, на десния бряг, в близост до Националния стадион, да си говориш с приятелите, които не си виждал повече от година, и да пиеш бира спокойно, защото това е единственото обществено място във Варшава, на което може да се консумира алкохол.
На следващата сутрин разходката може да започне от Łazienki Królewskie – парка Лажиенки, където се намират т.нар. Островен дворец, китайската градина и паметника на Шопен, който също е бил съборен по време на войната. Същият паметник е възстановен през 1959 г. и оттогава насам всяка година в периода май – септември се организират музикални рецитали, на които свирят пианисти от различни страни, спечелили конкурси на световно ниво, сред които е и международният конкурс „Шопен“. Ежегодно рециталите са посещавани от над 80 000 човека. Накратко – паркът е страхотно място за разходка и „златна мина“ за почитателите на изкуството.
А сега – към модерната част, чиито светлини няма как да сбъркаме. Там са Дворецът на културата и науката, гарата (с влакчето за Краков, казано по детски), търговският център с интересно инженерно решение за покрива и административните сгради на международни фирми. Едно от най-интересните неща тук е вградената в настилката метална линия, която бележи някогашните граници на еврейския квартал – отново горчив спомен от войната.
Като добри студенти, няма как да пропуснем университетската библиотека. Прилича на сграда от зеленикав метал с цитати на различни езици – старополски, арабски, санскрит, иврит, гръцки, староруски, фрагмент от етюд в си бемол минор на Карол Шимановски и езика на математиката, който обикновено филолозите не разбират. На покрива ѝ има градина с красива гледка.
Мисля, че пропуснах нещо...Разбира се – музея „Фредерик Шопен“.
Пътеписът ми не е достатъчно дълъг, за да даде детайлна представа за Варшава, но няма как да не отделя абзац за невиждан от мен музей. Пиана, партитури, мебели, музикални кабини, музикални шкафове, микрофони, светлинни ефекти, стълбища, огледала, снимки, писма, детски кът, тунели, надписи на английски, френски и полски... Не музей, не книга, а сякаш жив човек ти разказва за живота на великия композитор. Всеки период е съпроводен от музика и е интерактивен – от раждането до смъртта, през успехите, несгодите и заминаването за Париж. Музей, който наистина си заслужава.
Това далеч не са всички места, които посетих във Варшава, но може да послужи като добро начало за зараждащо се любопитство. Ако някой някога ме помоли да дефинирам невъзможното, ще му кажа да отиде там. Не толкова за да види забележителностите, не толкова за да участва в конференция, не толкова заради самото пътуване, а за да види възкресението на един град, в който камък върху камъка не е бил останал. Град, който се е борил за оцеляването си, който е загинал, и който се е преродил, за да го имаме днес такъв, какъвто е – с образованието, с културата, с изкуството, с аристокрацията, със светлините, със зелените паркове, с късните вечери по десния бряг на Висла.
Варшава – среща между минало, настояще и бъдеще.