В търсене на цялата истина

Цивилизация България

Краят на Втората българска държава
© От Любомир Кюмюрджиев

Галерия | В търсене на цялата истина

Вижте 8 снимки

 

На 3 март 1878 г. България възкръсва след 500-годишно отсъствие от политическата карта на света като самостоятелна държава. Неслучайно датата на Освобождението се чества като нашия най-значим национален празник. Осъществените надежди на предците ни и до днес продължават да ни зареждат с онзи типичен български оптимизъм, който знае, че и след най-дългата нощ идва утро. Ала дали петвековният период, наричан от едни „робство", а от други „присъствие", е бил само една дълга, непрогледна тъма, спуснала се внезапно и необратимо?
Годината 1396 се е врязала в съзнанията ни като дата на трагичния срив на българското средновековно величие - на надеждите, извиращи от ренесансовите стенописи в Боянската черква, на победите на царе и воини, на достиженията на книжовници и духовни водачи. Така пише в учебниците по история. Дали обаче това наистина е бил краят? Как точно и кога реал-но е настъпил той?
За владетелите и държавниците на Византийската империя от края на XIII в. новопоявилото се османско емирство е незначителна държава. Това не са първите тюрки, заселили се в Мала Азия под натиска на монголската експанзия. От няколко столетия там съществува Селджукският султанат със столица Коня, в чиито погранични територии емирът Осман изгражда и постепенно разширява владенията си. „За пръв път османците стъпват на Балканите през 1344 г., когато са наети от ромейския аристократ Йоан Кантакузин в избухналата във Византия гражданска война - разказва проф. Христо Матанов, ръководител на катедра „Византия и балканските народи" в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски". - Тогава те навлизат в Тракия." Преди това и други представители на малоазийските бейлици (владения) са опустошавали тези територии, както и Родопите.

Март 2012

Вижте повече

Март 2012