В Полинезия татуировките са наистина “дълбоки”

Та-тау, та-тау, та-тау. Звуците на традиционните полинезийски инструменти за татуиране отекват, докато острата като игла кост се впива в кожата ми. Докато асистентът на татуиста Джеймс Самуела държи здраво крака ми, аз гледам през прозореца на студиото към зеления пейзаж на Муреа и времето забавя хода си. Обмислях тази татуировка три години. От първия ми разговор в градината на студиото до завършването на татуировката изминаха по-малко от три часа.

Наследството на полинезийското татау, откъдето идва и местното име на практиката на татуиране, започва преди 3000 години - дизайните са толкова разнообразни, колкото и хората, които ги носят. Полинезия включва повече от хиляда отделни острова в южната част на Тихия океан, формиращи няколко десетки културни групи, повечето от които имат свои собствени отличителни традиции на татуиране.

По целия свят татуировките стават все по-популярни. Те вече не са въпрос на личен интерес, който трябва да се прикрива на работа. Традициите на местното татуиране напоследък също стават по-видими. През 2021 г. журналистка от маорски произход стана първият човек с традиционни татуировки по лицето, водещ на новинарска емисия в най-гледаното време на новозеландската телевизия.

Уникалното качество на дизайна на полинезийските татуировки вдъхновява посетителите, включително и мен, да отнесат вкъщи този дълготраен сувенир. Но разглеждайки разликата между почитането и присвояването на култура, как туристите, които не са част от тази култура, могат да си направят татуировка с нужното уважение?

Тъй като практиката е преплетена с полинезийския начин на живот, основният подход изисква обмисляне на целта на вашата татуировка и комуникация с татуиста.

В древни времена полинезийската културна практика се предавала устно, но татуировките играели роля в предаването на знания чрез тялото, което служело като картина. „Традиционно татау е служело като форма на идентификация или социален ранг, което проследявало родословието и представяло важни етапи“, казва Самуела, чиито родители произхождат от Френска Полинезия – майка му от веригата Маркизки острови, а баща му от о. Таити – главният остров на Френска Полинезия.

„В зависимост от архипелага, откъдето идвате, татау се практикува по различен начин и символите имат различни значения“, отбелязва Самуела. „Например, хората, живеещи на остров с планини или на атол само с кокосови дървета, използват различни земни символи въз основа на собствения си опит.“

В много тихоокеански острови традиционните културни практики са атакувани и дори напълно забранени от времето на ранния контакт със Запада. „Татуирането често се правело напук на колониалните сили, така че това е едно от първите неща, които белите мъже се опитват да потиснат“, казва Триша Алън, татуистка в Оаху с богат опит в полинезийската история и автор на книгите The Polynesian Tattoo Today и Tattoo Traditions of Hawaiʻi. „Докато през последните десетилетия жителите на тихоокеанските острови съживиха много от своите традиционни изкуства и се гордеят с културното си наследство, разбираемо е защо татуировката може да бъде чувствителна тема за коренното население.“

За много полинезийски татуисти удобният отговор на въпроса за уважение срещу присвояване се крие във факта, че всяка татуировка е напълно уникална, идваща от разговор между клиента и художника.

„Питам клиентите за тях самите, тяхната собствена история и какво искат да представлява тяхната татуировка“, казва Еди Тата, художник на татуировки от Маркизките острови, който практикува на борда на Aranui 5 - полупътническия, полутоварен кораб, чийто маршрут е между Таити, Маркизките острови, Туамоту и Дружествените острови. „Докато те говорят, аз вече създавам дизайна в главата си. Ако клиентът ми покаже снимка и каже, че иска точно този дизайн, няма да го копирам. Възпроизвеждането на нещо, което е персонализирано, е форма на присвояване, както кражбата на нечия история. Обяснявам това, докато адаптирам дизайна, така че да съответства на разказа на клиента.

Вместо първо да нарисуват шаблон за татуировка върху хартия и да го прехвърлят върху кожата, много полинезийски художници скицират дизайна директно върху тялото с химикал. Тази скица позволява гъвкавост на татуиста да оформя единствена по рода си композиция “в движение”.

Въпреки че има онлайн източници, които изброяват значението на различни изображения и шарки, голяма част от информацията не е точна, поради което е важно да общувате с художника относно целта на татуировката и какво искате да бъде представено.

За много хора техните татуировки имат дълбоко значение и те са лично свързани с тях. Поради историята на татуировката като картина на родовата история и постижения, има дизайни, които традиционно се пазят за подходяща употреба, тоест те са tapu (тапу (tapu) e полинезийска традиционна концепция, обозначаваща нещо свято или свещено, с „духовно ограничение“ или „подразбираща се забрана“, включваща правила и забрани; английската дума tabu (табу) произлиза от това значение и датира от пристигането на капитан Джеймс Кук в Тонга през 1777 г.). Освен това, различните островни групи имат дълги традиции за това къде се поставят татуировките по тялото, като тонганските воини, чиито татуировки били поставяни от кръста до коленете.

Въпреки че като пътешественик може да бъдете вдъхновени от нещо, полезно е да сте свързани с дизайна, който сте избрали - защото оттук нататък ще живеете с него. И той трябва да представя вашето индивидуално пътуване и постижения.

„Всяка татуировка, която получавах, ми отнемаше три години – от момента, в който започвах да мисля за нея, до времето, необходимо да намеря правилния художник, до разговора с този художник за символиката зад нея“, казва Тахиарии Йорам Париенте, полинезийски културен съветник, базиран на о. Раиатеа. „Болката и символиката в акта на татуирането са много лични и това, което виждате, не е непременно това, което получавате. Хората не разбират автоматично вашата история само като гледат татуировката ви. Тя е само корицата на книгата, която съставлява целия човек.“

Когато хората разберат, че история зад полинезийските татуировки винаги е от значение, Самуела вярва, че те ще прекарват повече време в размисъл какво искат и как искат да увековечат своето пътуване. „Татуировките са част от живота ни. Това е култура, а не мода“, казва той. „Винаги съм се интересувал от споделянето на традиционното изкуство на татау с други хора.“

Както при много неща, които трябва да имате предвид като посетител на конкретна дестинация, в крайна сметка всичко се свежда до зачитане на желанията на местното население. Много от тези култури са живи и процъфтяващи. Ако общностите вярват, че елементи от тяхното изкуство трябва да бъдат оставени на мира, това заслужава уважение.

„Хората не осъзнават, че основната разлика между традиционната татуировка и съвременната татуировка е, че в рамките на традиционните култури това е белег за съответствие с културните норми на човека“, казва Алън. „Това е доста различно от западната култура, където татуировката обикновено маркира индивидуалността.“

Въпреки че татуистите препоръчват внимателно вземане на решение при избора как да отбележите личната си история върху кожата си, те насърчават туристите да не губят интерес. Тата подчертава положителността да бъдеш любопитен и чувствителен към традиционния произход на татау. „Не се страхувайте от татуировките“, казва той. „Мисля, че е чест да споделя културата си с другите и то по начин, който пренася културата ми по целия свят.“

Обратно в студиото на Самуела, гекон притичва на спорадични изблици по стената, а любопитен кон подава глава през отворения прозорец. Взирам се в свежия символ на крака си. За непознат вълнообразният знак в черно може да изглежда просто като красив дизайн. За мен той разказва важна част от историята на живота ми: връзката ми с водата и пътуването, както и работата ми като писател, споделящ истории за хора и места.

Полинезийската култура и нейното място в историята, която разказват вашите татуировки, се превръщат в постоянна част от вас. „Човек се ражда гол, без нищо. През живота си натрупваш спомени и накрая, когато умреш, оставяш всичко да си отиде“, казва Париенте. „Единственото нещо, което придобивате по време на живота си и което остава с вас след смъртта, са вашите татуировки.“

„Това, което виждате върху кожата, е страничен продукт от татуировката – това е кожата, която правите. Издълбаваш историята на живота си върху кожата си“, добавя Париенте. „Това е малка част от вечността.“

Джил К. Робинсън е писателка на пътувания и приключения, базирана в Сан Франциско. Следвайте я в Twitter и Instagram.